Иван Юруков: Мълчанието казва повече. Докато мълчиш, можеш да кажеш много неща. С поглед можеш да кажеш, с усмивка можеш… Щастливите хора не говорят, те мълчат. Щастието не се нуждае от думи.

Защо решихте да построите моноспектакъл именно с Пилето, което казва КУ?

Иван Юруков: Получих предложение за Пилето, което казва КУ – от автора Александър Урумов. Още от първия прочит разбрах, че това пиле може да полети много високо. Реших да се доверя на това си усещане и започнах работа. Изключително много се забавлявах, докато работех текста, а при първия досег с публика удоволствието беше споделено.

Героят ми е нощен пазач – странен самотник, който може да общува с пилетата. През дългите часове в безсъние той прави равносметка на живота си, а совата е единственият свидетел на безумните му разкази и превъплъщения.

Иван Юруков: Гледайте пилето, защото рискувате да поплачете от смях. И по-конкретно – можете да го направите на 8 или 26 май в Нов Театър НДК, а на 5 юни пилето ще каже КУ и в Народния театър.

Иван Юруков: Майстори на Рачо Стоянов е една изключителна българска пиеса – класика, с шекспиров размах. Пренася ни в едно друго време с ярки морални и духовни ценности, време на майстори-резбари, за които занаятчийството е нещо съкровено – чрез дървото те изписват своето писмо до Бог. Наша отговорност като професионалисти е да предадем авторовата мисъл, чрез словото и езика на тялото и да направим зрителите съпричастни със съдбата на героите. И да, именно ролята ми на майстор Найден в Майстори ми донесе номинация за Аскеер в изключително сериозна и оспорвана категория за главна мъжка роля. Ще съм доволен, ако това е още една причина някой, който чете сега това интервю да стъпи в театъра и да гледа спектакъла.

Иван Юруков: Скоро се очаква премиерата на този филм. Изненадата е голяма. Теодора Духовникова е страхотна отново.

Иван Юруков: Когато загубих първия си зъб под шкафа.

Иван Юруков: Boys don’t cry (Бойс донт край) – или момчетата нямат край.

Иван Юруков: Избухлив, сърцат, темерут и гримиран работохолик.

Иван Юруков: Излишното любопитство.

Иван Юруков: Термопомпата, която ме помпа през зимата. Но то какво ли не ни помпа целогодишно?!… И само вятъра тихо нашепва: Пшшшшш….

Иван Юруков: Всеки човек е протагонист във филма на своя живот. Все ще се намери някой доброжелател да ме изиграе. Но доста често не се знае кой кого надиграва.

Иван Юруков: Най-големият ми страх е да ме е страх. Но както е казал поетът – “Мечка страх – мене не”.

Иван Юруков: Всеки ден дърпаме лоста на ротативката на живота. За щастие всеки път се пада “троен бар”. Невероятно, нали?

Ива Юруков: Един приятел ми каза, че на света има три вида хора. Тези от първия вид са чели Достоевски. От втория им предстои да прочетат Достоевски, а от третия – никога няма да прочетат Достоевски. Започнах да го чета. Престъпление и наказание ме промени завинаги.

Иван Юруков: Що за въпрос е това?! Бих пил с всеки, но може би се има предвид с кого предпочитам да се напия… С Батман.

Иван Юруков: Годзила и Биоланте.

Иван Юруков: Днес съм щастлив. Най-накрая проумях, че животът ни се случва сега и съдържа  малко от вчера, днес и малко от утре. От това как живеем в този момент се определя миналото и бъдещето. Главната задача е да се усъвършенстваме и да бъдем по-добри. Всичко, което правим маже да ни донесе удовлетворение, а това ни прави щастливи.

Иван Юруков: Върху списъка стои отпечатък от винена чаша.

Песента, която ще звучи на Вашето погребение?

Иван Юруков: Дунавското хоро. Или “Иване защо го направи”.