Никой по света не обича ченгетата. Те са тук, за да ни развалят веселото – да ни ограничат скоростта, да ни вземат тревата,да ни арестуват, докато съвсем справедливо бием кучето на съседа. Полицаят е тъпак,глътнал бастун, който спазва куп разписани правила и ги прилага дребнаво привсеки случай – само му дай възможност. Той е врагът, стегнат в униформа, закопчандо яката с праволинейност. Добрата новина е, че родният полицай няма нищо общос гореописаното. Лошата е… че няма нищо общо с гореописаното.

Нашенският пътен полицай изглежда, като преял сразвалена мусака. Въшният му вид  варирамежду “смачкан” и “мърляв”. Накичен със златни гривни ипръстени, той ви гледа с огромна досада, през която прозира: “Трябва да сезанимавам с теб, точно в деня, в който съм преял”. Полицаят в България неплаши никой. Той е като герой от ВИП Брадър – сложен на показ, за да видят гражданитенякой, който е по-зле от тях.

С българския полицай, обаче, можеш да се разбереш.

Принципно те са разбрани хора, сеш’се? Колкото повече искаш да се разбереш стях, толкова повече те искат да се разберат с теб. В моментите на разбиране, гардътпада още повече и полицаят трябва да се облегне на колата ти, за да не падне оттая проклета мусака, а верижката провисва през разгърдената риза.

Българският полицай не е дребнав – той често не може да попълни правилнодокументацията, закъснява,  когато го повикатили изобщо  не идва. Не обича да сенамесва много в конфликти. Понякога даже го удря на молба. “Айде,разберете се, че иначе ще трябва да пишем, да се водим в районното, а кой искатова?”. Очевидно никой.

В общи линии, полицаят е като таксиметров шофьор надържавна издръжка – изглежда мизерно, всички го презират и се грижи само за собственияси интерес, съчетавайки измами с агресия.

Вие искате ли такива полицаи? Вероятно всички ще кажат НЕ, но ако се загледаме в проблема, ще видим, че огромното мнозинство искаточно тях.

Да започнем с ръководните кадри на МВР. От най-простите началници на РПУ доголемите шефове – схемата на подкупност, леност и мърлящина се поощрява и прикрива,защото на никой не му е читава работата. Раздутата, огромна администрация живее с парите, които трябва да отидатза обучения, подготовка и консумативи. Дълбоката корупция поддържа затворениямодел на полицейското общество и няма начин да вирееш в тази професия, ако неучастваш. В случай, че половината ти колеги крадат, бият или пият на работнотомясто, а шефът знае, реално нямаш към кого да се обърнеш за помощ. Така,посредством естествена селекция, остават само тези, които са склонни или дазатварят очите, или да участват активно.  Това ползва цялото МВР – за да съучастват наръководството, когато е необходимо, полицаите са оставяни на драго сърцеда запълват с рушвети финасовите дупки на малките си заплати.

Криворазбраната солидарност вътре всистемата “опрощава” прегрешенията по схемата “дай ми, нати”. Стотици са делата, спечелени срещу България в резултат нанезаконни арести или побой в полицейските участъци, но след като данъкоплатецътплати, много рядко следват уволнения.

Снимка: Булфото

Освен завличането в корупционни механизми, друг много ефикасен подход запропадане, е лишаването от достойнство. Протрити кубинки, провиснало дъно напанталона. Впечатляващо  е какполицейските панталони могат да провиснат, дори когато са обути върху огромензадник.  Торбеста риза през лятото.Зимата – провиснало яке. Малка смачкана шапка увенчава върха на изстрадалототяло.  Дрехите на българските полицаи сагрозни, близки до опозоряващи. Физическата форма на полицая е плачевна, защотоизпитите са проформа и всички в ръководството го знаят и позволяват. Малко саполицаите, които могат да влязат във физическа саморазправа без опасност заживота си, а за преследване посредством простото “тичане” и дума неможе да става. Пушене, спане в колата, люпене на семки по време на работа -всичко това, освен позволено, има и огромен негативен ефект върху морала наполицая. Уви, гордостта, с която приемаме дадено призвание зависи много отусилията, с които сме се сдобили с него. Когато се създават условия, в коитонямаш здрави обувки, не си ходил на стрелба достатъчно, защото няма пари запатрони и никой не изисква да можеш да пробягаш 200 метра, без да умреш от сърдеченудар, няма как да се гордееш с това, което си. На протеста на полицаите видяхместотици мърляви хора в анцузи, които вместо да проявят уважение към собственотоси съсловие и да сложат риза и сако, приличаха на бакшиши от 1280. И изглеждахапрости, недодялани и достойни за презрение. Крайната цел на протеста е ясна -ръководството няма изисквания,  ченгетатанямат претенции. Цената е двайсет заплати на изпроводяк.

Следват политиците, които не искат и не могат истински да реформират МВР, защотоположението е толкова страшно, че само с бомба може да се оправи. Но паритесвършват, а процентът, който се дава за полицията от бюджета, е двоен всравнение с повечето европейски страни. И вместо да се посегне стратегически натози така труден сектор, реформата беше предложена да се случи по начин, покойто бе обречена на провал и задълбочи кризата.

Накрая идваме ние, гражданите.  Голяма част от хората подпомагат корупцията сжелание, пускайки 20 лева между документите за проверка. В малките градове всичкиса наясно кои са хората, които извършват редовно противообществени прояви, но натискот страна на обществото върху полицията няма. Накрая се случва трагедията в Лесидрен, умират деца в резултат наавтомобилна гонка и се оказва, че целият град е знаел, но полицията твърди, че няманито един официален сигнал, подаден срещу гонките.

Основният проблем обаче е, че въпреки спорадичната борба на малкото съвестни граждани и неправителствени организации,които се опитват да влияят на статуквото, голямата част от гласоподавателите невъзприемат за своя кауза нито реформата в съдебната система, нито реформата вМВР – двете най-важни реформи, от които зависят всички останали клонове наобществения живот.  Безмълвно следятпроцесите, сякаш те имат шанс да се случат от самосебе си и разочаровано свиватустни пред поредния административен провал. Тази тъжна истина предопределясъдбата на пътния полицай, който утре ще срещнем. Той ще получи своите двайсетзаплати. И нищо друго. Нито уважение, нито достоен живот.

И въпреки че бидейки данъкоплатец, муги плащам, си мисля, че и двамата сме fucked up.