Петър Крумов говори за времето прекарано в Класическата гимназия, като за най-романтичния период в живота си. “По същество мястото е мистично. Сградата се намира в кв. Модерно предградие, до Люлин 9, на самия ръб на София. Четеш Цезар в оригинал, а на двора циганин язди кон”.

Учи Културология в Софийския университет, но след това последва мечтата си и завършва режисура в НАТФИЗ. Наскоро завършва късометражния си филм Срам. Определя се като шизофреничен човек. Катафалка, два носорога е първият му роман.

 

 

 

Какво трябва да знаем  за романа ви Катафалка, два носорога – преди да го прочетем?

Налудничава книга. Докато я писах се смях. После ми казаха, че била мрачна.

Каква литература е това?

Литературен спринт.

Защо ви е важно да пишете?

За да оцелея психически. Иначе се чувствам безсмислен.

Аз още от малък си измислям. Тогава  беше, за да скрия истината. Сега си измислям, за да я напипам.

Какво ново имате да кажете на света с вашата белетристика?

Това е въпрос за мастити писатели.

 

Кои са големите ви влияния в литературата, в изкуството?

Селин, не Селин Дион, а Луи Фердинад, за мен той е писател от друго измерение. Също така Омир, Кафка, романът 2066 на Боланьо, Рембо, Загаевски, Биньо Иванов, Марин Бодаков, Димитър Гочев, Пазолони, Бунюел, Кубрик,  Трудно е да бъдеш бог – на Герман, работохолизмът на Фасбиндер, философията на Жил Дельоз. Както виждате – голям карашик.

 

Най-ранният ви спомен?

Една червена тухла. Не знам каква е тази тухла, седи си там в паметта ми.

И една дупка, в която след малко ще падна с колелото.

Кога беше последният път, когато плакахте и защо?

Скоро. Плаках, защото друг плачеше. То е като прозяването, заразително.

 Пет думи, с които можете да се опишете?

Онзи ден един алкохолик ми гледа на ръка. Каза ми, че съм зависим, че съм благородник, че мога да бъда велик, но не искам, че съм точен и че бих могъл да стана убиец.

Кое качество осъждате най-много в другите?

Трудно понасям селяндурите и нахалниците. Те често се прикриват под мотото „бъди себе си“.

Знаете ли за ефекта на Дънинг-Крюгер? Това е, когато простият страда от илюзорно превъзходство и погрешно се оценява високо. Или с други думи е твърде прост, за да разбере, че е прост.

Моментът, в който се чувствахте най-засрамен?

За генералните неща съм безсрамен. Иначе мижав, средностатистически срам изпитвам постоянно. Например когато ще искам услуга от някой, на когото не съм се обаждал от година, или когато не съм пиян. Но срамът е хоросан, който все пак ни удържа да не правим гадости. Срамът ни прави човеци. Животните например не ги е срам.

Най-скъпата ви покупка?

Някой в полицията ще чете ли това интервю? Номер две е лаптопът, на който написах романа.

Какво можете да готвите най-добре?

Десерт от печена тиква, ром, бял шоколад и шам фъстъци. За жалост почти нищо друго. Готвенето е майсторство и искренно завиждам на онези, които го умеят.

Най-големият ви страх?

От височини и от всяка техника. Понякога ме застига шубе от смъртта. Но то е като щастието – бързо изфирясва.

Кога бяхте най-близо до смъртта?

Когато един червен икарус профуча на сантиметри от мен. Тогава смъртта ми дъхна. После –  когато баща ми почина. Тогава я видях в гръб, как се отдалечава.

Книгата, която промени живота ви?

Смятам, че книгите не променят животи. Струва ми се, че силната книга е като сабя. Тя те посича, оставя белег, но ти си продължаваш закърпен напред и мърмориш, ох че хубаво ме резна. Хората сме инати, не се променяме току-тъй.

Всъщност отговорът е Идиот на Достоевски. Бях си забравил едно важно нещо вътре.

С кого бихте се напил в бар?

Бих се напил със Салвадор Дали. И с Моцарт. Знам за него, че е танцувал по масите. С Пати Смит.  И с Хънтър Томпсън. Списъкът е дълъг.

Кога за последно бяхте щастлив?

Вчера за секунда, като се сетих, че съм написал книга.

Песента, която ще звучи на вашето погребение?

Не смятам да умирам. Ако случайно пукна: Лидвуг Ван Бетовен –  Девета симфония, четвърто действие… Но това не е песен.

(Разчитам на приятелите ми. Те ще пуснат нещо хубаво и ще пийнат за моя сметка.)