Евала на холдинга, евала бе София,
ох ох ох ох ооо..,
застраховайте при нас,
холдингът е символ власт…

Това бяха годините на кожените якета и маратонките Eър Mакс, на комплексарските джипки и прическите ала Лоренцо Ламас, годините, когато Борото беше истинско, а не полска имитация, години на насилие, трибуквени абревиатури, още по-явно политическо лицемерие, но и години, в които кубиците не бяха меродавен показател за женска красота. Не знам, може и да бъркам за последното… Разбира се и години на журналистически (re)start. Идваше ти да пишеш, да търсиш нещо ново, да проверяваш, а не да окаляш.

За някои, иска ми се да кажа за повечето, тези години бяха хубави, за много хора със сигурност бяха гладни и студени. Холдингът тогава беше символ на институционално-корпоративен тумор, на социален нагон и запотен, примитивен стремеж да смачкаш, да се налапаш, да унижиш безпричинно, да лицемерстваш, да разкостваш, а не да развиваш. Дали защото за този тумор химиотерапията беше братчедска приватизация и откровени далавери в лъскавата опаковка на реформата, или просто защото лекуващите ни изначало бяха касапи, сме последни във всичко, освен по битови престъпления, сгазени на пешеходни пътеки и още две-три срамни категории.

Огледай се, холдингът е навсякъде и днес.

Той е като Скайнет от Терминатора. Ебава се с теб, присмива ти се, гледа да те унищожи, не физически, разбира се, иначе откъде парички за бензин за S-ката, а кой ще си купува евтини винетки? Той не е само в Министерски съвет или Народното събрание, не е само в някои лъскави офис сгради, болници или зад масивни – като Берлинската стена – дувари в полите на Витоша. Само че днес маскира бухалките с fancy изразчета като корпоративна социална отговорност, нисколихвени кредити, либерализация, ама не визова, а енергийна, все пак и братската дружба си има граници. Хубаво, станалото-станало, който иска да си прави изводите, за всеки те са различни. Абе не е никак хубаво, ама…

Знам обаче, че с форумен тестостерон проблемите не се решават. По-скоро се принизява целият дебат. Ха, колко клиширана дума, дебат, за к’ви дебати изобщо говорим… И все пак най-цинично е, когато призваните от обществото и историята да бъдат своеoбразни регулатори, хайде да ги наречем добри примери или пазители на дадена идея, сами сe принизяват до поредното поделенийце на огромния холдинг, а той наистина е навсякъде.

Нещо май оплескахме

Не знам дали скоро си бил на църква, в наша, българска църква. Дай само да се уточним преди това. Това не е текст за кой къде си Го и защо си Го, а за това как направихме прехода от екзарх Стефан и патриарх Кирил до Кольо Pолекса и болшинството от редови попове, държащи половината погребален бизнес, гледащи на теб като на ходещи левчета.

За това как се размиха приоритетите, за това как търговците не просто не са изгонени от храма, ами са го взели на концесия, явно вечна, за това как попчета в осмици претендират да са морален стожер, които четат на глас Книгата, но изглежда не вникват и не предават смисъла ѝ. С една дума – бутафория, а с две – тъп сериал.

Някой ще каже, каквато ни е държавата, такава ни е и църквата. Да, ама не.

Защото именно Църквата като институция и пазител на вярата трябва да сплотява, да утешава и да помага, да се противопоставя на властта ако трябва, да я коригира в безкрайния ѝ ламтеж, а не да служи като нейна патерица или просто церемониален кордон при полагането на клетва, я на премиер, я на президент.

Тихо там, няма проблем

Преди време, малко след интронизацията му, в отговор на въпрос от колега дали Църквата ще се реформира, за да бъде по-близо до хората, патриарх Неофит беше казал, че не е нужно да се реформира – било нейно задължение да е до своя народ, да не допуска последният да изпада в отчаяние… Paroles et paroles et paroles беше изпяла прелестната Далида.

Защото Църквата е всичко друго, но не и до своя народ. Тя хем е сведена до нивото на ограничен администратор, който поставя приходния касов ордер над утехата и автентичните християнски добродетели, хем се вписва в някакъв тъпо балканизиран TV образ на Младият папа или Борджиите. То не бяха интриги, то не бяха секс скандали, заменки, скъпи часовници, доносници, погребални групировки, манастири-акцизни складове… кажи речи всичко друго, но не и вътрешен мир за вярващия, а когато средата е приоритетно блатна, именно чрез вътрешния мир може да се самоизтеглиш за косите от дупката.

Тя няма непременно финансови измерения, нито пък е събирателен образ за коктейла от яки дупари, разбити сърца и силиконови джуки. Последните трябва да ги има – това се търси, това има, не сме теократична република. Алкохолиците, успешно преминали терапия обаче, най-добре знаят, че първата стъпка към скъсването със зависимостта е да признаеш пред самия себе си, че имаш проблем. И не е нужно човек да е алкохолик, за да упражни на практика този прост принцип.

Няма да чуеш такова признание от БПЦ. 

Всичко е наред, те се грижат за духовното здраве на нацията, няма скандали, няма гнусна липса на морал, има само мед и масло и тук-там лубрикант, но шшшшт, не казвай на никого. Ние нещо не сме разбрали. Нищо, че по-често ще чуеш за скъп джип на някой поп или за доноса на някой духовник, отколкото за кухня за бедни по празниците или за гръмогласна кампания за реставрация на порутени и разбити храмове, инициирана от самата църква, а не wannabe архонти с вифаджийско образование.

Дай да се разберем

Фактът, че Патриархът нарече Борисов преди две години Негово Превъзходителство достатъчно красноречиво описва снишилата се институция. Неволна грешка или предварително обмислена и съгласувана реплика… какво значение има, посланието е важно. Все пак мюфтийството има зад гърба си саудитски фондации, фрашкани с петродолари. В държавната подкрепа няма нищо лошо, стига да не се правеше с предизборна показност и в пристъп на медийно вълнение тип ето с’a някои взривяваха църкви, ние ви ги правим, дай да почетем Началника, по́черпете се и вие. Може много неща да ни липсват, но поне сюжетни линии си имаме бол. И сериал за HBO може да си измислим, и филм на Кустурица може да завъртим.

А кое всъщност кара някои членове на Светия синод да се превръщат в PR отдел на властта, на която и да е власт? Дали е икономическата принуда за благото на храмовете, вътрешна разнеженост или слагачески инстинкт?

Което и да е, резултатът е видим. На преден план излизат не добрите инициативи, а със сигурност има и немалко такива, като помощ за сираци или обучение по религия, а грозните скандали. Разбира се никой не поема отговорност за тази липса на легитимност. Пази Боже някой да се усъмни в безграничния авторитет на духовниците, ние ли сме, някви светски хора там, моралните стожери на обществото?! What a joke. Ние трябва само да целуваме ръка и да си купуваме свещи, ама от тия големите за по левче.

Наближава 10-ти март, една от многото дати, с които ние като българи може да се гордеем, и все пак дава повод да се замислим. Какво щеше да стане, ако митрополит Кирил не се беше застъпил за чакащите депортация в Полша хиляди евреи. Колко хора още са щели да се присъединят към другите хиляди от Вардарска Македония, вече изпратени в Треблинка през Лом и Видин? Неслучайно и БПЦ беше номинирана за Нобелова награда за мир, с абсолютно право.

Но въпросът е как, майка му стара, там където днес почиват Екзарх Стефан и Патриарх Кирил, в Бачковския манастир, допреди известно време вилнееше един колоритен (и)гумен, чиито оргии, май, излизаха на бял свят като риалити епизоди по Playboy TV, със съответната масивна черна лимузина, паркирана в близост. И Калигула, завалията, би му завидял. Тази уж моментна снимка говори достатъчно.

Защо го допуснахме, защо позволихме на Холдинга да влезе и в църквата, нея поне не можахме ли да опазим? Защо дядо Добри, отец Иван от Нови Хан и отец Петър от Кърджали не са на по-преден план? Те си водят своите доблестни битки с вятърни мелници тихичко, някъде по-встрани, а теб те заливат със сюжети от Кръстникът, само че в расо. Няма ли достатъчно евтино съдържание в интернет, по масите, затрупани в салфетки, на пешеходната пътека, която и да е, малко преди да префучи някой гологлав джигит с мазничък врат и тъмни очила с размерите на соларни панели? Явно не.

По-важно е да спорим напаст ли са бежанците, светица ли е била Ванга, да заклеймяваме абортите и прочие. Кво ни пука, че някакви старци ги мият с маркуч по домове-затвори, а деца без родители ги хранят с баланда в глухи институции. Това не е библейско, както гласи лафът от социалните мрежи. Ние не можем да raise-ваме awarness, както би казал активист против палтата от естествена кожа. Нищо, ролекси и джипки да има, все пак съществува разделение на църковната от светската власт и трябва тихичко да присъстваме в НС при поредната клетва на поредния сладур с партийна история в цветовете на пъстър скъпарски шот. Още някое тъпо клише може ли? Пардон, авторитет.

Айде спрете да се гъбаркате

Хубаво, станалото станало. Отново. Все някак си ще се оправим. Но двуличното поведение, което се демонстрира по празниците някак си стои като излишна черешка върху – поддържаната изкуствено с алкохол – торта. Приготви се за предстоящите общи приказки по Великден. В това си ги бива. Бъдете добри хора, потърсете светлината в себе си, тя ще надделее над мрака, обичайте се, помогнете на ближния и тем подобни умозаключения от есе на някой петокласник. Истинността им е безспорна, но искреността на призоваващите е с повече пробойни от флота на Еритреа.

После се чудят защо хората се били дистанцирали от религията. Не, не, не… твърде удобно. Те не са се дистанцирали от християнството като религия, а от църквата като институция и милионите за нови храмове няма да помогнат, докато и последният сезон на този сериал не свърши, а архонтските титли вече не се раздават като играчки от шоколадови яйца. Разбира се, че има и изключения, навсякъде има свестни хора, отдадени на своя труд, които наистина вярват на самите себе си, водейки проповеди. За съжаление те са единици и само потвърждават правилото.

Дано иначе сериалът не се окаже с продължителността на Дързост и красота, но като гледам закостенялото менторско поведение на някои църковни авторитети, май натам отиват нещата. Представяш ли си? Сюжета на Игра на тронове и продължителността на Дързост и красота – няма такъв филм. Все някога и той омръзва. И не забравяй да бъдеш добър човек по Великден, чукни се и за Холдинга, купи си две-три свещички, въпреки че ще ти ги изгасят в момента, в който се обърнеш. А-а-а-а, опала, западни коли. 

Това последното май беше от друга песен. Нищо, пак става.