В детските приказки те се срещат, точно когато вече са престанали да бъдат деца иостават заедно, докато престанат да бъдат вече възрастни. Демек, докато умрат.

Наричасе холивудски happy end, макар началото му да е поставено много преди Холивудда е станал happy land. Но представата за двама влюбени, прекарали заедно цялживот, в края на който единия от тях умира от старост, а няколко месеца следнего другия угасва от тъга, е също толкова стара, че присъствието й в масовотосъзнание и дори фактът, че още е жива, се дължи на медико-магическите свойствана филмите и специалиста по холистика именно в Холивуд. Някой би попитал, що защастлив край е краят, в който двамата главни герои са мъртви? И е прав. Но Hollywoodе красив мит. Дори да мирише на holly shit.

Всичкозапочва с един поглед, минава през пръста и свършва в пръстта.

Това са тритеетапа на любовта. Пръстът си няма име, а погледът те кара да си забравишсвоето. И да повтаряш само нейното. Светът тъкмо е станал свидетел на вашиясвещен съюз. Не оня смешния, в който участват безименния ти пръст и стосвидетели, на половината от които също не им знаеш имената, а този, в който стесамо двамата. И свидетел ви е само светът. Или така поне мислиш. Защото еневъзможно цял свят да не гледа това, което ти виждаш сега. Няма как цял святда не гледа Нея. Немислимо е началото на Вашата любов да не се отбелязва някъдев аналите на идеалите и в историята на света, а свидетел да ви е цялоточовечество. От правото знаем обаче, че за свидетели стигат двама. И ти ги имаш.Точно толкова са. Защото от латинския пък знаем, че в по-свободен превод,свидетели означава тестиси. Тъжно е, но е факт – свидетели на срещата наголямата ти любов, са само твоите две свити топки.

Дати се свият мартинките. Като дете мислех, че става въпрос за кражба намандарини, но всъщност с този израз народният поет е описал реакцията наорганизма от нещо, което за миг те оставя без дъх. Чудесно е да стоиш без дъх,със свити мартинки и висяща челюст, а ръцете да не знаеш къде да ги денеш изаради това да палиш цигара. Физиологията губи логика, а анатомията вече еанатема. Просто в Светата църква никой не би те пуснал, като знае какво щеправиш с анатомията си в светата спалня. Цялото ти тяло е загубило връзка среалността. На мястото на реалността, сега стои Тя. С нейното тяло. Което тисъзерцаваш. От своето място. Без много да мърдаш, за да не развалиш магията, а ида не вземеш да я подплаши. Защото тя най-сетне е тук. След всички години всамота и чекии, сега любовта ти се усмихва. Любовта вече има усмивка. Любовтаима име. Любовта има уста. Твоята първа любов слага край на самотната ти любовот втора ръка.

Снимка: flickr

О, Любовта! Хората навсякъде са различни, но и най-различните не са безразличникъм две неща – към Смъртта и към Любовта. Единициса изключенията, които без страст гледат към нея. Към Смъртта също. От всичкитевидове любов, те избират самотата и от всички начини на живот, те избиратсмъртта. Но това задължително са различни хора. Който има любов, не му се умира,макар че може да се умира от любов. Но с нежелание. Ако никога не си билвлюбен, можеш някак да продължиш да живееш, но ако никога отново няма да бъдеш,спокойно можеш да спреш и да умреш. Дори и нищо повече да не видиш от тоя свят,няма ли любов, вече не е останало нищо за гледане.

Алюбовта винаги се вижда от пръв поглед. Просто вторият е по-критичен, а кой бикритикувал една любов? Не стане ли от раз, не става никога. Някои казват, чедълго не се били забелязали, но те просто дълго не са се били видели.Незабелязването настъпва после, когато двамата са заедно и в известен период вечеса поживели заедно. Дотогава има време, но времето, когато е влюбено, хвърчи. Аот любов ти иде да хвръкнеш и ти. Това хвърковато състояние се нарича химия, нопредимно физиката участва в него. Процесите, които протичат в мозъка, сахимически, но това, което ти клати колбите, е Тя. С нейната физика, с нейниязадник и нейните крака. Жената си хваща мъж, когато разклаща задника си иконцентричните еротични кръгове от вълнението залеят мъжката мозъчна кора.Докато кората омекне. И докато кура не се втвърди.

Не слушайте певците и не четете поетите. Счупете им плочите и изгорете сонетите.

Те ви гледат в очите и ви лъжат, а вие им вярвате, защото ви лъжат със златнауста. На много даже не им е златна устата, а зъбите. А вие и на тях вярвате.Там, където трубадурите нижат нещо за нежност, трябва да се разбира само секс.Сексът е най-кратката дефиниция на любовта. И най-честната. Извадете секса отсъдържанието на една любов и вече ще говорим за една много малка част оттеорията на щастието. Защото щастието не е само възможността да го пъхнеш подкожата й, то е и потребност да се плъзгаш по нея, да я галиш, милваш, докосваш.Да я пляскаш понякога дори. Мога да кажа дали двама са влюбени, само попроцента кожа, която покриват един с друг. По това дали ходят прегърнати,хванати за ръце или вече ръцете им са прибрани в джобовете, а сърцата – скътанив дробовете. Любовта започва със секс и свърша със свършването му. И колкотопо-малко секс е правил някой, толкова повече може да се влюби.

Най-лесносе влюбват най-младите. Те още нищо не са правили, а ако са правили нещо, са гопретупали и свършили не както трябва. Всички останали могат да бъдат преживени,даже забравени, но болката от първата любов се помни до последно. И в тазилюбов всичко е секс, но още е непорочен, свенлив, колеблив. Младите иматидеали, но още нямат база, с която да ги сравнят, затова могат да ги припишатна когото решат. Пълно е с млади двойки, единият от които е голям късметлия, адругият – голям карък. Обикновено късметлията е момчето. А не сме във война ине е като всички момчета да са на фронта. Има много момчета. Значи всичко опирадо късмета. Късметът момичетата да са по-мечтателния, по-поетичния ипо-чувствен пол. А поезията е полето на идеалите.

Момичетата мечтаят какво да им е момчето,хващат едно от улицата, съчиняват си го и го идеализират.

Момичетата имат идеали, момчетата имат идеи. Идеи как да склонят тая мечтателка да мечтае за нещо по-така. Това не еоскърбително отношение към тях, просто момчетата обичат по този начин. Амомичешката любов е друга. Тя обича да си измисля. На нея не й трябва много, зада нарече момчето от улицата, нейната улична каръшка любов, „любовта на живота ми“. А таковаобобщение подхожда на живот, който е към края си. Пък има и нещо друго.Половината хора по света са мъже. Представи си рафт с три милиарда артикула,като само до 400 милиона (произведени в ЕС) тя може да стигне без стълба. Илисамолет. Ако е балкански ксенофоб, бройката веднага се свива до 20-30 милионакомшии. Националистката родолюбка е обречена да люби седем пъти по-малконашенци, но пък столичанката има избор от цял милион софийски мъже. От тозимилион тя ще срещне само един процент, т.е. десет хиляди потенциала. Но темогат да бъдат потенциални, само ако тя може да бъде смела и има куража да спренякой от тях и да го целуне на улицата. За страхливките остава дивечът в личнияй хабитат. Това са работа, хоби и т.н. А сред този дивеч има и мърша. Излиза,че в живота на едина обикновена жена има стотина мъже, от които да си избира.Една част от тези мъже – според нея, не стават. Според друга една част, нестава тя.

Така че в „ти си любовта на живота ми” има повече принуда, отколкото подбор,повече фантазия, отколкото факти, повече навик, отколкото искреност, повечешанс, отколкото предопределеност.

Нотова сега няма значение, сега те са заедно и се кълнят един на друг, че ще сазаедно докато умрат. И за да си докажат, че това не са празни приказки, дваматарешават официално да се закълнат. И го правят. И ето, че вече са във вторияетап на тяхната първа любов. Етапът на пръста. Пръстът, на който вече блестихалка. Те са женени. Те са все още щастливи. И все така влюбени. Чували са, чебракът променя всичко, но когато човек е добре, вярва, че всяка промяна ще водикъм по-добре. Като промяната да живеят заедно. С която, действително, сексът имстава по-хубав. Тя вече не трябва да си сдържа стенанията в къщата на неговитеродители, той вече не трябва да я взима от тях и да понася нейните. Началото навтория етап дава приятен тласък на вече правения по всякакъв начин секс. Тяхдори ги е яд, че не са се сетили по-рано. Любовта е във въздуха, а сексът – въввсяка стая. Но толкова много секс изтощава, човек се разсейва, губи контрол ипонякога малко закъснява да го извади. А дяволът внимава. И не закъснява. А тедвамата даже му се радват. За ирония, дори го наричат Ангел. Ангел е бледопарче месо и произвежда несъразмерни кафяви лайна, но дори и те още не могат даразредят розовия живот на родителите му. Вярно, вече не е така наситен, но пакси остава най-еротичния цвят. А новите млечни цици на мама карат татко всеповече да ги смуче, но вече чак след като първо се е насмукал Ангел.

Снимка: flickr

Въпреки че е нов, Ангел е новият тартор тука, а привилегия на всеки такъв е да яде пръв.После татко, ако ще, да ебе. Стига мама да му даде. А мама напоследък нещо евсе уморена, ходи рошава, по пижама и все повече й се спи. А като спи, спи сАнгел. Постепенно татко почва да осъзнава Ангел като проблем. Проблем само засекса му с мама, иначе си е един готин малък дрисльо. Но за тия няколко месеца,откакто е тук, татко няколко пъти вече мастурбира. Този междинен етап се наричаПарадоксът на Първородното. То,правеното с много любов (секс), идва и любовта (сексът) веднага намалява.Въпреки че още много харесва мама и много иска да я ебе, за пръв път, откакто ес нея, татко трябва да си спомни какво е правил, когато нея я е нямало. Тойможе да си спомни само две неща. Или е имало други, или е бил сам. Съответноили изневерява (за първи път), или подкарва чекиите (за пореден). В любовта сее появила пукнатина и тая пукнатина татко пълни на ръка. В топлото семейно (идва от семе) легло, за пръв път сепросмуква хлад. От физиката знаем, че течността е единственият елемент, койтосе разширява при охлаждане. Така, охладеното семе, с което татко продължава дапълни пукнатината, я раздува и тя се разпуква все повече. На мама й е лесно.Природата се е погрижила за това. Нейното тяло произвежда хормони, които яправят най-щастлива, когато е с Ангел. Хормоните на татко обаче са други и нанего Ангел не му е достатъчен. Затова татко звъни на Ангелина (но не Ангелова).

Вначалото се чувства виновен от това и дори го е срам, че търси любов извънмама, но Ангелина (но не Ангелова) е умна мръсница и мъдро му обяснява, челюбовта и обичта са различни неща. Че един мъж може да обича една жена и всъщото време спокойно да люби друга. Дори други. Любовта, казва тя, е на повърхността. На повърхността на кожата.Тя там живее, това е найният орган. Махни кожата на една жена и ако е ималолюбов, вече няма да има, ще има лимфа. И карантии.

Без кожа няма любов. Любовта е докосванена външните органи. Любовта е неспокойна и трескава.

И егоистична,тя иска всичко за себе си, тя иска да взема. А обичта обича да дава. Тя е саможертвена,тя е жертвоготовна. Уравновесена и кротка. И обладава вътрешностите. Дълбинитена сърцето и подмолите на душата. Обичта е докосване на вътрешните органи. Ако мъжподири любов вън от жена си, значи я е разлюбил вече, но ако люби другата свина и срам, задето е оставил жена си там, където е загубил любов, ще намериобич. Така говореше на татко мъдрата мръсница Ангелина (но не Ангелова) и той,оневинен и успокоен, успяваше да я люби. После събираше остатъците си съвест и сеприбираше при мама. И продължаваше да я обича.

МеждувременноАнгел поотрасна и ето че мама свали оная пижама. Една нощ я свали пред татко, новремето и бебето си бяха казали своето и вместо с оня поглед, който преди мусвиваше мартинките, татко сега я погледна така, сякаш още си беше с нея. Мама итя бе мъдра и разбра. Облече пижамата, легна си и заспа. Не упорства да се бориза любовта. Знаеше, че тя идва от пръв поглед, но си отива, без даже да пожелаепоследен.

И ако татко обичаше най-много мама имен, мама след мен, обичаше само татко.

И каза си, ако него нещо го прави щастлив, то аз също ще бъда щастлива за него. Защототова е обичта, безвъзмездна и безусловна, да бъдеш с някой не заради, авъпреки. Да поставяш чужди нужди над своите. Защото така сте се сраснали, че неможеш да различиш едните от другите и даже него от теб. И ако теб те ударят,него да го боли, а ако него погалят, теб да задоволи.

Мамаи татко се целуваха все по-рядко и все по-малко се хващаха за ръце. Скороспряха. Ще попиташ защо са останали заедно. Ами, защото обичта им бе по-важнаот любовта. Любовта трае кратко, а обичта идва рядко. След любовта може дадойде обич, но може и нищо да не дойде. При тях обичта бе дошла. И ще е глупавода се лишиш от нея, защото вече го няма това, дето зависи от случайността. Самослучайността те събира с „любовта на живота ти“, но само предопределението нямада те раздели с нея.

Някоиминали в мир, а други в скандали, все по-уморени, ала дълго живяли, мама итатко изкараха 60 предимно приятни години заедно. Не казвам щастливи, защотовечното щастие е холивудски мит и ако повечето двойки са нещастни, то е заради кинотои втълпените завишени очаквания. Винаги щастлив е лоботомистът. Той просто епрерязал снопчето, което го свързва с реалността. Мама и татко не срязаха нищоповече от половин век. Напротив, така се бяха свързали, че след като в края на60-тата година татко почина, мама даже не дочака 61-вата и тя си замина. Казвасе Холивудски щастлив край. Но не е вярно.

Щастливи са само началата. В краищата, дори дае имало щастие, всичко свършва. В Пръстта.