Над главата на 7-годишния Джеймс прелита японски Zero-Sen, същият като пластмасовата играчка, с която момчето търчи из огромнатакъща на родителите си в Шанхай. Искам дасъм пилот от военновъздушните сили на Япония. Те са по-силни и по-обучени, мислиси хлапето, без да има представа, че не след дълго мечтата му ще се осъществичастично и крайно незадоволително. След японското нападение над Шанхай между през1943 година Джеймс Балард и семейството му живеят във военнопленнически лагер вЛонгхуа, където луксът, спокойствието и подредеността на живота, който саводили досега, се сриват под масата на мизерията, глада и отчуждеността.

Да, две години по-късно Джеймс напуска лагераи войната. Но войната никога не напуска него.

Днес, Балард е един от най-значимите писателина миналия век. Литературните му произведения често са свързвани с т.нар. нова вълна в научната фантастика, но товае само едната им страна. Далеч по-интересен е погледът върху творбите му презпризмата на неговото детството. Развинтеното въображение често е добро и леснообяснение за появата на извънземни елементи в нечия фикция. Но това въображениене се развинтва само. Инструментът, който извършва тази операция за ДжеймсБалард, е войната.

За голяма част от книгите на Балард щесрещнете (акопотърситe) определениетополу-автобиографични. Което на преводот балардски ще рече войната ме накара дазапочна, литературата ще ми помогне да го завърша. Или обратното. В случая идвете твърдения биха били верни. Независимо дали четем научнофантастичнитеромани на британеца или неговите разкази, или полу-биографичните Empire of the Sun и The Dead Time,пост-военната травма присъства като двойна сянка на всяко едно събитие.Понякога е забележима с просто око, друг път трябва да бъде потърсена междуредовете, но винаги присъства.

След като две години Балард живее на ничияземя,възможността към завръщане към нормалното му състояние е тоталноизтръгната от списъка с възможности. Убийствата, труповете, болестите, гладът,мизерията и смъртта го карат да започне да мисли къде отива душата след каточовек умре. И възможно ли е вместо душата му да е умряла някъде из съзнаниетому и той да не е разбрал? В главата на малкия Джеймс няма ясни опции забъдещето. Това е първата война, която той е наблюдавал. А най-вероятно е чувал,че след края на една война, нищо вече не е същото, независимо кой е победил.

Години след това интересите на Балард къмпсихоанализата се задълбочават. Изследването на човешката психика силно гопривлича. Впечатлението му за повсеместна алиенация се задълбочава. Светътбавно, но сигурно, се е запътил към упадък и самоунищожение. Но никой не можеда е сигурен как точно ще се случи това.

Затова Балард може да предполага в сигурнатапрегръдка на фикцията. Така той си измисля мощни ураганни ветрове, коитоунищожават човечеството. Или пост-апокалиптично общество, в което еднаспециална част от човечеството живее в небостъргач, който е мини-проекция нацелия предишен свят. Или истории, в които често ще попаднеш на пресъхналибасейни и разбити самолети или коли.

Балард е автор на немалък брой експиременталниразкази, които напомнят много кратки и сбити романи и често караткритиците да го сравняват с Уилям Бъроуз. Такъв е примерът и с The Atrocity Exhibition, коятопредизвиква противоречиви реакции още с появата си. Историите в нея засягатнякои популярни личности, което става причина и за временното прекратяване наразпространяването ѝ. Само ще споменем, че някои от работните заглавия насборника са Why I Want to Fuck RonaldReagan, Plans for the Assassination of Jacqueline Kennedy и Love and Napalm: Export USA.

Експериментите при Балард не се отнасятединствено до формата на творбите му. Не се отнасят само и до заигравката сприродни бедствия и края на света. Понякога те стигат далеч отвъд това – донай-тъмните кътчета на човешката психика и желания. Ако си широко скроенчовек, който приема с лекота чудатостите на чуждите страсти, Crash е твоят роман. Идеята за него се появява в главата на Балард, докатоедна вечер шофира на връщане от работа и попада на катастрофа. Докато шофьоръте мъртъв, спътничката му е приклещена (но жива) на предната седалка и палаво показва гърдите си на Балард. Възможно лие катастрофата да действа сексуално? Отговорът е: да.

Балард е разнообразен повече, отколкото можеш даси представиш. Свръхдозата реалност, която писателят имплементира в книгитеси, може да бъде разглеждана като пост-апокалиптична. Никой не може да бъдесигурен кога, къде и как ще се случи разривът в системата. Дали ще започнеотвън навътре или отвътре навън. Балард предлага и двете опции на читателитеси. А силната образност на творбите му привличат и режисьорското око на СтивънСпилбърг и Дейвид Кроненбърг.

Първата роля на Крисчън Бейл е тази на Джим в Империя на слънцето през 1987 година. Потова време актьорът е едва на 13 години, а дълбочината на играта му е плашеща. Филмът е екранизация наедноименния роман на Балард, който е един от гореспоменатите полу-биографични.Филмът е брилянтен в контраста си между очакванията от детството на едно дете исблъсъка му с пълния срив на нормалността. Тригодини по-рано романът предизвиква истински фурор и се превръща внай-продаваната му книга до момента, която освен това му носи номинация заБукър, наградата на Guardian за фикция и James Tait Black Memorial Prize.

В България ново издание на този роман не можеда бъда открито. Ако се поровиш из кашоните със стари книги или простопотърсиш онлайн, имаш възможност да си намериш копие от книгата. И до там.

Преди броени дни на българския книжен пазаризлезе Небостъргач, роман, написанпреди повече от 30 години, който през 2015 година бе екранизиран от Бен Уетли.Главната роля във филма е поверена на Том Хидълстън, а българските зрители щеимат възможност да го видят на голям екран съвсем скоро.

Разбира се, препоръчваме ти да не разчиташ само на филмите. Книгите са онези, които си заслужават истински. Особено,когато говорим за Балард. Няма нищо по-красиво и по-грозно едновременно отизвратената реалност. От онова, което би могло да бъде и може би е сега. Койзнае?

Небостъргач е на пазара от Colibri, 17 лв.