* You can read the original text in English here below. Scroll down and enjoy!

Имало едно време (9-ти март 2019 г. по-точно), когато три съучастнички и моя милост отворихме вратите на малко обществено арт студио. Наричахме го „Artist Tree Sofia”.

Име, което включва и земята, от която е поникнало, различните клонове в изкуството, на които да се наслади всеки, корените на всички националности, които да влизат през вратите, и листата, цветните плодове на нашия труд.

Беше място, където хората от Facebook групата Creatives-Sofia, чужденци и местни, могат да се събират и споделят любовта си към изкуството, под каквато и да е удовлетворяваща ги форма.

Имахме поетични вечери с гост творци от Белгия и Италия. Имахме местни таланти с перформънс като поета Иван Христов, Петър Чухов и Кристин Димитрова – един от водещите поети, писатели и преводачи в България.

Обединихме сили с други организации от София и България, бяхме домакини на различни обучения за развитие на общността с MultiKulti и CVS-Bulgaria. Имахме и забавна театрална разходка за Halloween с Edno School. Домакинствахме мастър класове по писане текстове на песни и лятно арт училище за деца.

Но тогава… 2020-та настъпи. И нейните странни ветрове отвяха листата и разтърсиха корените ни. Опитахме да се задържим, но в крайна сметка на 21-ви ноември аз и вече останалите други двама съучастници затворихме вратите на Дървото.

Можем да го наречем просто поредната ковид-жертва. Но се усеща като повече от това. Беше време за промяна. В средата на тази година аз вече имах усещането за идваща смяна на курса.

Един приятел ме попита веднъж как чувствам тази промяна, може би като изнасяне от София? Не… не вярвах, че беше това. Не можех да определя точно освен „промяна на енергия…просто “промяна“.

Винаги съм била доста приспособима и твърдо убедена, че промяната е толкова добра, колкото покоя. Не сме създадени да бъдем статични. Светът не е, защо трябва ние да сме? Винаги съм твърдяла, че ако не се променяш или израстваш, то си толкова добър, колкото мъртвец!

Студиото променяше ли се или растеше? Не… Covid се погрижи за това. Звучи по-рязко отколкото възнамерявах, защото странното нещо в случая е… не съм гневна. Не се чувствам ядосана или разстроена, дори тъжна.

Чувствам се… горда.

Когато казах на приятелите си за затварянето, всички ме попитаха как се чувствам. Моята загрижена тайфа. Имаха право да питат и почти се чувствах виновна, когато им отговарях, че съм абсолютно добре. Не съм доволна, разбира се! Просто съм изцяло в мир с развитието на нещата.

Постигнахме целите си и имахме своя порив. Все още съществуваме като „колектив“ просто нямаме дом, който да наречем наш, поне за момента. И след период на лутане между шест различни държави съм ОК с това!

Дали щеше да ми хареса студиото да прогресира и прелива от изкуство и артисти? Абсолютно! Но това не беше реалността и няма да бъде в обозримото бъдеще.

С или без Covid.

Друга причина беше и, че нашето малко студио бе на „грешната страна на пистата“.

Да си чужденец в София означава и да нямаш същите асоциации или антипатия към определени квартали, които местните могат да имат. За мен целият град е тук за да бъде проучен и красота да бъде намерена дори сред най-прашните му ъгли.

Но започнахме да се чувстваме като изгнаници в Банишора! Въпреки че, Artist Tree Sofia все пак успя да разцъфне с няколко невероятни момента, от които съм невероятно горда.

По време на краткосрочното му съществуване от една година и девет месеца, пространството беше място, където напълно непознати ставаха приятели, където боите за рисуване и виното се разливаха в еднакви дози. Място, където поетите пееха докато любовниците танцуваха и тайни усмивки се споделяха покрай отворените прозорци.

Беше магично място, в което се правеше изкуство и спомени, цветни и ярки като самите себе си.

Когато отворихме Artist Tree Sofia, имаше хора с опасения, които вероятно сега си мислят „казах ви“, но за мен мястото не се „провали“ по простата причина, че съществуваше. Единствените провалени идеи са тези, които никога не се случват.

То се случи и до по някакъв начин продължава да се случва. Всъщност нашата група Балканска Книга продължава и се среща онлайн. Този месец четем „Физика на тъгата“ от Георги Господинов, на която изцяло се наслаждавам.

Artist Tree Sofia се разви от едно семе идея и като при повечето дървета, листата бяха обречени да опадат. 2020-та може да се окаже нашата есен! И не по-малко красива, и не по-малко навременна. Промяната е неизбежна и единствената константа в живота. И както е казал немският поет Лудвиг Якобовски (не Dr. Suess!):

Nicht weinen, weil sie vorüber!

Lächeln, weil sie gewesen!

В превод:

Не плачи, защото свърши,

Усмихвай се, защото се случи.

О! И едно последно нещо…

Промяната може да е красива, но може и да бъде истински трудна. Ако купувате подаръци през идващите празнични дни, може би помислете отново относно тези комплекти евтина козметика по рафтовете на хранителните магазини и вместо тях подкрепете местен артист. Вашият смислен подарък може да бъде разликата между отворените и затворени врати на едно ателие.

***

Не пропускайте #takeover-a на Руби Мур (автор на този текст) на социалните ни канали @egoist.bg: 

Facebook & Instagram.

Тя ще е техен собственик за цяла седмица, започвайки от петък 18.12.2020 г. Ще видим България отвън навътре и там в сторита и постове…

Once upon a time, (on the 9th March 2019 to be exact), myself and three accomplices opened the doors of a little community art studio. We called her “Artist Tree Sofia”.

A name that spoke of the land she had sprouted from, the different branches of art to be enjoyed, the roots of all the nationalities to walk through her doors, and the leaves, the colourful fruits of our labour.

She was a space where the Creatives-Sofia Facebook community, foreign and local, could gather and share their love of the arts in whatever form that took their fancy.

 

We held poetry evenings with guest artists from Belgium and Italy. We had homegrown talent with performances from poet Ivan Hristov, Petar Tchouhov, and Kristin Dimitrova – one of Bulgaria’s foremost poets, writers, and translators.

We joined forces with other Sofia and Bulgarian based organizations, hosting community development training with MultiKulti and CVS-Bulgaria, and a fun Halloween theatre walk with Edno School. We hosted songwriting masterclasses and a summer art school for kids.

But then… 2020 came. And its strange winds blew away our leaves and shook our roots. We tried to hold on, but eventually, on the 21st November, myself and the now two accomplices closed the doors to The Tree.

We could call it just another Covid-casualty. But it feels more than that. It was time for change. In the middle of this year, I had an overwhelming feeling that a change was coming.

A friend asked me what I thought it could be, was it a move from Sofia? No…I didn’t believe it was. I couldn’t put my finger on it beyond “a change of energy…just “change”.

I’ve always been quite adaptable and a firm believer that a change is as good as a rest. We are not made to stand still. The world doesn’t, so why should we? I always say that if you’re not changing or growing, then you’re as good as dead!

Was the studio changing or growing? No…Covid saw to that. That sounds more bitter than I intended because the weird thing is…I’m not bitter. I don’t feel angry or upset, or even sad.

I feel…proud.

When I told my friends about our closure, they all asked me if I was ok. My very caring bunch. They were right to and I almost felt guilty when I said I was absolutely fine. It’s not like I’m delighted of course! I just feel completely at peace with it.

We did what we set out to do and had a blast doing it. We still exist as a ‘collective’, we just have no home to call our own, at least, for the moment. And having bounced between six different countries, I’m okay with that!

Would I have loved to see our studio progress and overflowing with art and artists? Absolutely! But, this wasn’t the reality and wouldn’t be for the foreseeable future.

Covid or no covid.

Because you see, our little studio was also on the “wrong side of the tracks”.

Being a foreigner in Sofia means not having the same associations or aversions to certain neighbourhoods like a local might. For me, the entire city is there to be explored and beauty to be found even in the midst of its grittiest corners.

But we did begin to feel banished in Banishora! That said, the Artist Tree still managed to bloom with some amazing moments of which I am immensely proud of.

During its short one year and nine-month lifespan, it has been a space where strangers became friends, where paint and wine were poured in equal measures. A place where poets sang as lovers danced and secret smiles were shared by opened windows.

It was a magical place where art and memories were made, as bright and as colourful as each other.

When we opened Artist Tree, I know there were some misgivings from people who may now be thinking “I told you so”. But for me, Artist Tree Sofia didn’t “fail” for the simple fact that it existed. The only failed ideas are the ones that never happen.

It did happen, and to an extent, it still does. In fact, our Balkan Book Group is continuing and will meet online. This month, we’re reading Georgi Gospodinov’s The Physics of Sorrow, which I am thoroughly enjoying!

Artist Tree Sofia grew from a seed of an idea and like most trees, the leaves were destined to fall. 2020 may have sped up our autumn! But, it was no less beautiful and no less timely. Change is inevitable, it’s the only constant thing in life. And as German poet Ludwig Jacobowski (and not Dr. Suess!) once said,

Nicht weinen, weil sie vorüber!

Lächeln, weil sie gewesen!

 

Тranslation:

Do not cry because they are past!

Smile, because they once were!

 

Oh, and one last thing…

Change can be beautiful, but it can also be really tough. If you’re buying gifts this festive season, maybe leave that Dove soap set on the Billa shelf and support a local artist. Your thoughtful gift could be the difference between an artist’s open door and a closed door.

***

Don’t miss Ruby’s one-week-long #takeover of the social media channels of @egoist.bg Facebook & Instagram starting on Friday, 18 December 2020. Bulgaria Outside In in stories and posts…

***

България отвън навътре: Любов в кашоните на Битака