Азбуката. Онова, с което започва всичко. Първите официални знания. Първите букви на мама, тате, твоята собствена. Първите думи. Първите пълни изречения. Първите ясно изразени мисли. Първите разказани чувства. Първото искрено “Да”. Първото трудно “Не”. Азбуката на първите осъзнати мисли. Азбуката на началата.

24 май е датата, на която отбелязваме Денят на братята Кирил и Методий, на просветата и културата, на славянската книжовност. Както и на българската азбука. Онази, оцеляла от 9-ти век до днес. Историята ѝ е дълбока и предлага стотици прозорчета, през които да надникнеш, за да разгледаш. Но днес избираме да погледнем през един от най-новите. Този на съвременната българска литература. Онова най-крехко все още проявление на азбуката, най-ранимото, най-неузрялото. Онова, което тепърва ще понася ударите на времето и ще оцелява.

През азбуката ви изправяме през почти 30 имена на български съвременни писатели, които са променили лицето на езика и литературата ни за последните 30 години.

 

Той е едно от най-добрите начала на списъка в случая, не само заради първата буква на малкото си име. Алек Попов е основополагащ камък в историята на новата българска литература. Онази, която след 90-те години разчупва рамките на езика и сюжетите с момчешка дързост, чувство за хумор и нужната за онова време доза сарказъм. Автор на брилянтни разкази и успешни романи, той си остава един от първите и важните, макар напоследък да чуваме името му по-рядко.

 

 

За Богдан Русев сме чували още от времето, когато се наричаше Робърт Блонд и пишеше доста яки книги игри, с които сме се занимавали голяма част от детството си. После името му доплува до т.нар. Литературно течение “бърза литература”, в което си правеше компания с тези на Радослав Парушев, Васил Георгиев, Тома Марков, Момчил Николов. Днес Богдан Русев пише романи, сценарии на предавания, аудиосериали и работи като преводач на свободна практика.

 

 

Виктор Пасков се превърна в класик твърде рано. Не че нямаше да стане и иначе, но смъртта му през 2009 година, когато е 59-годишен), му носи преждевременния ореол на саркастичния, директния и едновременно с това лиричен рицар на печалния образ на Прехода. Лошото момче с музикалния свят, родено в София, живяло в Източна Германия, починало в Швейцария, погребано у дома в България.

 

 

Колкото се е изписало и изговорило за него, все ще е недостатъчно. Но от 1992 година насам, когато излиза дебютната му стихосбирка “Лапидариум”, до днес името му е неизбежно асоциирано с дълбока интелигентност, мека, но непроницаема доблест, и безспорен успех и в България, и в чужбина. Макар тези неща често да са ставали причина той да попада под вражеския словесен обстрел на малцина, Георги Господинов стои здраво и светло на крака сякаш по този начин олицетворява онова, което истинският писател, интелектуалец и просветител трябва да е.

 

 

Дебютната ѝ стихосбирка “Жената и мъжете, които бях” излиза през 2016 година. А за едва 5 години Димана Йорданова намира сигурното си място сред българските читатели. Експресивната ѝ искреност, ироничното чувство за хумор и способността да улавя и най-фините емоции на модерната млада жена, ѝ и носят най-голямата награда – константното читателско внимание. Последната ѝ стихосбирка “Писма до Ния, която не родих” е кратък, крехък като стъкло, но и режещ като него малък шедьовър на поезията и прозата.

 

 

Апокрифно име с апокрифна библиография. Елица Мавродинова е 35-годишна дама, която пише с ренесансов размах. Макар да няма как да намерите кой знае колко информация за нея онлайн, стиховете ѝ говорят сами за себе си и носят онова усещане за класическа поезия и ритъм, които (вече) почти не се срещат. Надеждата ни е да продължи да пише и да не потъне в калната сянка на онлайн “вайръл поезията”.

 

(Да, това очевидно не е име на писател, но пък случаят изисква изключение.)

Издателството, до което всеки желаещ да бъде писател изпраща ръкописи. Символът на българската съвременна поезия и проза. Негов създател е Божана Апостолова, която е и автор на нескромен брой книги.Като собственик на изд. “Жанет-45” тя стои зад откриването и разпространението на стотици автори на родния книжен пазар. А това, предполагаме, освен трудна и възвишена, е и често неблагодарна работа.

 

Романът на “18% сиво” излиза през 2008 година. Историята на българския емигрант в САЩ Зак, написана дръзко, гъзарско и модерно, бързо става една от най-четените модерни български книги. И така до днес. Само че днес зад името на Захари Карабашлиев стои не само масив от творчество и бестселъри, но и едно от най-мощните български издателства – “Сиела”, тъй като той е негов главен редактор. Промяната на идейния мащаб и размаха, с който Карабашлиев пише, (засега) не слагат ролята му на писател зад тази на издател, а последният му роман “Опашката” (политическа дистопия) вече се играе и на театрална сцена, благодарение на Явор Гърдев.

 

Да, поезията е особен вид субективно изкуство, но е обективно да се каже, че Иван Ланджев е най-добрият български млад поет. Умението да създава поезия, която едновременно звучи в крак с времето, но и е реверанс към класическите ѝ форми, е вече застрашено от изчезване. Но той успява не само да го съхрани, но и да го развие с всяка следваща стихосбирка.

 

Тук малко мамим системата, защото Радичков е класик и макар името му да не спира да е модерно. Но пък няма по-достоен Йордан (без да броим Йовков).

 

Българският Буковски. Така един пиян мъж нарече Калин Терзийски по време на негово четене. Подобни сравнения рядко са лишени от дълбочина, но в този случай има няколко параграфа, по които паралелът отговаря на истината – Терзийски е продуктивен писател, който дълги години се бори със зависимостта си към алкохола и се люшка между възходи и падения. Името по-често е асоциирано с противоречиви изказвания и действия, а книгите, които пише, привличат в пъти по-малко интерес от тях. Но участието му в бунтарското възраждане на българската литература няма как да бъде пренебрегнато.

 

Име, което дълги години беше синоним на “бърз бестселър”. Особено ставаше ли дума за романи на историческа тематика. Дебютният роман на Людмила Филипова “Анатомия на илюзиите” (история за Прехода, дело на личен опит и наблюдения)  излиза през 2009 година и оттогава е претърпяло няколко издания, дело на няколко различни издателства, както и всички останали нейни романи. За това време името на внучката на бившия министър председател Гриша Филипов се налага като символ на комерсиалния успех, но и на творческата упоритост.

 

Милен Русков се нарежда до Георги Господинов в новата българска литература от гледна точка на мащабност, популярност и влияние, макар двамата да стоят на диаметрално противоположни места що се отнася до стил на писане, жанрови предпочитания и медийно присъствие. Романите на Русков не само печелят десетки литературни награди, но и намират своето крайно успешно отражение в киното и театъра. Самият той рядко дава интервюта.

 

Музикант, писател, будистки монах, фотограф, издател. Николай Грозни е скромно име с мистично присъствие из софийските улици, макар да е живял в десетки различни места по цял свят. Биографията му е номадска, свободна и вплетена в непрестанното движение на различни сюжети и форми.

 

Има голям шанс това име да не ви е познато, но гласът му – да. Оля Стоянова е радиоводеща, но и поетеса с изискан стил и фино слово.

 

 

Българската детска литература се развива динамично и пълноценно и една от причините за това са оригиналните ѝ гласове. Един от най-звънките от тях е този на Петя Кокудева, която изглежда, звучи и създава като същество от приказка. И визията ѝ, и стилът ѝ и на писане са причудливи, лъчезарни и зареждащи с добро настроение. Стихотворенията ѝ изглеждат насочени към най-младата читателска аудитория, но всъщност са не само подходящи, но и жизнено полезни и за възрастните.

 

Рене Карабаш (или Ирена Иванова) е най-яркото име на млада жена творец в момента. Неизчерпаемата ѝ творческа енергия, андрогинното ѝ светоусещане и космополитен талант, лишен от теглото на травмите на националната ни литература, я изстрелват в орбитата на неестествено доброто писане.

 

Когато по социалистическо време Елисавета Багряна отхвърля за публикуване стихотворенията на Цанев и затваря вратата му към литературния елит, го прави с думите “Само останете чист’”. И той го прави. Цанев прегръща в същността си десетилетия на политически промени, сътресения, моди в литературата. И не променя доблестта си. А и отделно, българската история намери своя лесен път до читателите, благодарение на томовете на томовете му “Български хроники”, които години наред са едни от най-продаваните книги на българския пазар.

 

Дъщерята на писателя Димитър Димова издава дебютния си роман “Емине” през 2001 година, но истински се откроява със следващата си книга – “Майките”, посветена на истории на деца, чиито семейства по един или друг начин са жертва на социалните несгоди на 90-те. Две десетилетия Димова е водещо женско име в в книжния свят, а срещата с нея е неизбежна. Стига да търсите среща с нещо смислено за четене. Умението ѝ да улавя духа на последните десетилетия и да го интерпретира в произведенията си най-вероятно ще остави трайна следа в азбуката на литературата.

 

Ух, започва да става трудно.

 

Добре, това може би не е особено честно, тъй като Фани Попова-Мутафова живее по гръбнака на миналия век и умира 1977 година. Въпреки това няма как да я пропуснем, дойде ли ред на буквата Ф, а и това е най-доброто, за което се сетихме. Нейните исторически романи не бива да бъдат забравяни, а ни се струва, че 21.век сякаш им го причинява.

 

Ако погледнете библиографията на ямболския писател, ще се изумите. С начало през 80-те години на миналия век и продължаваща до днес тя е плътно наситена. Историческата действителност на България от началото на миналия век е един от любимите сюжетни ареали на писателя и автентичността и живеца, с които представя този период, са приятно впечатляващи.

 

Цочо Бояджиев попада тук в ролята си на поет, макар да е преди всичко хуманитарист, философ и преводач. Често добрата поезия се храни именно от тези проявления на създателя си. И става голяма и силна, както в случая.

 

Буквата на честността ни принуждава да бъдем откровени. Не сме чели нищо на Чавдар Ценов, но пък често сме попадали на името му, тъй като е писател и преводач с богата биография и сериозни позиции сред сериозната критика. Може би сега е правилен момент да прочетен някой от романите му или сборниците му с разкази.

 

Шшшт

Малко издишаме откъм идеи, затова може вие да ни дадете такива за съвременни автори, чието име започва с Ш, Щ, Ъ, Ь, Ю…

 

Прецизната сложност и дълбочина на Яна Букова я вкарват в редиците на по-скоро елитарната литература, чиято роля (освен всичко друго) е и балансираща. На фона на комерсиалното, лесно смилаемото и бързото, Яна Букова връща езика и словото към изначалната им функция – да обогатява, да дава отговори, да задава въпроси, но и да създава светове.

 

 

Неизчерпателността на изброените имена трябва да бъде снизходително простена, не само защото има много Ивановци, Георгиевци, автори с М, Н, П (и т.н.), които поради крайната ограниченост на онлайн писането не могат да бъдат включени в днешната азбука. Но пък ние поставяме началото, а вие продължавате да пишете. А в случая, за добро, и да четете.

Честит празник!