Петиция, за възлагане проекта по разделянето на САЩ и Мексико с ограда, предлага Кристо да направи от това следващата си арт инсталация
Роденият през 1937-ма в Уругвай артист Луиз Камицер пусна петиция, с която призовава новоизбрания президент на САЩ – Доналд Тръмп да възложи на Кристо проект за изграждане на ограда, разделяща Мексико от САЩ като оранжева арт инсталация, съобщава news.artet.com. Текстът гласи:
Уважаеми г-н Президент Доналд Тръмп,
Моля, да възложите на американския артист Кристо изграждането на нова версия на Бягаща ограда на границата между САЩ от Мексико. Неговият проект в Санома (Калифорния) от 1976-та пожъна голям успех, въпреки че беше само 24.5 мили (39.43 km) дълга. Оградата ще трансформира един расистки проект в публично достъпно арт събитие и ще спомогне за подобряване имиджа на страната ни чрез културен облик.
“Не съм очаквал петицията ми бъде толкова успешна”, казва Камицер в телефонно интервю от понеделник, добавяйки, че е публикувана едва броени часове преди това. Той отбеляза, че петицията му призоваваща папа Франциск да канонизира героят на Дисни – чичо Скрудж е получила едва 8 поддръжници.
Инсталацията Бягаща ограда на Кристо и Жан-Клод от 1972-76 е направена от 200 000 кв.м. тежък бял плат, окачен на стоманени въжета, опънати между 2050 стълба, вкопани на 91 см. в земята, без използване на бетон за фундиране. Инсталацията е с височина 5,5 м. и се простира в посока изток-запад, близо до Магистрала 101, северно от Сан Франциско, Калифорния, върху частни площи, собственост на 59 различни фермери. Бягаща ограда е по протежението на хълмистите възвишения и се спуска чак до Тихия океан при залива Бодега. Тя прекосява 14 шосета и град Вали Форд, оставяйки пространство за преминаване на автомобилите, добитъка и дивите животни. Инсталацията е проектирана така, че да може да се наблюдава от всички пътища в областите Сонома и Марин. Всички части на конструкцията на проекта са създадени по такъв начин, че след демонтажа да няма никакви следи и последици от него по хълмовете.
“Не съм фен на обществено достъпното изкуство. Намирам го за инвазивно. Предпочитам да взема целенасочено решение да отида в галерия или музей, от колкото да има неща по пътя ми”, които трябва да гледам, казва Камницер.
Въпросната ограда на границата между двете държави би имала цел да спира нелегалните имигранти от Мексико. Това беше една от основните спорни точки в предизборната кампания на Републиканския кандидат за президент. Въпреки, че кампанийно Тръмп обещаваше Мексико да плати за изграждане на съоръжението, тази закана бързо отпадна и по всичко личи, че “честта” би била на американските данъкоплатци, съобщава CNN. Един от хората подписал петицията – Клаус Боман от Готенбърг, Швеция коментира: “Обичам Кристо. Тръмп е глупак, но може да си смени мнението. Той е доказано добър в това поне”.
Преходността, по всичко личи е била и част от замисъла за петицията на Камицер. Попитан дали не би било по-добра идея да се помисли над по-устойчива и стабилна структура за оградата, като например творбите на Ричард Серра, той се присмива:
“Противник съм на паметниците за себе си, а Серра е от този контингент артисти. Той е по-перманентен и като такъв за мен не би било интересно да работи по проекта, а по-скоро търся обозримост в творбата, следвайки великата традиция за съхранение на изкуството. Мисля, че всички тези неща трябва да са възможно най-ефимерни, включително политиката“.
Вечеря за Ричард Сера в MOMA, Ню Йорк, 2007/ Снимка: Thos Robinson/Getty Images for LVMH
Към момента няма коментар от Кристо по темата. Оранжевото стана като запазена марка за художника, след Плаващите кейове, наскоро осъществен проект в Италия и Портите от Сентрал парк, Ню Йорк, 2005. Този цвят е отличителен и за кожата на новия президент на САЩ, заради което е сравняван с jack-o-lantern (лицето на прословутите издълбани тикви по време на Хелоин в САЩ), пътен сигнален конус и агент Ориндж.
Камицер е роден и израснал в Уругвай, а от 1964-та живее в Ню Йорк. Често в работите си използва език, връщайки се към основните си концептуални възгледи. Детството му в Уругвай е предпоставка за отекващите анти-колониални и политически нотки типични за региона, в творбите му. Първото му представяне в Ню Йорк е в El Museo del Barrio през 2011-та година, което Холанд Котър коментира за New York Times, а днес може да бъде видян в Alexander Gray Associates.