“Нито един от тях не допуска да бъде видян.”

Младият папа

Коя/кои, по дяволите, е Елена Феранте?

Име, което звучи все повече в световното литературно поле. Четирите ѝ неаполитански романа се превеждат на все повече езици, а първият от тях вече е факт на български език (изд. Colibri 2016, превод от италиански –  Вера Петрова). Елена Феранте е популярна, все по-важна и все по-печеливша. Първата книга, подписана с това име, излиза в Италия през 1992 година и оттогава не е ясно кой или кои стоят зад него. Малцината, които притежават тази информация, са част от италианското издателство E/O, което издава романите на Феранте. Те са задължени да пазят анонимността на авторката, а самата тя многократно е подчертавала, че е твърдо против опитите за разкриване на самоличността ѝ. Отказва да дава интервюта, а в редките случаи, когато го прави – изпраща отговорите си писмено. Нещо повече – тя е обявила, че разбулването на реалното ѝ име би означавало директен край на дейността ѝ като писател.

Смята се, че името Елена Феранте е препратка към Елса Моранте – единствената италианска писателка, чиито произведения са застъпени в учебната програма по литература в Италия. Това предположение звучи логично и адекватно, но остава непотвърдено. Самата Феранте смята, че веднъж написан, един роман няма нужда повече от своя автор. На фона на съвременната медийна среда, в която творците са все по-близо до онези, които четат книгите им и разкриват големи части от личния си живот, това поведение е различно, мистериозно и привлекателно. Анонимността възбужда въображението, желанието за сваляне на маската и любопитство към произведенията – в които евентуално се крие ключ към разгадаване на загадката.

Въпреки притесненията и множеството предупреждения на издателите на Феранте, опитите за разкриване на самоличността ѝ са многобройни. Версиите са няколко, вариращи от университетската преподавателка по история Марчела Мармо, през писателя Доминико Старноне, до най-сериозното предположение – съпругата му Анита Рая.

Досега повечето опити за разкриване на самоличността на Елена Феранте се концентрират в сравняването на биографии на различни писатели с информацията, която тя е предоставила за себе си, или търсене на прилики между стиловете на писане. През октомври 2016 година обаче италианският журналист Клаудио Гати прави сериозно финансово проучване на Анита Рая, за която е убеден, че стои зад името Елена Феранте. Рая живее в Рим заедно със съпруга си и работи за същото издателство, което публикува книгите на Феранте. Журналистът твърди, че декларираните доходи на преводачката са започнали да нарастват драстично след 1992 година. Като доказателства прилага и стойността на имотите, които Анита Рая и съпругът ѝ Марчело Мармо закупуват през последните години с твърдението, че подобен тип недвижимо имущество не може да бъде придобито с преводачески хонорари. Състоянието на Рая расте с известността на Феранте. Според журналиста това не е случайно.

Доколко анонимността популяризира анонимния?

Читатели и филолози смятат, че именно идеята за маската Феранте кара читателите и критиците да са по-благосклонни към нея. Очарованието на отсъстващата личност зад романите създава ореол, около който евентуалните литературни недостатъци остават незабелязани. Независимо кой се крие зад името Елена Феранте, било то жена или мъж, има факти, които говорят достатъчно сами по себе си – Елена Феранте е женско име, избрано целенасочено, което подписва книги, в които живеят стройно изградени, майсторски завършени женски образи, които поставят жената в онзи център, който ѝ е бил системно отнеман в средата и продължението на миналия век в Италия.

Снимка: Хърбърт Лист /Magnum

Гениалната приятелка

Първият роман от общо четирите, които изграждат Неаполитанската поредица, излиза в Италия през 2011 година. Преводът му на английски се появява една година по-късно и е дело (както и всички следващи издания на книгите на Феранте) на Ан Глодстайн – редакторка в New Yorker. Гениалната приятелка разглежда ранните години и юношеството на две дружки от Неапол в края на 50-те години на миналия век. По това време Италия все още се възстановява от Втората световна война и тепърва започва да възвръща икономическата си стабилност. Лила и Елена живеят в един квартал, посещават едно училище (поне първоначално) и произхождат от една и съща обществена прослойка. И двете са умни, будни момичета с богато въображение, но характерите им предоставят различни роли в заобикалящата ги среда. Италия през 20 век е силно патриархална. Мъжете са водещите фигури, те са онези, чийто глас е значим. Жените са човешки същества, които обаче са дължи да се примиряват с второстепенните си роли, макар след края на ВСВ да получават правото да избират и да бъдат избирани по време на избори. В новата италианска конституция от 1948 година изрично е упоменато, че жените имат равни на мъжете права. Образованието не е задължително, а въпрос на средства и добра воля. И все пак. It is a man’s world.

Лила не схваща това и в мъжки свят размахва нощ срещу онези момчета, които нарушават личната й свобода или тази на приятелката ѝ. Тя е и онази, която в мечтите си вижда себе си свободна и независима от друго човешко същество. Ленуча не смее да излезе извън коловоза и несъзнателно попива някои от качествата на приятелката си, които поникват в характера ѝ в своя собствена разновидност. На Елена е отреден пътят на образованието – въпреки че родителите ѝ почти не могат да си го позволят. Лила не успява да се добере до тази привилегия, въпреки че придобиването на нови знания изглежда ѝ се отдава повече.

Мръсни, прашни, набити и често изплашени, двете момичета растат из улиците на Неапол, където силните на деня са онези момчета, които се разхождат из квартала с автомобил бавно, за да могат всички да ги видят. Където шепата хора, които имат телевизор, са със статут на царе. Където правото на мечти може да бъде извоювано с една шепа изпратени по враговете камъни. Приятелството между Лила и Елена в детските им години е изградено прецизно, задълбочено и автентично. Всичките му елементи – от сестринската обич и закрилничеството, до завистта, съперничеството, отчуждението и повторното сближаване – присъстват последователно и логично.

Двете героини в Гениалната приятелка се справят с бруталността, насилието и бедността на квартала, не като се опитват да избягат от тях, а като ги приемат за нещо естествено. Какво друго биха могли да направят? Но, растейки, Ленуча и Лила осъзнават, че именно това, че да са родени в калта, ги задължава да се научат да я трият от себе си. Защото именно мръсотията и бедността биха могли да създадат мощен трамплин и да изтласкат от себе си онези, които имат най-страстно желание да се изстрелят нагоре.

Именно жените са тези, които мечтаят в света на Феранте. Те са онези, готови да се борят с вятърни мелници, онези, които обичат до лудост, трудят се до скъсване и подават смело бузата си, когато шамарът на реалността ги връхлети с цялата мощ на мъжката си десница. Психологическите портрети на главните персонажи са впечатляващи, а Гениалната приятелка е едва началото на историята. Никой не може да избяга от миналото си. В следващите три романа от поредицата вътрешните борби и социалните конфликти, в които Елена и Лила попадат, ще се задълбочават още повече. С тях ще настъпят и късните години на 20 век, които носят нови роли и измерения на жената в Италия.

21 век, на теория се хвали с широката си скроеност и със свободата, която предоставя на жителите си. Но все още съществуват култури, където на жените се гледа като на неодушевени предмети. Литературата е само един от инструментите, които дават глас на тези проблеми. Прозата на Феранте не разглежда толкова крайни случаи. Въпреки това пред героините ѝ стоят немалки стени за разрушаване, а те решават да ги разбият с глава и се втурват срещу тях като камикадзета, готови да платят сблъсъка с живота си. Елена и Лила ще проверят дали те оформят социалната среда, или социалната среда оформя тях.

Гениалната приятелка започва с телефонен разговор между (вече) възрастната Елена и сина на Лила, който съобщава за поредното изчезване на майка си. Това изглежда не притеснява нейната приятелка и с леко раздразнение тя отказва да приеме мъжа в дома си. Ясно е, че връзката между двете е продължила десетилетия и че своенравната Лила е все така своенравна. Един бърз поглед към англоезичните издания от Неаполитанската поредица (на български ще излизат тепърва с логото на изд. Colibri) подсказва, че читателят го очакват десетилетия в компанията на двете дами.

А това обещава да е доста приятно пътуване, особено с литературния стил на Елена Феранте, който предразполага към тотално отпускане в повествованието и цялостна емпатия към героите.

Гениалната приятелка е издание на Colibri, 19 лв.