Светльо Витков е от онези пичове, които първо искаха да строшат системата с яка и независима отнищо пънкария, но след това решиха, че начинанието не дава никакви конкретнирезултати и се захванаха с политика. И ние сме чували, че единственият начин дасчупиш схемата е, ако си вътре, но засега не сме виждали много потвърждения натази хипотеза . Тази смяна на курса в пътя на Светльо Витков разочарова част отфеновете, други накара да повярват, че има надежда за истинска промяна, а натрети предостави шанса да не сменят нищо в позициите си и да останат верни навкуса си. За музика и за хора. Затова пък ние решихме да съберем на едно място представителна третите – Августин Господинов, и самия Светльо. Двамата си поговориха катомъж с мъж за каратето, пистолетите, Веско Маринов, Биг Брадър и още няколконеща, а ето и какво се получи:

Светльо Витков е пич, искрен, естествен и брутален. Той е жива легенда,рокзвезда, оставила неоспорима следа в хард музиката ни, но е също и мъж намясто с бърза и остра мисъл – и още по-бързи и остри удари. Може и да незнаете, но от 30 години той тренира карате, а от 15 аз самият съм негов ученик –  във всеки един смисъл.  

След насинителна (най-вече за мен) тренировка, седнахме на по бира. Предварителноси бях нахвърлил някакви въпроси, нотака и не стигнахме до повечето. Едно е сигурно – нямах никакво желание да сиговорим защо се разпадна Хиподил иликак се израходва партийна субсидия, защото това се изтърка. За мен Светльовинаги ще бъде много повече. Разговорът ни се случи в разгара на предизборнатаму кампания и Светльо все още не беше станал общински съветник, така че тозитекст не е политическа агитация. Просто искрено му се кефя и смятам, че е важнода поговорим за Светльо, но през едно от общите неща помежду ни – каратето.

„Карате във времето променя механиката на движенията и те се превръщат врефлекс. Променят се стойка, походка, дишането, ценностна система. Променя се ихарактерът. Да не говорим за това и колко изчистващо се отразява на психиката дори една тренировка.”, допълва Светльо и еправ. Ако не тренирах и не чуках толкова, отдавна щях да съм се сдухал нацяло.

Фотография: Нина Абрашева

Питам го колко време отнема на човек да вникне в Източната философия и дали естанал вече нинджа, а Светльо лаконично отговаря, че едва ли усеща източнатафилософия, а по-скоро практикува нейния смисъл в градски условия. Разочаровансъм, но не е нинджа. И минджа не е. Но пък е убеден, че бойните изкустваизграждат качества, които непрактикуващите няма как да разберат. Тези качества спомагат за самоконтрола и по-лесно да се наслаждаваш на елементарните ипрости неща, които са извън материлната матрица, в която живеем. Счита, чебойните изкуства са го направили по-добър човек, а нинджите… са си простоубийци.

Категоричен е обаче, че боят изгражда. „Нямакак да израснеш без бой. Буквално и преносно. Всеки, който се е бил, са гобили. Най-малкото –  боят имавъзпитателна функция и се помни до живот. Един шамар е по-силен от сто приказкии се прилага най-често, когато смисълът на думите не достига до съзнанието насъбеседника.”

Мисля си, че много градивен бой ще да съм ял от Светльо, че да се изградя такъвсимпатичен. Истината обаче е, че никога не ме е контузвал лошо, без збачение от това на колко отворен съм се правил.

Прави ми впечатление, че с годините Светльо е станал и значително по-умерен, отколкотобеше преди и доказателство за това са думите му: „Иначе боят е опасно заниманиеи има последици, за които барутлиите не си дават сметка. Ако агресията, която едвижещата сила за момента в нашето общество, не бъде овладяна иканализирана още в детските години чрез спорт, води до това, което се случва вучилищата – увеличаващо се насилие. С ужасни последици.”

Фотография: Нина Абрашева

Израснал съм с пънкарските истории на Светльо и дори и да е леко нелепо, имамчувството, че и аз съм бил редовен посетител на Кравай. Затова не се сдържам иискам да знам кога за последно е раздавал шамари с крак (качамак! качамак!)извън залата и какво може да го изкара от равновесие. Оказва се, че скоро не мусе е налагало да се сбие. Казва, че предпочита да избягва местата и хората,където подобно нещо може да се случи. Успява да запази контрол, дори когатошофира из София и някой го засече, но все пак избеснява, когато този хипотетичен някойзастрашава другите участици в движението. Няма компромис –  „Такива пишлегари заслужават бой. Ама, як.Опитвам се да избягвам ситуациите, които могат да ме вкарат в изкарване наравновесие.”

Изобщо не се съмнявам, че Светльо е способен да бъде страшен, дори и да не себие – виждал съм го да отказва човек само с поглед.  Интересно ми е къде се е научил да гледа толковалошо – “Това не се учи, но се научава. Има хора, които гледат лошо, но садо първия удар, а после гледат жално. Има хора, които гледат безизразно, имахора, които гледат страшно, има и такива, чиито очи са мъртви. Те санай-страшното нещо, което можеш да срещнеш. Казвали са ми, че гледам лошопонякога, но не го правя с цел да плаша. Това е израз на душевносъстояние в резултат на напрежение и стрес. Бих искал никога да не гледам лошо,но… политиката ме сблъсква всеки ден с най-мерзките страни на човешкия характер.”

От Светльо знам, че ако ще си мъж, трябва да се научиш да си печен и точен. Печен,за да не те изпържат и точен, за да не пропускаш шансовете си. Това, коетонай-много ми харесва в него е, че е човек, видял повече, отколкотоаз от раждането ми, та чак до дълбоки старини, правил е концерти пред 10 000 души, но никога не се е надувал,няма ореол и не се приема за звезда. А и защото винаги е бил и печен, и точен.Мисля, че каратето му помага да запазва този почти свръхестествен баланс междузвездеенето и нормалността. Неговото обяснение потвърджава подозрениетоми:  „В залата няма звезди. Там имакачества, които изграждаш с работа. Няма излишни приказки. Започнеш литренировката, светът извън залата се оставя на закачалка. В него няма фалш,измама и кариеризъм. Там си това, което представляваш наистина. Срещаш се сболката и стигаш до предела на своите възможности. Тогава или буташ всепо-напред, или се отказваш. Това е моята обител.”

Фотография: Нина Абрашева

Макар по един особен начин каратето – при все, че е бойно изкуство, да есмиряващо занимание и да те държи здраво стъпил на земята, и в него имасъстезания. През април 2016-та в България ще се проведе Световно първенство покарате Кофукан (стилът, който практикуваме). След предното изказване наСветльо, се чудя дали напълно се е отказал от състезанията, меренето на колании дали не е решил да се ограничи до задачата да напие японските сенсеи. Или пъкоще веднъж ще се пробва за победа. Не е сигурен – макар адреналинът насъстезание да си е изживяване, а и при все, че подготовката за него би говкарала в добра форма, засега не е взел категорично решение. Според мен Светльо исега си е на ниво, но явно е приел японските смирение и скромност. Иначе съссигурност ще покажем на майсторите от Страната на изгряващото, че колкото и даса големи, никой не е по-голям от голямата ракия.

Въпреки че не спира да тренира карате, притежава и пистолет. Чудя се дали товае, за да се чувства по-сигурен, но той е категоричен: „Сигурност на 100 % имасамо в гробището”  и допълва, че тренира стрелба засамоотбрана. Казва, че е много полезно изкуство, защото трябва да контролирашнапрежението и да изградиш навици. Добавя: „Същото е, както в бойните изкуства безоръжие, само че…с оръжие.”

Тъй като наскоро се върнах в България, след като прекарах доста време вчужбина, ме вълнува какво го задържа у нас. „Нищо”,- казва и допълва:  “Задържам се сам.”  Светльо е на 45 и иска да доживее остатъкаот живота си тук. Убеден е, че България е прекрасна държава стига да имашпарите да живееш в нея, но има и друго:  „Туке семейството ми. Тук са приятелите ми. Тук са и враговете ми. Това си е моетомясто и ще се блъскам до последно, за да могат децата ми да живея тук, но впо-добра от сегашната среда.”. Казва го с такава увереност, че му вярвам,без да се замислям. И се надявам да успее. Той си е такъв – познавам го, каточовек, който намира смисъл в трудността, в борбата, в любовта и в това да не сепредадеш, а да продължиш – „Това наистина е трудно, но лесното е за тези, коитоискат да се продадат. Избрах си пътя. За добро или за лошо, но… това си е моятпът и ще го извървя. Пък докъдето стигна.”

Фотография: Нина Абрашева

Следвтората бира, сменям рязко темата. Преди години на сцената на Spirit ofBurgas съм виждалСветльо да ошамарва Сърмата Хари. Питам го в прав текст с кого от триматаголеми– Веселин Маринов, Криско и Графа, би направил дует и кого би ритнал пококалчетата. Уви, ще им се размине и едното, и другото. Първото по обяснимипричини, второто защото според него кокалчетата им са от хрущял. Отхвърля ипредложението ми да направи „25 години на сцена” в НДК – „Не мога. Сърце не мидава да вляза в лоното на Веско Маринов. Нашата публика не обича да седи, а и все ощеможе да стои права. НДК си е за естрададжиите… е, напоследък и за чалгаджиите.Не е за нас.”

Колкото и приоритетно Светльо да се занимава с нещо съвсем различно (партия,политика и т.н.), той все още е част и от родния шоубизнес. През юни тазигодина и двамата получихме предложения да участваме във ВИП Брадър, които -естествено – отказахме. Моите причини са ми ясни, но го питам за неговите – „Каратме да участвам още от първия ВИП брадър. Не става въпрос само за пари, нали? По-важното за мене – как може някой да повярва на политик, който влиза за пари в реалити? Освентова не държа да доказвам качества пред никого. Да си показвам дреболиите потелевизора не ме пълни, а не ме и празни.”

Харесва ми позицията му, макар за мен риалити форматите да са като хазарта.Можеш да спечелиш от тях, само ако си продуцентът/казиното. Иначе съжаляваммалко, че не влязохме заедно, защото си падам и по Кичка, и по тази от Ритон сциците. Като споменавам Ритон, се сещам за носталгията и питам Светльо дали мулипсва нещо от предишния той и от “онези” години. Казва, че “Нещатаникога не са същите. Могат да станат или по-добре, или по-зле. Духът на 90-теотдавна го няма по тези земи. Всъщност, ако питаш мен, в българското общество дух вече няма.”

Фотография: Нина Абрашева

Допивамеси бирите и решавам, че е редно да завърша разговора с любимия на всеки артиствъпрос „какви са бъдещите ти творчески планове”. Светльо вика сервитьорката,плащаме, усмихва се и казва:

„Толкова са бъдещи, че съм принуден да дам отговор „Це”: Не мога да преценя!”

Тръгвам си разглобен. Аз нямам идоли, но имам такива учители . Вече съмсигурен, че никога няма да бъда рокзвезда, колкото и да ми се искаше, когато бяхмалък, но не съжалявам. И да боли, ще мине.

Малко предистория в контекста на кимоната, черните колани и сериозните погледи:
Светльо започва да тренира на 15,въпреки че уличният бой му се е получавал – като всеки тинейджър е искал дабъде непобедим. За 30 години тренировки е научил, че непобедими няма, анай-голямата победа е разбереш себе си и да работиш в посокасамоусъвършенстване. Казва, че не тренира за доказване, а за здраве иудоволствие. И всичко това не е клише.