Който не е чел доклада на временната парламентарна комисия за промени в конституцията, моля да вдигне ръка… отклавиатурата.

Това, което се случи в Народното събраниенавръх Международния ден за борба с корупцията, със сигурност няма нищо общо сборбата с корупцията. Но дали и това, което не случи, щеше да е българската Петапоправка?

Който е наясно що е то ВСС, да пропуснеследващите два пасажа.

Висшият съдебен съвет, т.нар. правителство насъдебната власт, се състои от 25 членове. В него по право влизат правосъдниятминистър, двамата шефове на върховни съдилища и главният прокурор, 11 сеизбират от парламента, 11 от магистратите.

Какво му е толкова важното на този ВСС – четой назначава и уволнява, повишава и наказва всички съдии, прокурори иследователи. Иначе казано, в съдебната власт никой не може да навлезе инапредне в кариерата, без това да е гласувано от мнозинство в съвета. Но пъкможе да назадне или да бъде освободен. Или да не бъде…

И понеже този 25-членен формат не може да бъдепроменен изцяло от обикновено Народно събрание, от Реформаторския блок решихада го разделят на две – съдийска и прокурорска колегия.

Една важна скоба: реформаторите имат пълнатаподкрепа на множество ключови съдии, но нямат никакво влияние в ръководствотона прокуратурата. В момента във ВСС доминира мнозинство около главния прокурор,сформирано впрочем по време на първия управленски мандат на ГЕРБ („ти си гоизбра…”). Което обаче с нищо не помогна на Борисов, когато подаде оставка,напротив (Костинбродската афера и пр.) И ако сега Сотир Цацаров всяка сряда сеявява в премиерския кабинет за седмична оперативка, като нищо в следващ моментБорисов (отново) ще трябва да се явява редовно в Съдебната палата…

Видно е и от разговорите на „каките” – всекипо върховете на съдебната власт лавира (лобира, оказва натиск) между интереситена началниците в другите власти и обратното.

Монтескьопо български…
Изходът от това нелицеприятно положение споредреформаторите е следният: в отделената съдийска колегия мнозинството да сачленове, избрани от съдиите. Тоест „лошата” политическа квота да не може да сеналага. Същевременно обаче другата част от същата тазиполитическа квота („добрата” част може би?!) да има мнозинство в прокурорскатаколегия, за да осъществява контрол над „безконтролната прокуратура”.

На мен лично ми се струва, че съдиите ипрокурорите са еднакво безконтролни, по-точно еднакво контролирани. Разликата есамо, че в държавното обвинение Главния, както многозначително го наричат всистемата, се явява пряк началник на всички останали, а в съда не е точно така. И понеже този „исторически компромис” в крайнасметка беше отхвърлен от парламента, Христо Иванов подаде оставка, а РаданКънев мина в опозиция.

Но за това след малко.

Сега нека си представим, че беше станалотяхното. И примерно догодина Народното събрание избира нови членове на ВСС.Сещате се какво имам предвид, можете да си представите какви щяха да са… И не визирам само това какво представляватекущата конфигурация в парламента, а въобще какъв е „материалът” там.

От тияхора почти никой няма навика поне да си закопчава горното копче на сакото, катоизлиза на трибуната!

Снимка: Булфото

Към три дузини депутати с най-разнообразнообразование и професии, включително бивш ММА боец, се счетоха за достатъчнокомпетентни да предлагат изменения в основния закон на републиката!

Лидерът на най-голямата опозиционна партия БСПбеше така „приповдигнат”, че почти напсува опонент от ГЕРБ: „Лазаров, точно тили ще ми ще ми суфлираш бе, бате, точно ти ли, яяя…” (Лазаров е ДимитърЛазаров, председател на комисията за промени в конституцията.)

През това време Бойко риташе топка с „тигрите”…

И все пак жалко, че реформата на реформите нареформаторите не се осъществи. Защото можеше да се окаже, че и този филм засъдебната власт вече е гледан още преди 17-18 години… Много хора обаче не са гогледали, аз (31 г.) също. Но съм чел достатъчно за него, и то в архивите намедии, които сега се правят, че не са го гледали…

Нищо,за сметка на това ще се насладим на трагикомедията „Реформатори и опозиция, амаде-де”!

Сега малко и за новоизлюпените двамаопозиционери. Тези момчета тръгнаха срещу кораво статукво, обаче и те не сипоплюваха. Методите им включваха кажи-речи целия познат и в противниковия лагерарсенал. Който ще продължава да ги подкрепя, не бива да забравя това – ако нецялата история, поне предпоследните епизоди (заравяне на томахавките с Цацаров,призив да си изчисти името и пр.)

И видимо се наслаждаваха на тази игра, особенотози, който сега уж се чуди как издържал една година. А другият, който епревърнал реформирането на съдебната власт в професия, пък натрупа безцененактив. Всъщност двамата стигнаха много по-далеч,отколкото са си представяли. В началото на мандата те се надяваха да поразбуняткошера (заглеждали ли сте се в тавана на Съдебната палата), а го докараха добитка за меда.

Обаче апетитът, както знаем, идва с яденето.

Малко хронология. В одобрената от парламентастратегия за съдебна реформа, от която тръгна всичко, нямаше предвидени променив конституцията. После беше публикуван един мащабен проект за промени в Законаза съдебната власт (с някои много спорни, но и множество много добрипредложения), който обаче беше написан така, сякаш поправките в конституциятаса факт. И най-сетне – всичко, за което настояваха, можеше да се предложи и собикновени законови промени, за които няма нужда от 180 гласа. Обачереформаторите тръгнаха към ремонт на конституцията, за да не може някоеследващо мнозинство да върне лесно старото положение.

Хвърлихавсички чипове на масата и ги изгубиха.

Въпреки че им беше известно кой какви картидържи далеч преди 9 декември. След като тази игра я загуби даже великкомбинатор като Костов в по-предния мандат, трябваше учениците мнооого да санадминали учителя, за да я спечелят.

Сега си имаме един освободен от задръжкитекритик, който обаче май ще го поразкарват по съдебните зали, за да не геройствамного-много. И един по-ярък отпреди кандидат-президент,който обаче няма партии зад гърба си.