•
14 октомври 2019
Поредицата ни “Бал на дебютантите” този път е на вълна хубава музика и отлични коктейли. Защото гост тази седмица е Иванна Кондова.
КВ: Ти се занимаваш с музика, но си и барман. Барман, тъй де – баруоман, която се занимава с музика. Ако можеш, с магическа пръчка, да промениш нещо в това да правиш коктейли и в това да се занимаваш с пеене, свързано с твоята кариера, какво би направила? Какво би променила?
ИК: Определено бих се занимавала първо с музика, а след това с бара като хоби. Това не означава, че зад бара не ми е интересно. Цялата миксология на напитките е изключително интересна. Това е цяла наука, с която не бях запозната преди шест месеца, преди това бях сервитьор; колкото до музиката, то тя е в живота ми от пет-годишна възраст. Музиката е основното и единственото занимание, от което не съм се отказала вече 18 години.
КВ: Добре. Върни ни назад във времето. Разкажи ни откога се занимаваш с барманство и кой беше онзи момент, в който започна да ти става интересна тази „миксология“ на напитките? Някакъв конкретен случай?
ИК: Аз съм сервитьор от 17-годишна. Работила съм на много места с тази позиция. Попаднах в „Memento“ НДК преди три години, после се преместих на „Memento” Раковски като сервитьор, започнах да уча, преместих се в „Carrusel“ . Не беше труден транзитът, защото двете фирми са свързани. Реших да се преместя на позиция барман, това беше трудно решение, имах много малко опит, преговарях с шефа много дълго време, заради ръста си най-вече.
КВ: Ръстът? Че не си достатъчно висока? Това важно ли е?
ИК: Да, важно е. Баровете са високи, аз не съм особено висока, но успях да го убедя. Тези нощни заведения, в които ние работим, конкретно нашата фирма – “Carrusel”, “Beach Bar”, са доста професионално настроени в тази сфера и започнах да се обучавам. Преминах обучение за около два месеца. Трябваше да науча как се дестилира водка, уиски и т.н.. Това са доста интересни неща. Моят главен барман (Ивайло Петков) ме зариби по това да започна да се интересувам от още вкусове, кое с кое се съчетава най-добре. В тази среда срещнах много бармани от други барове, които са на изключително добро професионално ниво. България доста бързо набира скорост в тези неща, как точно се случват, има доста мастъркласове, ходих на няколко лекции за определени видове уиски, джин и т.н. Например уискито върви с лимон и захар, ромът върви с лайм и захар, какъв дъх има Dewar’s уиски 15-годишен, как вътре има портокалови нотки и т.н. Когато някой ти каже тези неща, ти вече можеш да ги усетиш. Интересно е. Самият вкус се променя. Миризмата е различна. Започваш да разбираш защо пиеш това уиски и можеш да го съчетаваш. Аз съм още доста начинаеща, но се надявам да ставам все по-добра.
КВ: Какво впечатление ти правят клиентите, които знаят какво да поръчат, но в някакъв смисъл са традиционалисти? Опиваш ли се да ги накараш да експериментират или правиш това, което обичат, по още по-добър начин?
ИК: Понякога. То е до усет на персонала. Има клиенти, които са по-гъвкави. Ако той иска някакъв вид “Jameson”, мога да го накарам да пие по-висок клас. Има клиенти, които пият нещо от години и те въобще не са податливи на промени. То си им е като навик и не са готови за нови идеи.
КВ: Твоят вкус как се промени към твърдия алкохол следствие на това, че си зад бара?
ИК: Започнах да обръщам по-голямо внимание, да задавам повече въпроси. Това защо има такъв вкус? С какво е по-различно от останалите? Например каква е разликата между 15 годишн и 18 годишн Dewar’s. Започнах да опитвам повече неща, неща които не бях опитвала никога. Опитах джинове, уискита, които въобще не знаех, че съществуват. И когато вече някой ти обясни цялата идея за всичко, имаш няколко лекции, на които си ходил, започваш да разбираш кое и защо ти харесва. Естествено, главно хората, с които работя, ние никога не изневеряваме на водката.
КВ: Защо?
ИК: Ами не знам. Малко труден въпрос. Ние винаги пием водка, може би, защото е най-податлива на смесвания с други неща. Водката можеш да я пиеш с всичко. Чист алкохол, който не е толкова главозамайващ за нас.
КВ: А какво не пиеш?
ИК: Много рядко пия джин. Много рядко. Пия джин с тоник, и то главно Hendrick’s, защото в него има лека нотка на рози, която много приятно се съчетава с тоника, които ние предлагаме – средиземноморският, който вътре има есенция от краставица и когато му добавиш краставица и роза, става много приятен.
КВ: Кое е най-странното питие, като твърд алкохол, което ти е направило впечатление, че този сезон се налага?
ИК: Един джин. Беше много особен, не се усещаше почти алкохола в него, защото е със сини сливи и е много сладък, добре приеман от клиента. Може да се пие чист на шотове. Хората масово пият водка, уиски, джин, вино и бира.
КВ: А музиката как се появи в живота ти?
ИК: Бях много малка, 5-6 годишна, в предучилищна група в Ямбол, откъдето съм. Аз тогава исках да се занимавам само със спорт, бях много палаво дете, в главата ми беше само да ритам топка, да играя баскетбол, ходих на едни циркови упражнения, правих салта, скачах от гаражи. Не съм се замисляла за изкуство изобщо. Появи се една учителка в нашето училище, за жалост не си спомням името й, и ни събраха в една стая. Накараха ни да пеем по ноти при нея. И аз бях в началото много: „Оф, айде по-бързо да мине моя ред, защото искам да ходя да си играя.“ А тя ми каза: „А, ти можеш да пееш! Идваш в моя хор!“ И мама беше там и почна: „Ще ходиш на хор“, а аз: „Не, няма да ходя на хор!“. Въобще не ми се ходеше на този хор и това е единственото нещо, което майка ми ме е карала да правя, за което съм й изключително благодарна. Всички останали избори в живота ми са били мои. След този хор, започнах да ходя на пиано и т.н.
КВ: Към днешно време: последният път, в който пя или свири, или пуска музика пред хора?
ИК: Преди една седмица, имах лайф в „K.E.В.A”. Бях с двамата човека, с които свиря от седем години. Единият се казва Андрей Стоянов – китара, а другият е Данаил Колев, който свири на кахон*. Тримата работим от много дълго време заедно, с Андрей даже съм живяла. А този път бяхме и с гост-музикант, който ме е подкрепял в два-три лайфа, а и ще продължава. Това е Боби, на когото съм много благодарна.
КВ: Какво представлява един твой лайф? Какво изпълняваш?
ИК: Предимно кавъри. Имаме няколко авторски проекта, които още не сме завършили, но имам чувството, че това е някакъв лайтмотив на всеки творец – да започнеш нещо и да не го довършиш. В момента работим много усилено за това да завършим един от проектите. Иначе кавърите са предимно тези, които аз предложа.
КВ: Какви са те?
ИК: Придържам се към стила на Alicia Keys, на Warren Hill, на изпълнители, които рядко са на лайф. Не се придържам към модерната музика, тоест към това, което се слуша в момента от хора на моята възраст.
КВ: Как използваш социалните мрежи? Имаш ли си някакво свое правило? Придържаш ли се към някаква стилистика, опитваш ли се да бъде в някаква стилистика твоя профил?
ИК: Аз използвам две социални медии – Facebook и Instagram. Facebook използвам, за да споделям събития за моите изяви, да комуникирам с хора, с които работя и хора, които са ми приятели и горе-долу нещата, които публикувам са свързани с работата ми или със събитията от музикална гледна точка. Instagram ми е за по-различна цел. Хората, които ме следват знаят, че там споделям по-различни неща като снимки, около нещата, които правим с Влади. Там гледам да е естетически по-красиво, не знам защо. Поствам рядко сторита, рядко спрямо останалите хора, на ежедневна база.
КВ: Ако трябва да оставиш само една социална мрежа, ако такова е изискването, коя ще е тя?
ИК: Instagram. Там общувам с по-важните хора в живота си. Там общувам с Влади, с една моя много добра приятелка, пращам й поздрави: „Здравей, Мира!“. В Instagram и фийдът ми е по-красив, защото следвам само хора, които ме интересуват и следвам страници за забавление.
КВ: Ако сега можем да отпечатаме една твоя визитна картичка и там като описание може да пише само една професия коя би избрала?
ИК: Певица.
*Кахо̀н (Cajón) е перуански музикален перкусионен инструмент от групата на идиофонните инструменти. Кахонът представлява голяма правоъгълна кутия с отвор, който изглежда като този на китарата, от едната страна.