•
19 октомври 2015
Записки от петото измерение. Да, има такова… твърди Стефан Великов
Вярва се, че има пето измерение, отвъд другите 4, познати на човека. Това
е измерение, което не може да бъде доловено от човешките възприятия. То е посредата между светлина и тъмнина, време и безвремие. Едно място, което се намирамежду бездната на човешките страхове и върховете на неговото знание. Наричамего заден двор в Гео Милев.
Всичко започна едно лято, преди 2 години. По всичкиетажи на фирмата, в която работех, започна да се шушука за преместване на офиса,но нищо не беше официално. Един ден обаче новината ни се сервира директно схамалска фирма, която за един ден натовари и изнесе всичко, казахме си последночао с колегите в района и не се върнахме повече. Заседна ми буца в гърлото. Неочаквах толкова много да ми липсва това място. Замислих се за последните си 4години там, всички добри и лоши моменти, които бях изживял с колектива.
Обзет от тези мисли, поставихпоследната финтифлюшка на бюрото си и обявихме новия ни офис в Гео Милев заоткрит. Бяхме наместени в немалка магазинна площ, позиционирана в приземнияетаж на жилищен блок. Мястото изглеждаше супер, като изключим факта, че нямакъде да се паркира. Стига се с градски транспорт, близо е до наши клиенти идоставчици и като цяло от бизнес гледна точка – преместването бе добър ход.
Обаче, отвъд лъскавите витрини, измазани балкони и тераси лежеше нещомрачно. Нещо злокобно и плашещо, на което бях свидетел всеки ден – това безадният двор на този блок.
Конструиран от една отгромна бетонна плоча, зад която бяха издигнатинемощните огради на малки къщички, скрити зад джанки и чемшир, там нещатазапочнаха да губят своята логика, контекст и смисъл. Там се допрях до границитена невъзможното, окултното, каквото щеш.
През първите си работни дни не забелязвах нищо необичайно. Бетоннатаплоча просто седеше там със своята мрачна неприветливост, способна да погълне инеспирния ентусиазъм на 10 годишни хлапе. Минавах през нея, без да язабелязвам, докато един ден не открих стационарен компютър на ръба междуплочата и оградата на съседите.
От любопитство пуснах машината и видях, че оперира страхотно, нищо не йлипсваше. Харддискът беше празен, затова инсталирах един Windows и оставихкомпа за работен на фирмата. Месец по-късно дойде полиция. Оказа се, чекомпютърът е бил откраднат от офис на фирма в центъра на Русе. Доказахатвърденията си с гаранционни карти, серийни номера и цялостен опис наконфигурацията. Всичко изглеждаше ок, освен една липсваща плочка RAM памет,която бе изчезнала. Естествено, предадохме машината веднага и счетохме случаяза приключен.
От този ден нататък загубих съняси. Каква беше причината това мистериозно събитие да се случи? Нима някойизпечен крадец е откраднал компютър от офис, само за да изтрие информацията отнего, да му свие половината RAM и да го хвърли в Гео Милев? Едва ли!
Започнах да водя журнал насъбитията около двора както следва:
Ден 1: Няма активност. Намерих само много стар вариант на шише на кока-кола от дебела пластмаса с пожълтял от слънцето етикет. Спомних си как бабаслагаше ракия в такива за по-добро съхранение и как после бърках същите тезишишета за пълни с вода.
Спомних си как баба слагаше ракия в такива за по-добро съхранение и как после бърках същите тезишишета за пълни с вода.
Ден 2: Намерих паднала саксия. Пластмасова, зелена, изключително стара и
забравена от бога саксия. Опитвайки се да я събера, от един нисък балкон мезаговори някой. Беше възрастна жена, която държеше да ми каже, че е свидетел настранни неща нощем – като светлини или странни звуци. Шеговито й отвърнах, четова са просто тийнейджъри със смартфони, които слушат дъбстеп. Макар че не бяхвътрешно убеден в думите си.
Ден 3: Заваля. Адски силен летен дъжд. Изглежда плочата има испособността да се пълни. Направи ни едно изключително приятно езерце, в коетопобързаха да се завъдят попови лъжички. Явно плочата е по-стара и от София, щомприродата си е изградила екосистема около нея.
Ден 4: Пече жега, а водата не се маха. Поповите лъжички пораснаха,притеснявам се да се опитам да хвана някоя, за да не ме задържат за нелегаленриболов извън сезон.
Ден 5: Жегата още по-настоятелно се опитва да убие всичко живо, но волятаза живот на нашето декоративно езеро бе по-силна. Жабчетата вече имаха внуци.
Ден 6: Нямаше нищо необичайно, докато седейки зад бюрото си, не забелязах,че от един от балконите се провеси парче плат, което бързо изтърси нещо и сескри веднага. Излязох и видях, че платът се е подал от балкона на бабата от оняден. На земята бяха паднали: капачка от бира, две отворени опаковки отпрезервативи, няколко дръжки от чушки и много трохи. Не смеех да погледнанагоре, страхувайки се бабата да не е там и да ми отправи намеци.
Ден 7: Гума от трактор бе плясната гордо насред езерото. Широка около1.50 м. в диаметър, задна гума от трактор. Просто си седеше там. Реших да япреместя от езерото на жабите, тъй като държах естествената им популация да несе възпрепятства от човешка дейност.
Ден 8: Гумата е преместена! Презнощта някой или нещо се е погрижил да завлачи гумата на около 5 метра отмястото, на което я оставих вчера.
Ден 9: Гумата се премести още повече! Вече не е на бетонната плоча, вечее на тревата зад нея!
Ден 10: Гумата вече я няма. Надявам се да е добре! Жабите вече отглеждат 9-то коляно в локвата, която все ощеотказва да пресъхне.
Ден 11: Все още не намирам гумата, но забелязах, че една от къщите доофиса си има 2 нови саксии за пипер, в лицето на наполовина срязана гума оттрактор. Дали е съвпадение или човекът си поръчва пособия оттранспространствения ибей? Можем само да гадаем!
Ден 12: Локвата започна да издъхва. Усети се, че изнемощява и жабитемоментално напуснаха леговището си. Пожелах им на добър път с импровизирановикингско погребение с лист карирана хартия, полят с лакочистител на колежката.Пуснах моята хартиена яхта да плува по малкото останала вода и я запалихподобаващо. Усетих присъствие около себе си.
Ден 13: Страх ме е. Уплашен съм и не знам какво да правя. Днес сутринта бешемъгла. От вкъщи до офиса – мъгла. Когато пристигнах в офиса и си седнах набюрото – върху клавиатурата ми имаше една плочка RAM памет. Kingston. Същата,която търсеха от полицията по казуса с Русенския компютър. Пребледнях. Никой отколегите в офиса не знаеше откъде идва това. Прилоша ми. Помолих да взема денякато почивен.
След този ден подадох молба за напускане и пуснах отпуска, скоято максимално се дистанцирах от офиса и този заден двор. Но и до ден днешенго виждам в съня си. С далечно църцорене на стотици хиляди жаби, виждам каккървавата луна се отразява в повърхността на импровизираното езеро и чувам какме зове по име…