Никол Трендафилова е едно от онези млади и талантливи момичета с пламъче в очите, които обичат безкрайно това, което правят. В този случай става дума за сценография. Тя е и поредния гост в поредицата ни “Бал на дебютантите”

КВ: Опиши ни най-напрегнатата част от твоята работа. Нещо, по което напоследък си работила и беше много напрегнато.

Никол Трендафилова: Обикновено за мен най-напрегнато винаги става, когато техническите служби започнат работа по сценографията. Трябва непрекъснато да се следи процесът, дали всичко се случва по дадените чертежи и срок, как действително седи декора в сценичното пространство. Ако трябва да бъда честна, тази година ми е най-натоварено, тъй като завършвам и работя по дипломния си проект, както и по още три театрални представления в рамките на учебния театър в НАТФИЗ.

КВ: Ти си сценограф Опиши работата си. Тя включва ли и костюмография, какво изключва всъщност?

Никол Трендафилова: Сценографията, колкото и да е индивидуално занимание, толкова е и екипно. Моя задача е да измисля средата и визията на сценичното пространство, започва се с едно обстойно проучване, скици, чертежи, макет на декора, костюми… понякога се налага и сама да си правя декора (смее се). Всичко останало са много срещи, обсъждания с почти всеки един от екипа на театъра.

КВ: Коя е скучната част в твоята професия?

Никол Трендафилова: Мъча се да се сетя и все не мога… дано да е така винаги.

КВ: По твое мнение – добре ли е да се работи в твоята професия сега, днес, има ли интерес към нея?

Никол Трендафилова: Честно казано сякаш напливът към този занаят намалява с всяка година. Както е писано: „Жетвата е изобилна, а работниците са малко.“Е, повече работа ще има за останалите. (смее се)

КВ: Какво не би направила в работата си? Какъв компромис не би направила?

Никол Трендафилова: Не бих си позволила да взимам наготово решения, измислени от други артисти. За съжаление наблюдавам тази практика, която дълбоко ненавиждам. Има разлика в това да се вдъхновяваш от нечие чуждо изкуство и да приписваш такова за свое.

КВ: На колко години, на каква годишна възраст според теб е добре човек да осъзнае какво иска да прави?

Никол Трендафилова: Като че ли осъзнаването е по-важната част. Та самият Клод Моне за първи път хваща четка чак на 33-годишна възраст. —

КВ: Ти на колко години разбра, че искаш да се занимаваш с това, с което се занимаваш?

Никол Трендафилова: От малка винаги съм искала да стана художник, но когато завърших гимназията, реших конкретно в коя сфера да се впусна.

КВ: Кога работиш по-добре, когато си щастлива или когато си приглушена в себе си?

Никол Трендафилова: По принцип не съм много екстровертен човек и това да съм сама, не е нещо необичайно, така се фокусирам върху работата си. Относно щастието… понякога ми се струва химера.

КВ: Критика? От кого и как търсиш критика за работата си?

Никол Трендафилова: Рядко търся критика, може би защото винаги я намирам в себе си.

КВ: Разкажи за парите. Сложна, но интересна тема. Мислиш ли за нея? Как парите са свързани с професията ти? От какво ти се правят пари?

Никол Трендафилова: Смятам, че изначалната причина за съществуването на изкуството идва от духовна и емоционална необходимост, а не от материална. Естествено, кой не би искал да си изкарва парите от това, което обича да прави най-много. Няма как да не е трудно, но вярвам, че когато човек е усърден и работи с мисъл, работата му ще бъде оценена.

КВ: Амбициозна ли си?

Никол Трендафилова: Да, къде е смисълът иначе.

КВ: Как виждаш, че те променя професията?

Никол Трендафилова: В някои отношения съм станала по – свободомислеща, импулсивна… и може би въпросът, който бих си задала, е какво аз бих променила в професията си.

КВ: Какво ти се прави утре? Знаеш ли днес или ще узнаеш утре сутрин?

Никол Трендафилова: Искам да стана рано и да пия кафе на терасата. А за плановете… искам да съм поне една стъпка напред към без/крайната точка. Моят учител по рисуване, Емил Калоянов, и до сега продължава да ми казва „Дръж печено! И да не изпускаш четката… една линийка да драскаш на ден, ако трябва!“.