“Първо танцувай, после мисли. Това е естественият ред”, казва Бекет и е прав. По тази структура се движат и взаимоотношенията на Дани (29 г.) и Роберта (31 г.). Техният танц е танцът на апашите – танц, в който боят и ударите се редуват с нежността и приласкаването.

Така е в пиесата на Джон Патрик Шанли Дани и дълбокото синьо море – една среща в бар в Бронкс изкарва на показ раните и уязвимостта, самотата и страха от другия, невъзможността за мечти. Дани и Роберта са привлечени един от друг, но всячески се опитват да разрушат шанса за онова, което би следвало да е най-лесно и естествено – заедността.  Всеки от тях се оказва белязан завинаги от собствените си лични пропадания. От общуването им разбираме, че дълбокото синьо море винаги има двойно дъно, затова трябва да сме нащрек.

Излизането от омагьосания кръг на живота, който не се оказва такъв, какъвто си го представяме е въпрос на способност да видиш вратата, която е боядисана като стена. Могат ли двамата да повярват в истината, от която ги е страх и да си простят ударите? Представлението се играе на 27 април (четвъртък) от 19:00 часа на камерната сцена в Народния театър. Следващите дати са за театър Възраждане на 20 и 30 май.

Заслугата за изкупените билети този месец в Пловдивския театър е заключена в карето Джон Патрик Шанли, Ованес Торосян, Георги Гоцин и Каталин Старейшинска (номинирана за АСКЕЕР за изгряваща звезда за ролята й в представлението). Джон Патрик Шанли е един от най-харесваните съвременни американски драматурзи и сценаристи – носител на Оскар за филма Лунатици с Шер и Никълъс Кейдж и с награди Пулицър и Тони за пиесата Съмнения, която превръща и във филм с Мерил Стрийп и Филип Сиймур Хофман в главните роли. “Не съм смел човек по природа. Просто открих, че в определени ключови моменти в живота, трябва да намериш кураж в себе си, за да продължиш напред и да живееш. Като мускул е и трябва да се тренира, първо по малко, после все повече. Всички наистина вълнуващи неща в живота изискват малко повече кураж, отколкото имаме към момента. Дълбоко поемане на дъх и скок”, казва Шанли.

Смелостта е присъща на Ованес Торосян, за когото това е първата постановка, която режисира, след като вече е завършил театрална режисура и втория път, в който работи като режисьор с актьора Георги Гоцин (за протокола – който е изпуснал моноспектакъла му Записки на един луд в театър Възраждане, веднага да навакса). Ето какво ни сподели Ованес в бърз пинг-понг на въпроси и отговори:

Какво трябва да знаем за дълбокото синьо море?

Къде да търсят спасението онези, които не могат да плуват?

Има ли изход от положението на Дани и Роберта?

Какво най-много те вълнува в техните взаимоотношения?

Защо наричат тази любовна история “нетипична”?

Кой е въпросът, заложен в пиесата, на който нямаш отговор?

Какво би попитал Дани и Роберта?

Ние пък стреляме директно към героите Дани (Георги Гоцин) и Роберта (Каталин Старейшинска) с няколко основни въпроса, от които да разберем повече за тях. От името на героите – отговарят актьорите:

Какво има в дълбокото синьо море?

Какво мислиш за себе си?

От какво те е страх най-много?

Какво те вбесява най-много?

Кое е най-лошото, което може да ти се случи?

Какво искаш?

Какво ще правиш сега?

Постановката във фейсбук – тук.