Моля, изключи за пет минути от уравнението около казуса  1300 години България следното:

• спора между Цески-Лесека (БКП-СДС);
• спора между експерти и община;
• спора от детската градина – харесва ми-не ми харесва;
• пропуснатите пари от туризъм;
• пропуснатите възможности за възобновяване-осъвременяване-преосмисляне;
• палежа, който дойде от нечий дегенерирал мозък;
• комунистите и волгин, които изпълзяха от дупките си;
• собствените си предразсъдъци;
• ако искаш, дори не слушай актуалната позиция на живия автор.

Но, моля, прочети писмото до кмета Фандъкова – на Мартин Ангелов, създателят на Halfbike, който събра милион долара за изобретението си в Kickstarter и промени улиците на София с колектива Трансформатори – първите, които изрисуваха кутиите на електрическите табла в града. Един млад човек, с ценности и интегритет.

До:
г-жа Йорданка Фандъкова
кмет на гр. София

Копие до:
арх. Здравко Здравков
Главен архитект на Столична община

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Мартин Ангелов

Уважаема г-жо Фандъкова,

Обръщам се към Вас във връзка с изключително заплетения въпрос около паметника “1300 години България” пред НДК. За да добиете ясна представа с какво сте се захванали, ще ви помоля да изолирате няколко важни фактора.

Изключете от уравнението всякакви политически влияния, вярвания и идеологии. Права сте, всяко нещо е с времето си. Ако соц паметниците бяха унищожени след падането на режима, щеше да е естествено развитие. 30 години след това е смешно да търсим реванш спрямо един режим. Истината е, че много хора таят в душите си болка и омраза и ние добре го знаем, но повярвайте ми, не това е начинът да се справите с този проблем. Ако един рейс с политици беше осъден, щеше да има далеч по-силен катарзис, изкуството на никой не е навредило.

Изключете от уравнението случаят с войнишкия мемориал защото вие го създадохте, за да нагнетите допълнително напрежение в обществото и да го използвате, за да изчистите съвестта си за унищожаване на едно произведение. Казвате, че сте се погрижили за доста паметници, но създадохте ли нова стойност, нещо, с което да ви запомнят? Ето, има голяма нужда от войнишки мемориал, защо не го създадохте през всички тези години, защо се фиксирахте към мястото и точното копие на предишния мемориал? Това ли беше за вас най-важно – да се отмъсти и да се разруши, или са важни имената на тези хора, които са загинали за България, един от които и прадядо ми. Сигурен съм, че дори на същото място може да се появи мемориалът, без да се унищожава предишното, а да се преосмисли. Ако разрушите за да построите, благородната кауза ще се опетни.

Изключете от уравнението думичката опасно. Опасност може би някога е имало от падащи плочи, които от няколко години са в историята. Не е честно да манипулирате хората със страх, за да намразят една творба и да легитимирате действията си.

Изключете от уравнението думичката грозно, просто защото е много относително и просто защото никой през тези години не се погрижи дори с една боя за него. Аз се застъпвам за този паметник, защото смятам, че архитектурата му е уникална и защото ми е любимата съвременна творба в града, ако ми посочите друго съвременно изкуство в София ще ви поздравя. Никога няма да бъде повторено нещо подобно в никакви други обстоятелства. Имаме нещо уникално и искаме да го изтрием. Повечето хора свързват красивото с поддържано и спретнато и като видят малко гол бетон и ръжда, плашат се и естествено лепват етикета грозно.

Изключете от уравнението темата на паметника. В общия случай, той никога не е работил както е замислен, това е добър повод да преосмислите нещата. Голяма част от хората се срамуват от вида на нещо, което би трябвало да напомня за дългата ни история. Вземете сегашното му състояние, той е абсолютно трансформиран от първоначалния му вид. Не знам дали случайно или умишлено от фигурите остана само пиетата, която символизира жертвите дадени по време на войната. В този контекст противопоставянето на паметници е безсмислено!

Като изключите всички тези неща остава само чистото изкуство и материята, наследството и паметта за един период. Никой не е казал, че наследството трябва да е напудрено и парадно. Недопустимо е политици сами да решават въпроси свързани с изкуство, градска среда, културно наследство и памет без да се съобразяват с експерти. Не е честно да обявявате в медиите, че застъпниците за паметника не правят нищо. Видяхте преди две години как творческата общност реагира и колко дискусии се проведоха. Лично ние ви предложихме стратегия за решаване на проблема. Решихте да си затворите очите пред малцинството от хората, които ги е грижа за културното наследство, и заложихте на сигурното, използвайки болката на хората от отминалия режим и просто сипахте сол в раната, за да може по-бързо да решите проблема по силов начин. По силов начин няма как да се справите, тепърва ще го разберете. Какво постигнахте? Разделихте хората и нагнетихте толкова много излишна омраза!

Аз мразя комунистическия режим точно толкова, колкото и вие, мразя и вредата, която е нанесъл на обществото ни, вярвам, че тази деструктивна енергия, с която сега разрушавате, е наследство точно от този режим, вие носите частица от него. Аз лично нямам нужда от символи и паметници, които да ми напомнят колко е велика и стара държавата ми. За мен лично като архитект е важно да не се руши нещо, което е построено вече, нещо което смятам, че има невероятен потенциал да стане съвременен символ и да заживее нов живот. 700 000 лева за разрушаване не можете да си представите как могат да преобразят мястото. Не мога да повярвам, че публични средства се хвърлят на вятъра, вместо да се създава с тях.

И съм сигурен, че има страшно много хора, които мислят като мен, опитайте се да си го представите. Добре знаете, че най-големите защитници на паметника са хора на изкуството. Мисля, че ще е голяма грешка, ако се обърнете срещу тях. Аз лично се изненадвам от себе си колко време отделям на този въпрос, явно е важен за мен.

Проблемът е изключително сложен и повярвайте ми, със силови средства няма да се реши нищо, защото просто ще копирате предшествениците си. Дори да го изравните със земята, проблемът няма да е приключен, а тепърва ще започва, в това ви уверявам. Най-важната роля на един управляващ е да обединява хората си! Не подозирате колко негативна енергия ще се отключи от един подобен жест.

Опитайте се да сътворите нещо ново, с което да ви запомним, с което да вдъхнете надежда на хората и да ги обедините, да са горди и доволни, нещо модерно правено за сегашното време, не се опитвайте да копирате миналото или коригирате миналото. За мен този паметник е най-точният барометър на случващото се в държавата, той е много повече изразител на 36 години България от колкото 1300 години България. Минете на следващата страница, покажете ни бъдещето!

Това са моите приятелски съвети към Вас. Възелът ще се разплете само с добро и само с творчество. Ако поискате креативна подкрепа с удоволствие ще ви помогнем, сигурен съм, че има поне 1000 невероятни решения.

С уважение (за сега),
Мартин Ангелов, архитект
save1300.com