Още един добър сериал започна и свърши преди да сме имали възможността дори да осмислим колко страхотен е всъщност. Големите малки лъжи е един от сериалите, които дадоха на годината силно и дръзко начало. Вдъхновен от едноимения роман на Лиан Мориарти и с актьорски състав, който сам по себе си е достатъчна причина да седнеш пред екрана, сериалът е зверски добър на много нива – от сценарий, до режисура, кастинг и саундтрак (и то какъв). Последният му епизод възбуди емоционални реакции, въпреки сравнително предвидимата си развръзка.

Е ли Големите малки лъжи най-добрият сериал за 2017 дотук?

Не, разбира се. Колкото и да е брилянтна, подвеждаща, пресметлива и заплетена една семейна драма, тя не може да догони триглави лами като Табу, но пък не и нужно. Имаш достатъчно време за сериали. Така че наистина няма да водим нещата към мерене на достойнства.

Създател на Големи малки лъжи е Дейвид Кели, към когото тая само топли чувства от Али Макбийл насам, а режисьор е Жан-Марк Вале (без случайни хора). Но Лиан Мориарти винаги ни е държала на прилично разстояние от книгите си по тотално необективни причини. Книгите й ни се струваха прекалено злободневни, повърхностни и клиширани, центрирани около животите на ходещи на йога героини, които отдавна са прехвърлили 40-те, но още изглеждат на 32. Някой ден може и да разбера, че греша. Със сигурност сме по-близо до Мориарти след решението на Кели да екранизира един от най-популярните й романи Големите малки лъжи (изд. Хермес, 2016)

Богати, красиви, живеещи на ръба на океана и на отчаянието, няколко семейства са в основата на убийство. Действието започва отзад напред и още от началото разбираш, че всичко се върти около неназован труп и детайлите около създаването му. Класическата формула кой-го-направи се разклонява до равната вероятност всеки един от персонажите да е както убиец, така и жертва. Към настоящия момент в сюжета връщат единствено показанията на свидетелите, които са достатъчно ненадеждни и субективни, за да не развалят забавата. В малък град, където е извършено престъпление, границата между клюката, лъжата и субективната истина, е тотално пратена по дяволите.

Оттук нататък продължаваме да не се съобразяваме с това дали си гледал или не сериала, така че ако не искаш да разбереш нещо, което все още не знаеш, отиди да го изгледаш и се върни после.

Селест (Никол Кидман) и Пери (Александър Скарсгард) са перфектното семейство на пръв поглед, но на втори са садомазохистична двойка, която извлича сексуално удоволствие от насилието до един момент. След този момент нещата стават повече от грозни и единият от двамата започва да идва на себе си в името на децата и всеобщата безопасност, но е ясно колко закъснял ще се окаже този жалък опит.

Маделин (Рийз Уидърспуун) и Ед (Адам Скот) са средно несъвместимо семейство, което е резултат на развода на Маделин с мъж, в когото тя все още е влюбена, но който вече е щастливо женен заеко-дзен-йогата Бони (Зоуи Кравиц). Маделин е очевидно нещастна с добродушния си и леко безцветен съпруг, за когото е ясно, че няма важна роля във важните неща из сюжета. Този факт едва ли ще шокира онези, които не са стигнали до края, така че – спокойно.

Джейн (Шейлин Удли) е самотна майка на 6-годишно момче, която не знае името на мъжа, на когото е родила дете и който (почти) я е изнасилил. Единственото, което знае за него е, че той е причината да спи с пистолет под възглавницата всяка вечер от зачеването насам.

Да, Големите малки лъжи е история за няколко жени, които се борят с травми от настоящето и близкото минало. Всяка една от тях частично се разкрива и частично премълчава пред другите проблемите си. Един от безспорните плюсове на сериала са героите и бързото им, но обосновано развитие. Но персонажите не са просто добре изградени образи на майки и съпруги. Лиан Мориарти ги натоварва с бремето на жените, жертви на психическо и физическо насилие. Осъзнава ли една жена, че е жертва на насилие и доколко възприема себе си в ролята на виновника. Проява на сила ли е да признаеш, че си жертва или е признак на безгръбначност?

И когато към това добавим, че освен за собственото си съществуване, всяка Маделин, Джейн и Селест трябва да мислят и за това на децата си, картинката става още по-мрачна. Защото децата на лъскавите семейства не са по-защитени и привилигировани от сблъсъка с бруталността на света на възрастните. Златната клетка също се лашка по време на сътресение. Също пада от пирончето и понякога смазва онова, което е живеело между решетчицети й.

Минимодел на насилието, което родителите са преживели или преживяват все още, се вгражда на вторично ниво и в света на децата. Едно от момчетата в училище тормози физически едно от момичетата. Не е съвсем ясно кой е извършителят, макар бързо да се появява обвиняем, който твърди, че е невинен. Сцените в сериала се редуват – след идилистична и спокойна следва груба и грозна; след нежна и светлосиня следва рязка и флуресцентна. Големи и малки брачни престъпления.

Колкото и е феноменална Никол Кидман в ролята на малтретираната, но ходещата с високо вдигната глава Селест, нито актьорската игра, нито сценарият са онова, с което ще запомня Големите малки лъжи. Нито с бетонния женски пакт в края. Онова, което дълго ще остане след края на сериал, е саундтракът му. Ще потърсиш песните и ще ги слушаш дълго време, защото онова, което ги прави специални, е усещането, че могат да бъдат наистина саундтрак на нечий живот. Често звучащи от айпода на 6-годишната дъщеря на Маделин, песните илюстрират травмирания и изцеден живот на героите по нестандартен начин. Като послушаш, ще разбереш. Ако вече не знаеш, разбира се.

Дотогава те оставяме с това парче.

Големите малки лъжи I e по HBO. Книгата Големите малки лъжи
от Лиан Мориарти е издание на Хермес, цена 15, 95 лв.