Поредицата ни “Бал на дебютантите” няма никакви изгледи да спре скоро, макар първоначалната идея беше да бъдат десетина епизода. Но как да бъдат само десет, когато младите хора са толкова интересни. Този път актрисата Гергана Максимова, която сте засичали по телевизията, но затова след малко.

КВ: На пръв поглед ти се занимаваш или поне ти е интересна актьорската професия?

Гергана Максимова: Точно така.

КВ: Какво не ти харесва в нея?

Гергана Максимова: Не ми харесва специално, че се очаква от жените в тази професия някой път да трябва да предлагат блага, за да получат било то информация или съвети, насоки, които да използват и да се развият в кариерата си, евентуално. Това не ми харесва.

КВ: Не мислиш ли, че в някакъв смисъл подобни мнения са и донякъде повлияни от #metoo движението. Критиците биха казали, че – как така се оказва, че едва ли не няма актриса, която да не е била принудена за подобно нещо.

Гергана Максимова: Наистина се случва, абсолютно реално е. И най-тъжното е, че се случва и е подтикнато от хора, които са доста силни имена в България. И става доста неприятно, освен че се чувстваш като парче месо, което трябва да бъде използвано, за да успее, също така губиш уважение към един човек, на когото си се възхищавал.

КВ: Какво е решението в такъв случай? Какво е твоето лично решение?

Гергана Максимова: Мислех си по този въпрос и мисля, че просто трябва да се помъча и съм абсолютно решена да се мъча, но да не попадам в тази въртележка, защото се уважавам достатъчно. Мисля, че съм достатъчно способна, за да постигна това което искам и не желая по този начин да ми се получават нещата и затова ще се мъча. С много труд.

КВ: Добре, да се върнем в последната година в училище, когато би трябвало човек вече да е наясно какво иска да прави. Ти кога реши, че искаш да се занимаваш с това, с което се занимаваш? Как се стигна до това нещо?

Гергана Максимова: Това, с което се занимавам сега?

КВ: С актьорската професия.

Гергана Максимова: Така, всъщност много преди последната година в училище ми се получаваха много интересни ситуации, в които аз трябваше да имитирам някой, да влизам в някаква роля. От там някъде се зароди цялата тази идея. След основното училище, в гимназията, в часа на класния, имаше „пет минутката на Гери“, където аз правих моноспектакли пред целия клас и класната беше тази, която много настояваше Гери да влезе в НАТФИЗ, да се занимава с това, защото й се отдава. Понякога си мисля, че съм малко луда, защото в мен живеят адски много личности. И всъщност превъплъщавайки се в някакви роли, тези личности излизат. Иначе си стоят заключени. Малко странно звучи. И тогава говорих с моите родители по тази тема и майка ми беше разочарована. Убеди ме доста старателно, че аз ще стана бедна актриса и това не е доходоносна работа, не може да храни семейство и в крайна сметка след година се отказах от тази идея. Влязох да уча нещо, което не исках да уча изобщо. Завъртя ме животът на големите. Почнах да се боря и да градя някаква кариера, която постигнах. И сега няколко години по-късно не се чувсвам щастлива от това, което правя и пак се зароди тази идея в главата ми, и се почувствах много странно, че съм се отказала. Стана ми малко неприятно. И затова сега съм решена да се захвана отново с това, но да го довърша този път.

КВ: Когато човек влезе в Инстаграм профила ти това, което вижда е точно това – че всъщност искаш да си актриса, любовта към това, което правиш. Каква в днешната ситуация свързана с актьорството? Какво правиш, какво ти е интересно, какво искаш да правиш? Коя е моментната ти снимка?

Гергана Максимова: Моментната снимка би била: аз в хола, седнала с книга на Михаил Чехов „За техниката на актьора“, с коркова тапа в устата, да чета, тъй като се оказа, че имам някои проблеми с говора – правейки упражнения за концентрация. Съвсем в началото съм още.

КВ: А ситуацията около „Откраднат Живот“ каква е?

Гергана Максимова: „Откраднат живот“ има всъщност [кастинг] агенцията –  чрез тях попаднах в “Откраднат живот” като масовка. И много ми харесва. Там е невероятно, целият екип е феноменален. И един ден отидох на една сцена с Емо Марков и Ралица Паскалева, и там са едни много дълги коридори, с много хора, и аз отивам на сцената и Емил Марков се обръща към мен, разперва ръце и казва, “Айде, тебе те чакам.” И аз седя и си мисля, сега ще стане като по филмите, аз ще се усмихна и той всъщност ще говори на някой зад мен. Викам, „айде ще рискувам“ и му отвърнах. И така почнахме да си говорим с него. Разпита ме с какво се занимавам в момента, как се казвам, попита ме:
“Защо нямаш реплики?”, а аз, “Не знам защо нямам.” После той се зачуди дали искам да имам. И аз му отвърнах: “Естествено, че искам да имам.”

И така. Той общо взето доста ми съдейства да ми се получат нещата. И в момента имам някаква малка роля на сестра в генекологията, сестра Максимова, и от време на време отивам и снимаме сцените.

КВ: Кой момент е най-труден, макар да са малки тези малки роли: началото, процесът на снимане, когато се чудиш дали се е получило, или не?

Гергана Максимова: Преди това, честно казано, защото чета цялата сцена и искам да видя как трябва да подходя, каква трябва да ми е физиономията и т.н. И някак не съм сигурна преди това, когато се подготвя екипа – и не съм сигурна дали ще го кажа с правилната интонация, дали няма да се забавя, но в момента, в които се каже „НАЧАЛО“ и нещата почват да се случват, забравям за това нещо и просто го правя, и просто го казвам.

КВ: След това кого питаш, вътрешният си глас, дали се е получило, или някой от присъстващите?

Гергана Максимова: Мисля, че аз доста реално мога да преценявам дали са се получили нещата или не, честно казано, усещам си ги. И когато нещо не се получава, не се заблуждавам. Емо Марков е този, когото питам за мнение, а също така сценариста и режисьора, разбира се, защото те ти казват, те са там и ти казват “тук може да го направиш малко по-така, тук преиграваш” или нещо такова.

КВ: В крайна сметка, за да завършим, но и да се върнем в началото, тези думи на майка ти – мислиш ли, че от актьорство човек може да води един задоволителен финансов живот днес в България?

Гергана Максимова: Ако си добър в това, което правиш, ако го правиш не просто, защото е работа или защото искаш да изкараш едните пари, а си и упорит, според мен, може. Не е само това да си пред камера или да си на сцена. Актьорите се занимават с много други неща. Мисля, че този, който избере да се занимава с това, не би трябвало толкова много да се вълнува от материалното. Дава ти нещо повече. Нещо духовно, някакво извисяване. Толкова богата емоция, че просто не би трябвало да ти остава време да мислиш за това дали утре можеш да си купиш тези дънки или ще си останеш с тези, които си купил преди два месеца.

***

Бал на дебютантите #20: Илина Славова