Беше лесно да напиша нещо за прайда. Всяка година, всяка Божа година дискусиите около парада са едни и същи. Някой “умерен” съобщава, че няма нищо против хомосексуалните хора, само да не му се показват гримирани с пера в гъза. А пера в гъза, всъщност липсват.

Липсват и елементарни човешки права, изброявани десетки, даже стотици пъти. Няма да го сторя и аз, защото ако някой претендиращ за интелигентност човек не разбира каква е необходимостта от узаконяване на едно партньорство, при първо обяснение, няма да вдене, дори да му бъде нарисувано, изиграно и прочие.

Съвсем друга ми е мисълта.

Няма как общество, в което разказът е още за миналото да разбере бъдещето. Напълно невъзможно е докато си говорим за народни носии, българщина и прочие, масата хора да бъде емоционално и институционално съзряла, за да види проблемите на различните от себе си, ощетените, онеправданите и прочие.

Няма как докато Корнелия Нинова и Бойко Борисов демонстрират мним сблъсък на тема комунизъм-антикомунизъм и връщат манталитетно (което е и емоционално и институционално) народонаселението при Тодор Живков, същото това население да има капацитета да бъде… нормално, европейско, толерантно.

Няма как, когато от парламентарната трибуна заместник-председател на Народното събрание (за Марешки става дума) иска колегите му да декларират “гей-зависимости”, и още по-страшното никой от останалите 239 души да не го репликира, да има здрав обществен инстинкт, който да послужи като база за регламент на личния живот на всички.

Но дори и това не е важно. Горните примери са щрихи и нюанси, които до голяма степен посочват съществения проблем. А той е, че никога българското общество не се е доверявало в толкова голяма степен на примитиви. И никога българското общество не било толкова необразовано (макар и вече не толкова бедно). И в следствие от това жестоко с присъщото настървение на неинформиран, прост и оскотял човек.

Преди няколко дни журналистът и преводач Жанина Драгостинова, която отдавна не живее в България, публикува снимки на момиче, изпращало й заплахи в социалната мрежа. Нищо особено – девойка, която я напсувала. Жанина, Слава Богу, се е откъснала отдавна от тукашната действителност и се удивлява от разстояние. Не е притеснена от заплахите, а (забележете!) – момата била с татус свастика. Това е скандално, казва ми Жанина. И пита какво се е случило в България, защо приятелите на девойката харесват снимка, на която грее пречупен кръст. Нямам какво да й кажа. Тя продължава – защо не се говори за това? Ами как да се говори – подобна арогантна демонстрация на неграмотност (дори не на идеология – почти сигурна съм, че това момиче не знае нищо за Хитлер) се оказва най-малкият проблем в българския бит.

Чудя се как да й обясня защо, обаче разговорът ни приключи бързо. Вечерта тръгнах да й пиша, но се отказах – някак тия теми до болка и досада сме си ги казвали, говорили, претакали. Вярно – в тесен кръг, но имам чувството, че всички пишем и говорим едно и също. Нещо повече – в по-голямата си част нормалните хора смятаха, че ако игнорираме агресивни “фобски” позиции (без значение към какво точно е насочена омразата) те от само себе си ще заглъхнат. Да, ама не.

Ще отговоря на Жанина публично.

В България управлява коалиция, в чийто състав официално влиза националистическа формация. Тази формация има двама вицепремиери с ключови ресори един, от които сигурността. Това в превод означава: правителството смята, че подобни хора могат да се грижат за безопасността на съгражданите си.

Тия факти сами по себе си са достатъчни като отговор, защото зад присъствието на патриотите в управлението стоят хора, гласове. Но ще продължа.

Гласове, вот най-демократичен, има и зад БСП и ГЕРБ. И зад ДПС. И зад Марешки. Нито една от тези формации не е с европейско мислене. И в нито една от тези формации няма интелектуален елит (и не, тук не става дума за академици от БАН).

Липсата на елити, които могат да се изправят срещу Валери Симеонов, Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Веселин Марешки и т.н. пък води до там, че те никога не могат да бъдат оборени публично. В следствие – могат да говорят за българщината, народните носии, оградата по границата колкото си поискат. И да направят всяка една тема – като започнем от честванията на Ботев, през българските хора и стигнем до политиката към българите в чужбина, еднакво пошла. А девойката със свастиката… ще се озове в ролята на нечий избирател. И не само това – последните години показаха, че голяма част от политиката може да се прави с агитки. Така че подобни избиратели все някога са от полза. За агитка…

Не на последно място – свастиката на нечие рамо е просто белег за лична неграмотност. По-големият проблем е обществената чувствителност. Тя отдавна е притъпена, липсваща и заменена с безразличие. Причините за това са ясни.

Ето защо – разговорът изглежда обречен. По всяка една тема, която изисква цивилизованост. И това ще бъде така до момента, в който не излезем от миналото. А това означава разговорът за “какво беше при бай Тошо”, за народните носии, за турското робство да отстъпи на важният разказ: как се образоваме в момента, има ли справедливост в страната и как може да бъде постигната, има ли култура и как може да бъде развивана. Защото само по този начин може да се произведе критична маса хора, която да разговаря спокойно (и за миналото си включително) и да решава проблемите в настоящето си.

А те проблемите са ясни. И свастиката, и фобските речи са част от тях. И ако в нормална, европейска страна – те биха били голям проблем, то това се дължи на факта, че там по-големият проблем липсва. Има критична образована маса хора, която е в състояние да проумее обществените процеси. Затова тук проблемът не е свастиката, проблемът е, че няма кой да обясни кое е скандалното на тая свастика.