Няма друга българска актриса, която да е вълнувала толкова много по време на богатия си творчески път и да е толкова забравена след края му. Катя Паскалева си отиде на 23 юли преди 15 години, а по стара традиция сякаш едва сега се забелязват нейните качества. In memoriam изтъкнатият журналист и продуцент Георги Тошев създава през 2015 книгата Катя Паскалева. Жените в мен, проследявайки пъзела на един рано прекършен живот и разказвайки историята на Катя по нейния начин – откровено и невероятно цветно; като картина, наситена с много вътрешни конфликти, тайни, но и с много светлина.

С откъс именно от Катя Паскалева. Жените в мен ви припомняме как изгрява звездата на Катя Паскалева – актрисата, участвала в над 50 български филма и съчетала в себе си ролята на грандиозна кинозвезда и плаха и нежна душа. Непокорна, дива, интелигентна, самотница, скитница, старица или майка – един голям талант, който и до днес представлява картина на Жената, с всичките ѝ малки и големи чудеса.

***

До средата на 70-те години Катя е част от трупата на Пазарджишкия театър, където играе в постановки на Крикор Азарян, Леон Даниел, Вили Цанков… Случват ѝ се роли като Албена в едноименната пиеса на Йовков, Нина в Чайка на Чехов, Розалинда в Както ви се харесва на Шекспир я превръщат в една от най-обещаващите театрални актриси. За всяко представление с участието на Катя пристигат коли и автобуси със софийска регистрация. Заговаря се за явлението Паскалева.

В Пазарджик актрисата е избрана и за ролята, която ще бележи целия ѝ живот – Мария от филма Козият рог по Хайтов. Режисьорът Методи Андонов първоначално избира за главната роля Мая Драгоманска, актриса с няколко сериозни филмови роли до момента. Тя е предпочетена пред „по-пълничката и не много фотогенична“ Паскалева. Мая вече тренира езда, когато една вечер, след бурно събрание в Сатиричния театър, Методи Андонов се качва в колата на бившия си студент Стефан Мавродиев. Двамата отиват да гледат нашумелия спектакъл на изгонения от София режисьор Леон Даниел Както ви се харесва. В главната роля е новата звезда на Пазарджишкия театър Катя Паскалева.

„Така се прави театър!“, възкликва след спектакъла Андонов.

Тази вечер той е открил своята Мария. Няма съмнение, че само Катя Паскалева може да изиграе ролята на дъщерята, възпитана от баща си да осъществи великото и жестоко отмъщение за поруганата чест. За пробни снимки няма време.

„Когато реших да снимам филма ми се прокрадна мисълта за Катя, но като студентка беше малко пълничка, неуверена, с женска структура, а за Мария ми трябваше актриса, която може лесно да се преобрази като момче, и същевременно да запази женствеността си. Мая имаше повече опит в киното и отговаряше на това, което търсех за Мария. Но когато видях Катя на сцената в Пазарджик – разпознах моята Мария.” Тази вечер той е открил своята Мария. Няма съмнение, че само Катя Паскалева може да изиграе ролята на дъщерята, възпитана от баща си да осъществи великото и жестоко отмъщение за поруганата чест. За пробни снимки няма време.

Това решение е съдбоносно за пътя на Катя Паскалева. Филмът Козият рог е заснет на един дъх. Рила планина се превръща в снимачна площадка.

„За човек на изкуството никое време не е хубаво. Чувствам се, разбира се, ограбена от това, че най-хубавата част от живота ми премина в „условията на реалния социализъм“.

Катя е първата българска актриса, която дръзва да се снима гола във филм. Тя е на 26, със съвършено тяло, но никой от екипа не подозира, че от малка има комплекс. Не харесва тялото си! Трудно е да го покаже без свян. За нея голата сцена е истински кошмар.

„Нямах ход, не знаех как да откажа. Срамът и амбицията да изпълня актьорската задача се бореха у мен“.

Операторът Димо Коларов я предразполага с помощта на Методи Андонов. Но когато идва сцената с изнасилването, проблемът „свян“ изскача необяснимо. Притеснението е общо за актьорите. Въпреки че са състуденти и приятели неудобството сковава всички. Следват няколко дубъла, но сцената не се получава. Единият от насилниците Климент Денчев се обръща към колегите си с думите:

„Абе, ние артисти ли сме или лукови глави? Това е актьорска сцена и трябва да я направим!“

Изиграват я на един дъх. Сцената с изнасилването на Мария от четирима турци оставя безмълвна публиката и до днес.

Работата по Козият рог върви лесно и бързо. През деня здраво се работи, нощем се пее и пие. На сутринта Методи Андонов, който е въздържател, проверява по очите актьорите дали са прекалили с алкохола. Провинилите се изпраща в студения вир, за да изтрезнеят.

Със завъртането на филма по екраните в страната Катя се превръща в национална знаменитост за една нощ през 1972. Въпреки изключителните си качества Козият рог не е отличен със Златна роза на кинофестивала във Варна. Предпочетен е забравеният вече филм за Георги Димитров Наковалня или чук на Христо Христов. Историята за Мария и Караиван пък печели първа награда и най-важното признание – на публиката.

За разлика от българските киноспециалисти международното признание за Паскалева е зашеметяващо. Тя печели наградата за женска роля в Панама, Фемина в Брюксел, грабва отличието за принос в развитие на световното кино в Карлови Вари.

Най-голямата британска агенция за филмови актьори кани официално Катя да направи снимки за каталога. Сред клиентите на агенцията са Елизабет Тейлър, Лорънс Оливие… Актрисата моли Българското посолство в Лондон да отпусне средства за фотографиите, но молбата е отхвърлена. Катя се прощава с шанса да попадне в световното кино.

„За първи път пред мен се отвори една голяма врата, една надежда да мога да се покажа „навън“, да ме видят, да се състезавам с най-добрите… Само идеята, че може българска актриса да осъществи „политическа диверсия“, да се снима при „врага“ ги изправяше на нокти. Чудя се с кой акъл съм допускала, че ще ме пуснат да направя снимки за тази актьорска агенция. Колко наивна съм била!“

Екипът на „Козият рог“ се стопява през годините, сякаш е настигнат от тежко проклятие. Пръв в съня си през 1974 умира режисьорът Методи Андонов. Смъртта му е шок за близки и колеги. Аутопсията установява, че кръвоносните му съдове са като на 100-годишен старец, при положение, че режисьорът не пуши и не прекалява с алкохола.

Операторът на филма Димо Коларов си отива през 1997 след продължително боледуване от диабет. Заради изключителната си работа като оператор на Козият рог той получава престижната награда Сребърен Хуго, която е открадната от Киноцентъра.

Чуй и песента на Мария Нейкова – Вървят ли двама от Козият рог

Успехът на Козият рог утвърждава Катя Паскалева като най-сниманата българска актриса през 70-те години. Тя влиза от роля в роля. Участва в 3-4 филма на година: Бялата одисея, Голямата победа, Мъже без работа, Нона, Спомен, Иван Кондарев, тв сериала На живот и смърт, Вилна зона, Катина, Вината, Лъжовни истории, Матриархат… Тази ангажираност я принуждава да напусне Пазарджишкия театър и да постъпи на щат в Студията за игрални филми – София. Катя е внимателна, не иска да повтаря вече изиграни роли. Раждат се героини, различни като характери, но носещи почерка на нейния талант.

„Човек трябва да има реална преценка за качествата и недостатъците си. Всяко залитане в крайностите не му носи нищо, а само страдание.” Катя Паскалева

Книгата Катя Паскалева. Жените в мен от Георги Тошев е на пазара от изд. Сиела, срещу 20 лева.