“Общо взето Sniper нямавето” е една от култовите рими на Slim в песента Началото,която почти всеки роден между 1980 и 1990 знае наизуст. SniperRecordsнаправи революция – упорито и тарикатски издаваше рапмузика по георграфски ширини, където тя трудно вирее. Причините за това са много, но лейбълът направи 15 години и решихме да се срещнем с неговия основател DJ Станчои да си поговорим за неразказанатаистория и…  началото.

Вече две седмици се разминаваме с DJСтанчо и не успяваме да се видим. Той постоянно цъка по клубни участия из България и далеч не можеш даму дадеш 45 години – не и с тази енергия и начина му на живот. Но все пак Станчо успява да се върне – само за една вечер експресно от Банско – и в един ленив неделен следобед се виждаме на Алабин, за да отидем в студиото на Sniper Records. С нас е и единот бившите снайперисти, рапарът Pikasso,койтоостава в историята освен с парчето Вторимен, също и с графиките на почти всички култови обложки от онова време. Но идотам ще стигнем.

DJ Станчо и Йоана (2016)

Sniper винаги си е бил на това място.На тавана на една стара сграда на улица Алабин откъм страната на площад Македония. По-интересното е, че и Станчо е живял в същататази кооперация, но на втория етаж. Занего спомените наистина надничат от всяко ъгълче по стълбите, които изкачваме.

Влизаме в Sniperи Pikasso се усмихваносталгично. Не е стъпвал тук от има-няма 10 години. Стените са обсипани сграфити, той лично разпознава няколко надписа, които сам е оставил. Оглеждамкой друг е белязал присъствието си в легендарния таван. Окото ми почти веднага се спира на големия подпис на Coolio. През 2003 рапърът беше в България и даже записа парче с Шошо от ДимнаЗавеса. Друг от известните посетителие Promoe oт Looptroop. DJ Станчо казва, че тук неса идвали чак толкова много чуждестранни изпълнители, но пък всеки път е билопаметно. 

Странно е Sniper да е толкова празен. И двамата се сещаткак навремето постоянно има минимум 5 души, кипи работа, хора идват,тръгват си, винаги някой нещо прави. Но това са златните години на лейбъла,когато хип-хопът у нас е с “куул” статут и артистите на Sniper имат своите вернипочитатели.

DJСтанчоси спомня и временaта,когато публиката още не е била готова да се изкефи на нещо различно от обичайното. Най-вече защото тотално не го разбира. Гледаме един старзапис, който и Pikasso нее виждал. Станчо е на 16. Танцува всъздадената от него Петър Сомов брейк група Dynamic.Иматсребристи пайетени костюми и танцуват брейк. Хората наоколо наистина гледат катозастреляни, все едно момчетата са слезли от Луната. Това се случва 84-85 година, когато вБългария никой не е чувал за хип-хоп култура. “Системата беше на едно ниво. Всички бяха еднакво бедни, еднаквоусмихнати, еднакво приятелски настроени.“ – спомня си той. Въпреки леко унифицираната ситуация, през 1991 Станчо и ПепиСомов си правят фирма. Започват с концерти по читалища.Костюми, хореография, правят шоу. Участват в куп новогодишни програми – поканени са лично от големите телевизионни режисьори Хачо Бояджиев и Ласка Минчева.

Ню уейвът тогава властва навсякъде.Прическите, срещите и хората на Кравай. “Рапът стоеше някъде извън сцената“, ноСтанчо знае, че няма да спре да се опитва да го налага.

След като соц режимът рухва, DJ Станчо започва да сечуди това ли  е „неговата схема“ или не.Има контакти и амбиции, но е много трудно. За около 2-3 годинипродава банани и портокали на Алабин, а после си има и закусвалня, в която прависандвичи. За да си докара ощедопълнителни доходи, започва да подстригва цялата махала. Най-модернатаприческа тогава е тази на рапъра Ванила Айс и Станчо постоянно има клиенти.

Светльо и Шошо от Димна завеса, Оги Дог на балкона на Снайпер (2002)

Все пак по онова време няма дилъри,охрани и наркотици. “Чак ’94 за първипът видях бодигард и си викам –  гледай гипък тия, като по филмите… но всичко тогава беше един голям филм.”

И като в поговорката – вълкът козината си мени, нонрава никога: DJ Станчознае какво иска и може – затова пак започва с партитата. Промотира събитията си,договаря проценти със собственици, занимава се и с детайли, като пари за входове – изобщо – отговаря за всичко. Всеповече започва да назрява идеята за нещо по-голямо, за негов си бизнес.

Редовно прави участия в Студентски градзаедно с DJ TonyG.Те са от първите, които канят наживо група Ъпсурт – по времето, когато мегахитът им  е Нон-стоп.

Станчо се оглежда за хора, които слушатрап, и които може би имат талант. Именно в Студентски град попада на немалко от бъдещите си звезди  – Slim,Устата,дори и първата му среща със Spens е на парти в същия квартал. Неизвестният тогава рапър ходи до DJ пулта на Станчо почти непрестанно. “Мислех си, че акотози още веднъж дойде да ми иска 2Pac,ще му набия шамар. Но после Съдбата ни събра.“

Spens ставапървият фурор на Sniper Records салбума – Прекалено лично 1. Вече в редиците на лейбъла, той вика своядобър приятел Чупи Скейтъра от Варна, който прави бийта на легендарната песен Направи ме щастлив, а след това става част от основното звено.

Шошо работи (2002)

“Най-важното ми правило, ако изобщо имам някакво, е „да си запечатан натурално”. Натоя акъл това си изпял, това си бил ти” – казва DJ Станчо, който сегордее с всички онези първи албуми накасетки, които обърнаха музикалната сцена у нас с краката нагоре. Сеща се за дебюта на Димна завеса от 2001 Квототрябва да се кае ше се кае и намакедонците от Skopje viaSofia, за които Станчо казва, че му e направо патриотично, като се сети, че ги е издал. Зад обложките на тези албуми вече стои Pikasso,който за първи път стъпва в студиото през 1999, доведен от Флейвъра, а през2007 ще издаде албума си Рефлекси и ще вкара малко Love, smooth mood насцената на българския рап.

Станчо казва, че тогава лейбълът еработил на пълна пара, все едно сега да гледаш добре смазаната машина на Пайнер. От производството, доразпространението, всичко е било само тяхно, защото не всички други са правилисъщото. Той напомня, че Гумени Глави сабили разпространявани именно от Пайнер, нищо че те са си записвали самидисковете някъде другаде. Това изглеждакато подходящ момент да се върнем във времената , когато R&B Records и Sniper Records бяха впостоянна конкуренция и направо война, разделяйки феновете на два крайнифронта.

“С Шамара не си говорихме. Заобикаляхме се, избягвахме се, където не можехме дасе избягваме се плюехме, заплашвахме се. Никаква игра  нямаше. Не е имало никакъв театър.” – казва Станчо.

Но в Sniperтогаваимат самочувствие и витае атсмосфера на първенци.  Всички, които са там са се сполитили катосемейсвто, така че кофти  обстоятелствата даже ги мотивират. Но, за да станеш част от семейството, трябва да си лоялен и даси готов да бачкаш здраво. Винаги е имало обидени, които идват, искат да опитат, но не става. DJ Станчотвърди, че е избирал интересни хора с интересни съдби, дори това да означава даса лежали в затвори. Ако са откровени и готови да бъдат такива в музиката си -вече са на борда.

“Даработиш с талантливи хора никак не е лесна задача. Да събереш на едно място артисти с голямо его и да искаш да си помагат е сложна работа. И ако някой не си свърши работата, азтрябва да го направя.”

Бобо, Гъзара, Pikasso и Устата (2005)

Моментът, в който Станчо се пречупва, е преди десетина години. След 11 броя на списание Нокаут, което въпреки инвестицията така и не може да сесамоиздържа. Изгарят доста кинти и в крайна сметка той разбира, че мащабитекоито гони, са невъзможни. Казва си, че това е филтърът, повече от това не можеда се навреди. Майната им на похарчените пари, но умората е зверска, а итогавашната му приятелка вече е бременна с дъщеря му. Сега тя е на 16, казва сеСантина. Двамата са си много близки, чуват се всеки ден, обсъждат си песни,говорят си за технологии. “Като братче исестриче си говорим, защото аз съм й като приятел тийнейджър.“

Sniper Records винагистои извън мутрите и схемите, а да си извън системата носи именно проблемите смащаба. Сред първите трудности на студиотое техниката – все да се мине тънко, да се вземе нещо на оферта, докато Станчоне се светва, че и последният лев трябва да отиде в добрата техника. Идеята е Sniper да създават продукт, който пазарът не само може, но и иска да поеме.Единственият шанс да се запазят на картата е ако не правят компромиси с качеството.

“Безвръзки, без контакти и без дядо ми да е бил генерал. Винаги съм бил извън системата” – казва Станчо и добавя, че повече от половината му обкръжение от онова времевече не е около него. Със Spensотдавна не си говорят и даже споделя какна концертa на Mystikal, където е бил със Slim и O.C.G. дори не са си казали„здрасти“.

Но твърди, че само първите години се еядосвал и е таял гняв. Сега е доволен как са се стекли събитията. Още вярва нахората и се раздава – това се проявява особено силно, когато може да помага на млади изпълнители.

Юли-G, Dee, Pikasso, Шошо, Rza, Spens, Slim (2003) 

Като си говорим за прохождащи изпълнители, неизбежно става въпрос за реалити шоута и млади звезди. Станчо осъзнава как по едно време е имал свое собствено Снайперреалити. “Кастинги не съм правил, но съм ги търсил и намирал по клубовете, тествал съмблендата им по батъли, гледал съм им визията. Хората ходят и учат разни специалностив Харвард. Моят Харвард съм си го направил тук и затова мога да разпознавамтези, които стават за този бизнес. Като се обърна назад, виждам, че това е единистински ъндърграунд лейбъл. А това вече е геройство.”

Станчо казва, че много лейбъли,направени от MC-та, неминуемо се разпадат,защото когато основният изпълнител или неговатагрупа бъдат засенчени от други техни артисти, идва завистта и възникватпроблеми. А ние се сещаме точно към кого е насочена тази препратка.

Но това сега отдавна е в миналото.Станчо твърди, че си живее живота така, както иска. Да си рапър още не е професия вБългария, но пък ако искаш да бъдеш, трябва да се научиш да бъдеш мениджър и дазаформяш контакти.

“Ъндърграундвинаги е имало и той е следствие на комерса. След като се развие комерсът,тогава се появяват недоволните от него, които казват “това не ме кефи”. И вкомерса има психология. В текстовете, песните, проучването на пазара. Той енеобходимост.”… Докато си говорим, му звъни Slim, с когото се забавляватна нов лаф от тяхно парче, в което се казва, че „ей т’ва е ниво“ и усещам, чедвамата още са си близки. Станчо получава респект от момчето от Италианскияквартал, който сега има изцяло нов имидж  – завършил Семинарията пич, койтоси гледа прилежно детето и му пее църковни песнопения. Но както сам Станчо казва – всяко нещо свремето и с годините. Според него не трябва да има само политически текстовеили хейтърски. Трябва да се вижда широката палитра на нещата.

А хип-хопът е именно това. На финала се заговаряме и за DJ Premiere, една отнай-монументалните фигури в хип-хопа. Споделям, че когато беше в България ми каза, че дори и да слуша български рап, няма как да застане зад него, защото в тазимузика най-важното е посланието и ако той не го разбира – нямасмисъл. Питам DJ Станчо какво е неговото послание след 30 години насцена и 15 от създаването на Sniper Records. А той не сезамисля и за миг и казва: Винагиднес, тук и сега.