Елена Аксиева получава поздравления, затова, че избира „най-важната работа за една жена” майчинството, вместо да стане народен представител.  Тя е събрала достатъчно гласове, за да влезе в Народното Събрание, но се отказва от своето място, защото е бременна и очаква своето дете през юни. Пожелавам й леко раждане и здраве за мама и бебе.

Аз обаче виждам нещо притеснително.

И нека първо кажа, защо казусът ме интересува. Според българската избирателна система, всеки избран депутат представлява всеки български гражданин. Елена Аксиева представлява мен лично, независимо,че не съм гласувала за нея. Да – всеки депутат има свой избирателен район. Но, за разлика от например американската система, той не отговаря пред конкретния район, а пред всички граждани, пред целия народ. Елена Аксиева е мой депутат. И имам право да знам и да имам мнение защо се отказва и дали това е добре за мен, или не.  А, и не просто имам право, а е желателно да направя информиран избор, когато гласувам на следващите избори, например.

Та…

Дамата е явно бременна. Това са виждали нейните избиратели. Това е и част от пакета, за който са гласували.  Всички майки знаят редица проблеми, за които държавното устройство може да търпи критика, но и да предложи промяна.  Дали тази дама не е нечий герой? Дали някой не се надява тя, ставайки майка по време на участието си в 45-тото Народно събрание да промени нещо, точно за тази най-чувствителна група в обществото?  Дали някой не е гласувал точно, заради това за нея?

И тук е скрит ключът от бараката.

Пожеланията, които приема са затова, че се е отдала на на най-важната задача на една жена – да бъде майка. Ролята на жената в българското общество е да бъде майка. Дори да бъде избрана в Народното събрание, тя трябва да откаже, за да бъде майка. Дори да може да променя съдбите на другите майки и деца, тя трябва да бъде единствено  майка. И да се гордее с това и да получава похвали за това. Защото какъв смисъл има от теб, ако не си майка? И защо трябва да правиш нещо друго, ако си майка? Това е примерът, който дава. Народният представител работи за всички, дори не само за тези, кото са го избрали. Майката, според този казус, не само може, ами е длъжна да предпочете да се грижи за себе си и детето си, като това изключва друга дейност.

А миналата година исландска депутатка кърми шестмесечната си дъщеря в парламента. Всъщност не просто в парламента, а на трибуната. Тази година Папата насърчи майките, които чакаха за кръщене в Сикстинската Капела да кърмят децата си вътре, без притеснение. Той използва всяка възможност да заяви подкрепата си за кърмене на обществени места. През 2016-та Каролина Бесканса се появи в първия си ден в испанския парламент заедно с 6-месечния си син Диего. Дори част от предизборните й обещания са били свързани с малкия й син, а именно – да кърми всеки ден в парламента. Още през 2007 беше разпространена снимка на аржентинската депутатка Виктория Донда Перес , която храни осеммесечното си бебе, докато изпълнява работните си задължения. Миналата година Австралия промени законите си, така че да позволи на майките да кърмят в парламента. Дори в съседна Турция, където правата на жените са…да кажем, по-различни, през 2012-та в сградата на парламента е обособена стая за кърмене. Но в България да си майка и народен представител не минава през ума на младата бременна кандидат-депутатка, която събира достатъчно подкрепа, за да бъде и двете. Тя дори не обсъжда тази възможност, а естествено заявява, че е направила своя избор между двете. Заявява го все едно е нормално, все едно е задължителен избор.

Тя има право на този избор. Тя е свободна жена, в светска държава и може да прави с тялото и живота си каквото намери за добре. Странното е, че прави този избор СЛЕД като е избрана за депутат. Била е бременна още преди старта на кампанията.

Нейното обяснение е, че питала един познат адвокат и той казал, че няма проблем , но след избирането й изведнъж се оказало, че не може да бъде замествана от свой колега и отстъпва мястото, за да се грижи за детето си, което, живот и здраве, ще се появи юни месец.

Тя не вижда пробем, хората, които са я избрали явно не виждат проблем, защото не видях коментар на стената й, различен от хвалебствие, под тази новина, медиите, весело отпечатали ода за майчинството също не виждат проблем.

Аз обаче виждам. И се притеснявам. Защото когато вижда нещо, без друг да го вижда, човек  е длъжен да се запита дали е пръв или единствен – дали е прав или луд, тоест. Затова я питах, питах я няколко пъти и тя всеки път отговаряше и всеки път се плашех повече, защото все повече се притеснявах.

Логика.

Да питаш „един познат” за опциите да влезеш в парламента и възможностите за действие, ако бъдеш избрана, е все едно да отидеш по домашни чехли в парламента и да се чудиш защо не те пускат на входа, защото твоя познат не ти е казал, че има дрес код и етикет.  Има причина на американските кафета да пише „внимавай – горещо е”. Виждам я ясно тази причина вече.

А как можеше да бъде?  Елена Аксиева не е независим кандидат. Тя има подкрепата на партия. Тази партия не е възможно да не ползва услуги на адвокати. Те не са реагирали предизборно, поне няма данни да са. Няма данни и тя да поискала такава информация. Нито дали й е била дадена или отказана. Защо?

Тя продължава да има личен избор, дори и ако партията, която я издига не смята, че има потенциала да бъде избрана. Може са си плати консултация на специалист, нали не става дума за кило домати, а за хора, които гласуват за теб и твоите идеи, защото смятат, че ще напрявят живота им по-добър,ако се осъществят. Защото вярвят, че ти ще направиш живота им по-добър. Като да се подготвиш за изпит, ама по-важно. И уважение  е включено в казуса, по-скоро липсата му. Но най-вече отсъства работен модел, стандартни стъпки при работа. Ако не можеш да решиш такъв елементарен казус, който при това касае основно лично теб, то как би успял да организираш не дори решението, а анализа на казус, касаещ цялата държава? Пак ли един познат ще питаш? И накрая ще се окаже, че неговия съвет всъщност не е бил приложим? И ще е виновен той?

И на този избор има право, разбира се. Както и да се яви на изборите бременна. Както и да се откаже от мястото си, защото е бременна. Не е незаконно. Просто е…лакмус.