Часът е малко след 12 на обяд. Запътили сме се към снимачната площадка на новия клип на група Авеню. Сещате се – Заки и Боби, момчетата с легендарното Бягство и още дузина хитове, които сериозно или случайно, все още звучат в слушалките на някои от нас. Не можем да кажем, че сме им фенове, обаче не можем да кажем и, че не сме. Има нещо уютно в музиката на Боби и Заки. Нещо, което те кара да си я причиняваш напълно съзнателно през един определен период от време.Тя е като любими джинси, с които сте преживели бая и най-готиното е, че джинсите не претендират да са highlevel. Те са си истински и в това им е чарът. Хубаво ви е заедно и си разцъквате – едно такова лично ви е. И Авеню играят по тая схема – без излишни напъни.

Видеото към парчето се снима в студио Аудиовидео Орфей, булевард Самоков 60, в района на Интерпред. До там хващаме метро – легендарна медия сме и такситата ни идват малко в повече. Ядем банички на метростанцията, говорим си с жена, която по-скоро си говори сама, пушим – настройваме се. Локацията е в малка уличка, до която се стига лесно, но екзотично. Наоколо е пълно с монтьори, роми и коли на части, тук-таме се срещат и в движение, но това е по-скоро колорит. В халетата на студиото се снимат още две продукции и лудницата е пълна. Денят е слънчев, а навсякъде има гримьори, монтажисти, оператори и много кафета. Никой не изглежда особено щастлив – работи се.

Звъним на Красена – мениджърката на дуета и тя изскача зад огромна сива врата. Въвежда ни в голямо хале, в което се различават само силуети. Боби и Заки не ги виждаме или поне не ги различаваме. Чакат се едни пици, екипът почива и всички са доста гладни. Честно казано, тук е като в хола на нашите. Семейно някак си. Наоколо тича синът на Красена, има още няколко деца, едни познати на публиката братя – Пламен и Иво и хора, изглеждащи супер споко. Три монитора показват какво се снима зад голяма черна завеса, а пиците очевидно се бавят. Виждаме се първо с Боби, който ни кани да хапнем. Ние го играем тежки и предпочитаме цигара навън, а после хващаме Заки за няколко кратки изречения. Той ни разказва за новото парче.

Песента се казва Спомни си ти за мен, Боби сътворява мелодията и заедно с Васко Иванов – The Editor изпращат предварителния аранжимент на Заки. Той ми признава, че доста дълго време му е отнело да намери точното нещо, което иска да каже с това парче. Направил два текста, а самата песен го върнала към времето на Бягство и онези лирични неща, които момчетата правеха преди повече от десетина години. Истината е, че песента е посветена на Ана-Мария Тонкова – музикалният директор на БГ радио, един от неговите създатели, музикален журналист и не само. Всеки, който се кефи на българска музика, а и всеки, който не се, знае коя е тази дама. Заки признава, че първоначално идеята не била тази, но в последствие, нейният образ изниквал в главата му постоянно, докато съчинявал текста. Песента всъщност е за онзи един човек, за който всеки се сеща в момент на трудност, радост и по-дълбоки чувства. Този единият, който всеки от нас си има и, който му е близък, ама по онзи специалния начин. Заки нарича Ана-Мария „стожер“ и честно да си признаем има защо. Той не говори за нея в минало време. Казва, че е режисьор на клипа и автор на концепцията за черно-белите кадри. Идеята на видеото е да показва различни образи, близки до групата. Хора на различна възраст, с различни интереси и професия, но свързани по между си. Това е семейно видео, ама не по рекламния смисъл на „маргарин на промоция за цялото семейство“, а в онзи личния контекст. За хората, които животът свързва по един или друг начин и то здраво.

Красена вика Заки, снимките започват отново, а ние разменяме няколко думи и с Боби, който е в компанията на малката си дъщеря. Тя е с червена рокля и е изключително сериозна. Споделя ми, че се разплакала, но само малко когато чула парчето. Ана-Мария е кръстница на Боби.

Той ми говори още за нея и казва, че реално проектът е посветен на хората, които ни липсват в някакъв момент. Тези, с които дори когато си мълчим ни е готино. Боби е сниман във видеото заедно със съпругата и дъщеря си. Разсъждаваме си с него на една пейка, че от времето на Бягство е минало много, и че и тогава е било хубаво, но и сега не е лошо. Тогава не са знаели как, но е имало много ентусиазъм. Интересното е, че вече знаят това-онова, но ентусиазмът учудващо не е стихнал. Според него, ако нямаш потребност да правиш музика, по-добре не я прави. Тук в разговора учудващо се намесва и темата за Криско. Боби ми разказва, че всичко в този бизнес е много, ама много бачкане и Криско бачкал сериозно. Музиката си е работа, решаваме и заключваме, че в музикантските парчета му е майката, или поне тая по-готината майка. Боби споделя, че много си харесва страната, но държавата не му е по вкуса. Ще му се пет години никой да не краде и знае, че често бизнесът помага в битието на политиците, но пък се радва, че прагът на търпимост на българите е станал болезнено нисък. Те реагират и това е добре. Реагират на простотията. Ние пък реагираме на думите му, че за Авеню музиката винаги е била вътрешна потребност и се връщаме в халето по същата вътрешна потребност, за да видим заснемането на финалните кадри.

Тук е все така тъмно, а газовата печка, с която се отоплява прави въздуха сладникав и малко замайващ. Идеално е за финал, си мислим докато осъзнаваме, че всички са замръзнали в пълна тишина. Вратата не се отваря, за да не влиза светлина, а Заки е пред мониторите. „Начало“ и „плейбек“ са двете думи, които буквално се изкрещяват на равни интервали. Красена пуска музиката, камерата работи, а в другата зала зад черната завеса седи в профил сестрата близначка на Ана-Мария. Мариана гледа плахо и слуша инструкциите на режисьора. Тя е спокойна. Финалната сцена показва как всъщност е останала сама, единствено със спомена за сестра си. Камерата прави почти пълен кръг около лицето ѝ. Светлината преминава през косата, очите, брадичката и спира в контражур. „Стоп“ се чува често. Заки отива до Мариана и дава инструкции. Кадърът се получава пред очите ни на единия от големите монитори. Май го имаме, си мислим. Накрая всички от снимките се събират за общите сцени, а Заки държи да чуем цялото парче. Пуска ни го силно, а то кънти в полупразното хале. Внимателно наблюдава реакциите ни. Ние слушаме подробно и текста и музиката и силно се надяваме да не се разплачем, ама малко – като дъщерята на Боби. Музиката свършва и той ни поглежда многозначително. „Супер е“, казваме и наистина го мислим.

Тръгваме си малко след това, пушим и се връщаме в реалността с монтьорите, ромите и софийското метро. Спомни си ти за мен не е лоша песен, даже е екстра. Лична. На нас обаче по-важното ни е, че понякога хубавите работи стават ей точно толкова просто. С малко пица и хора, които наистина са ти важни. И за да не се размекваме излишно ще кажем, че кафето в студио Аудиовидео Орфей е гадно, хората, които го продават също. Пичовете, които си правят клиповете там, обаче не са. Те са си семейство и е клиширано, ама готино. Музикантска му работа. Точно ей толкова проста.