Избягваме клишета и обобщения като „2016-а беше страхотна година за музиката” или пък „2017-а ще бъде велика музикална година”. Защотоистината е, че от появата на дебютния сингъл „My Bonnie” на The Beatlesпрез 1962, всяка година е велика за музиката.

Не слушай мрънкачите, които обясняват, че „вече никой неправи добра музика” и „нищо не е като едно време”. Истината е, че днес секомпозира, свири и издава повече музика, отколкото когато и да било преди, ачаст от нещата са изумителни, нищо че някои хора не приемат нищо следиздаването на The Wall през1979.

С други думи – очакваме много от идните 12 месеца, но тъйкато всъщност не сме Делфийския оракул, се опитваме да набележим само яснитетенденции, най-големите вълни, които предстои да ни залеят. Чети внимателно ине забравяй да ни поздравиш/упрекнеш за нашата акуратност през декември2017-а.

Значението наголемите лейбъли продължава да намалява

Може би затова един от най-амбициозните сериали на 2016-а – Винил, се срина толкова бързо. Защото в него бе представен „онзи музикален мит”от 60-те и 70-те на миналия век, когато се харчат милиони долари за глупости,текат реки от кока и хероин, шампанско и бърбън се леят по потните тела намлади девойки, а 19-годишни дългокоси младежи стават звезди с един хит сингълза някакви си две седмици.

Всичко това не е точно мит, а доста правдиво отражение. Ноотражение на една отминала действителност. Днес големите лейбъли продължават даса финансови гиганти, но значението им в света на музиката намалява в пъти свсяка изминала година. 2017-а няма да бъде различна – мейджърите ще движат своябизнес, но все повече от малките и инди артисти ще се справят чудесно и безтях. Една от причините е, че…

Краудфъндингплатформите владеят

Мейджърите така и не схванаха, че светът се променяпо-бързо, отколкото дебелите им мениджъри могат да реагират. Не го усетиха припоявата на Napster преди години, не осъзнаха и силата на краудфъндинга, който лишава една групаот нуждата да търси финансиране от звукозаписната компания, за да запише албуми да го издаде. Една от най-добрите истории в тази връзка се случи точно тазигодина. Прог-рок ветераните Marillionза пореден път се обърнаха към феновете си и благодарение на тяхнатаактивност в PledgeMusic записаха албума си Fuck Everyone and Run, който освенчудесен в музикално отношение, се оказа и особено комерсиално постижение,достигайки четвърта позиция в официалната британска класация по продаваниалбуми. Групата не беше постигала подобно нещо от много, много далечната 1987.

Готви се за още много такива истории през 2017-а.

Номерът на Бионсе

Да, това вече е част от попкултурните легенди, а понятието „to pull a Beyoncé” сеупотребява масово в смисъл „да направиш нещо толкова неочаквано, че всички дате гледат в захлас”. Когато на 13 декември 2013 Бионсе пусна едноименния сиалбум в iTunes безникакво предупреждение или рекламна кампания, това й донесе нечовешки (поне в днешния смисъл) продажби, абсолютнобезплатна, генерираща се във всички социални мрежи и медии реклама и имиджа наистински иноватор. Странно, тази тактика не просто не се е изтъркала, а стававсе по-популярна и по нищо не личи, че през 2017-а нещата ще бъдат различни.Ето, Run the Jewels пуснановия си албум навръх Коледа – седмици преди официалната му премиера презянуари догодина.

Завръщането на Tool

Най-дългоочакваният рок албум (поне от Chinese Democracy на Guns N’ Roses насам) изглежда ще се появи точно през 2017.Покрай нечовешкото забавяне на петия им сборник (култовият му предшественик 10,000 Days излезе още през2006), Tool хем станаха обект наподигравки, хем бетонираха статуса на хипервелика и едновременно с това –хиперстранна рокенрол банда. В последните месеци на годината обаче ибарабанистът Дани Кери, и басистът Джъстин Ченслър открито заявиха, че групатазаписва нови песни. И че се получават адски добре. Имайки предвид колковнимателни са Tool сабсолютно всичко, което пускат за пред публика, сме готови за нещо невероятно.

Залезът на Кание

Въпреки че The Life of Pablo бе посрещнат с отлични оценкиот критиката след издаването си през февруари, почти всичко след него показва какКание прегаря под натиска на самоопределената си божественост. Осмият му албумс предполагаемо заглавие Turbo Grafx 16 трябваше да чуем още през лятото, нопокрай всякакви други глупости, вариращи от паниката след въоръжен грабеж налюбимата му Ким до краткото хоспитализиране на рапъра, изрусяването му иофициално демонстрираната симпатия към Тръмп, това така и не се случи. ДалиКание ще продължи да стъпва накриво? Най-вероятно, смятаме ние, вярвайки, чепрез 2017 комерсиалната и творческа му инерция най-сетне ще бъдат загубени.

Плочите продават

Мнозина предричаха, че хипстърски занимания като крафтбирата, поддържането на дълга брада и колекционирането на плочи ще изчезнаткато тенденции толкова бързо, колкото и са се появили. През 2016 обаче не сезабеляза нищо подобно – всички пиеха IPA, подръпваха замислено дългите си бради и купуваха повечеплочи, отколкото когато и да било през новото хилядолетие. През 2017-а винилътще продължава да владее сърцата на истинските меломани и модните новаци в светана музиката – очакваме рекордни продажби от големите групи и мегалуксознииздания от по-малките.

Стриймингът не спира

През 2016-а хората ги мързеше. Вече не просто не искаха даотделят време и пари да поръчват физическо копие на даден албум, а не им сезанимаваше с намирането и свалянето на песните в mp3 формат. Защото на разположение имахаSpotify, Apple Music и Tidal, даващи им достъп допочти всичко най-важно само с един клик. Само срещу няколко евро на месец, а внякои случаи – абсолютно безплатно. Ъндърграунд ентусиастите пък имаха наразположение BandCamp,където можеха да стриймват или пък да подкрепят директно с покупка любимите сибанди.

Стриймингът ще стане още по-важен през 2017, единственатаразлика е, че все по-често ще става през смартфона, а не през компютъра ти.

Фестивалите ставатвсе повече

Това отчасти се дължи на факта, че феновете получават„всичко накуп” – тоест стотици банди на цената на билет за самостоятеленконцерт на само едни от хедлайнерите на фестивала, отчасти на нуждата на самитегрупи от допълнително финансиране. Тъй като в днешни дни нито лейбълите (независимо дали големи илималки), нито физическитепродажби или стриймингът носят на групите нужните за нормални съществуванепари, те са принудени да се скъсват от турнета. Това оформя възможността зафестове на открито (илиспециализирани, малки фестивали на клубно ниво) във всеки втори европейски иамерикански град. 2017-а ще отбележи един особен пик в това отношение – затовае особено важно да подбираш правилно къде точно да отидеш. Имаш толкова многовъзможности, че това дори не е лесно.

Къде сме ние?

В голямата музикална пустош, казано накратко. Ситуацията смузиката в България остава доволно странна, както и всичко останало тук. Намалко, клубно ниво все по-често се случват адски интересни концерти (всичко от блек метъл доелектронен авангард),но на средно и високо ниво все още сме ограничени до Deep Purple, Лили Иванова, Лепа Брена и Europe, което наричаме адскиретрограндо, но донякъде очаквано. И през 2017-а тук няма да се случи нито единистински интересен фестивал на открито, а големите стадионни концерти ще бъдатсведени до един, максимум два. Да видим поне кой ще свири на тях.

Черната серияпродължава

Около коледните празници през 2015 изгубихме великия ЛемиКилмистър. На Коледа 2016 изпратихме Джордж Майкъл, а между кончината на дветемузикални легенди си отидоха още десетки певци и инструменталисти, оставилиогромна следа в личното и колективното ни съзнание. Уви, тепърва предстоят ощемного такива тъжни случаи. Неминуемо е – голяма част от музикалните пионери икласици вече са на години, в които здравословните проблеми са тежки, а често –нерешими.