На 4 декември с близо 60% италианските гласоподаватели на референдума категорично отхвърлиха важна конституционна реформа, най-значимата в следвоенния период на Италия, целяща по-добра стабилност на държавното управление чрез намаляване на правомощията на Сената.

При приемането на закона през април Ренци обяви, че ще го подложи на референдум и ще подаде оставка в случай на отхвърлянето му от гражданите. Така и стана. Скоро след полунощ на 5 декември най-младият италиански премиер обяви, че е направил грешка и депозира своята оставка.

Активната кампания в поддръжкана законопроекта не помогна на Ренци да преодолее негативното отношение наизбирателите. Какво обаче всъщност се случи и защо Ренци повтори пътя набританския премиер Камерън, който през юни подаде оставка след резултатите отБрекзит? Само преди месец френския Льо Монд публикува интервю на Ренци подзаглавие: “За да спасим Европа, трябва да я променим” и оцени италианскияпремиер като един от големите победители на европейските лидери, койтоопровергава клишето, че ако управляваш по време на криза, непременно губишизборите. 

За разлика от Камерън, койтопрез референдум се стараеше да “изнудва” ЕС и да предоговори условията наВеликобритания за оставане в Съюза, Ренци използваше допитването изцяло в свояполза и се надяваше чрез него да стабилизира подкрепата си. В духа на лидера отблизкото бъдеще Силвио Берлускони, младият енергичен премиер започна активниреформи в Италия – и в образованието, и в държавния апарат. Ренци реши да играе ва-банк и часове следкрая на референдума призна, че е сбъркал.

За какво гласуваха италианците?
Реформата предвиждаше Сенатътвече да има само 100 членове вместо сегашните 315. Освен това горната камаравече нямаше да има възможност да гласува вот на доверие на правителството, ащеше да разглежда ограничен брой закони.

Правителството имаше възможностда поиска ускорена процедура в Камарата на депутатите за спешни закони,принуждавайки народните представители да се произнесат по закона в срок от 70дни или 95 дни при особено сложни документи.

По същество предлаганите отРенци конституционни промени бяха свързани с централизиране на властта иограничаване на гражданската инициатива в противовес на наложеното политическоразбиране, че Италия се развива благодарение на децентрализацията и силнатавласт на регионите.

Според широко тиражирано неотдавнашнодопитване 51% от анкетираните подкрепяха реформата, а 49% процента яотхвърлят.

В същото време 32 други социологическипроучвания, публикувани от 11 различни агенции през последните 4 седмици,показваха, че поддръжниците на отговора „не“ водят, като броят им постояннонарастваше.

Преди седмицаИкономист коментира, че вотът “против”, който епо-вероятен, ще бъде поредното доказателство, че в западните държави хората савсе по-разочаровани от управляващите. Ройтерс прогнозира, че неочакванияттриумф на Доналд Тръмп в президентските избори на САЩ вероятно ще направи ощепо-трудна победата на референдума.

Да не заравяме, че Ренци беедин от малкото световни лидери, които открито подкрепиха Хилъри Клинтън, итриумфът на Тръмп не просто го постави в трудна дипломатическа ситуация, но иотново напомни за засилването на недоволството от елитите по света итенденцията за антисистемен вот. “Този фактор действа срещу Ренци, защотов момента за много италианци той олицетворява политическото статукво”,коментира Роберто Д’Алмонте, преподавател по политически науки в университета Луис в Рим.

Следващият популистки бунт на новите варвари

След британския вот занапускане на ЕС, растящата подкрепа за крайнодесния Националенфронт на Марин льо Пен във Франция и силните позиции на антимигрантскатапартия Алтернатива за Германия италианският референдум на 4декември бе следващият голям тест за традиционните партии.

След вота в САЩ ФорцаИталия, партията на бившия премиер Силвио Берлускони, написа в профила сив туитър: “В Америка гласуваха с “Не”, намеквайки запредстоящия референдум. Лидерът на парламентарната ѝ група Ренато Брунетапризова Ренци незабавно да подаде оставка и дори да не чака до 4 декември и заяви, че симпатиите му към Клинтън са отслабили позициите на Италия. Сегашансовете за засилване на подкрепата и възвръщане позициите на партията на Берлусконисе увеличават. “От този ден нататък Матео Ренци достигна политическия сикрай, той е жив мъртвец”, каза Брунета още по повод подкрепата на Ренци заКлинтън. “Нито една друга европейска държава не застана на страната нанякого от двамата съперници, както направи Италия. Сега той трябва да поемепоследиците и отговорността за грешния си избор”.

От краха на референдума и Ренции от политическата нестабилност в Италия най-много ще спечели Популисткотодвижение Пет звезди, което и сега води в социологическитепроучвания за момента. Неговият основател Бепе Грило приветства победата наТръмп и вижда в нея олицетворение на собствената си позиция на неподчинение. “Именнотези, които се осмеляват, упоритите, варварите са тези, които ще движат светанапред. Ние сме варварите!Истинските идиоти, популисти и демагози са журналистите и интелектуалците,подкрепящи политическата класа”, написа Грило в блога си. Редицаанализатори предричат, че Грило ще е следващия премиер на Италия.

Желаят ли италианците да напуснат еврозоната?
По-скоро не. Допитване на CommunityMedia Research и Intesa Sanpaolo SpA, публикувано на 21 ноември от La Stampa,посочва, че само 15,2% от населението иска напускането на валутния съюз, а67,4% твърдят, че вярват в еврозоната.

В същото време споредизследване на PewResearch Center от тази пролет – 39% от италианците не одобряват сегашния моделна ЕС и искат отнемане на правомощията на Брюксел, 26% са доволни отстатуквото, а 21% искат дори повече власт за органите на Съюза.

77% от италианците не одобряватмигрантската политика на ЕС, а 68% отхвърлят икономическите мерки на Брюксел.

Евроскептичната партия Петзвезди активно прокламира провеждането на референдум за напускане на валутниясъюз. Луиджи ди Майо, вицепрезидент на долната камара, обяви, че ако партиятаспечели властта, тя ще задвижи процедурата за референдум за членството наИталия в еврозоната. Ди Майо не беше ясен за това какво точно ще я замести,като в свое интервю в Repubblica той посочи, че предпочита „евро на две скоростиили национална валута“.

Позволява ли закона в Италия напускане на ЕС?
Съгласно италианскатаконституция отменянето на международни споразумения посредством народен вот еневъзможно. А промяна на Конституцията изисква подкрепата на две трети отпредставителите на двете камари на парламента и вероятно друг референдум, койтода изясни начина на провеждане на този за членството в еврозоната. Дорииталианците да са гласували с „да“ за напускането, резултатът все пак може дасе блокира от Конституционния съд.

Политическа и финансова нестабилност
Някои икономисти прогнозираха,че при така създалата се несигурност и съществуващия риск от политическа криза, референдумътв Италия ще е по-значимо за бъдещето на ЕС събитие дори и от Брекзит.

Инвеститорите, които все още севъзстановяват от шоковете във Великобритания и САЩ, са притеснени за бъдещетона Италия в еврозоната и правят смущаващи прогнози. Страховете са, че поражениена премиера на референдума може да подкопае и без това крехката политическастабилност на страната, дори и да няма директна заплаха от излизането на Италияот еврозоната. При подадената от Ренци оставка и несигурността около това кой ще е новиятфинансов министър може да увеличи финансова нестабилност за банките в Италия.

Някои крайни анализатори и инвеститоривече предричат края на ЕС, ако той остане без единната валута. „Мислим, че ЕСще се разпадне и Италия ще напусне еврозоната“, каза Джим Смигел, паричен мениджърв SEI Investments Co. „Ако доскоро това беше просто немислимо и звучешенедостоверно, вече започваме да виждаме как колелата се задвижват в тазипосока“, твърди още той.

Проблемът с банките става всепо-сериозен. Италианските банки имат 360 млрд. евро проблемни кредити, прикапитал 225 млрд. eвро. Дотук се стигна, след като регулаторите иправителствата така и не успяха да се справят с раздутата финансова система,където печалбите бяха отслабени заради стагниращата италианска икономика.

В момента осем банки в странатаса на различни проблемни етапи. Това са третата най-голяма банка Monte deiPashi di Siena, средните по големина Popolare di Vicenza, Veneto Banca иCarige, както и 4 малки банки, които бяха спасени миналата година – BancaEtruria, CariChieti, Banca delle Marche и CariFerrara.

Редица италианците реагирахапрагматично – още дни преди референдума те масово теглят пари от банките,купуват злато и го крият в съседна Швейцария. Дилъри на благородни метали откантона Тичино, на няколко километра  от границата между Италия иШвейцария, потвърждават, че техни клиенти оставят златото си да се съхранява вЦюрих в склад под митнически контрол, собственост на немски търговец наблагородни метали. 

Това ли е краят на Италия в ЕС?
Трезвият анализ показва, че всеоще няма място за крайни прогнози и тези. Няма пряка релация между резултатитеот референдума и оставането на Италия в Евросъюза. Могат да се очертаят редицатенденции, но евроскептичните прогнози са силно преувеличени.

Не е коректно загубата на Ренцида се окачествява като загуба от популистките партии, доколкото самия Ренциимаше същия стил. Той просто не успя да убеди хората да го подкрепят, апротивниците му се обединиха срещу него.

И не на последно място, от 1945г. насам в Италия са се сменили 64 правителства. Държавата е доказала, че можеда излиза от политическа криза. Особено важно е обаче как ще се случи това икои ще са водещите политически фактори.

Популизмът не е проблемът на Европа, а лакмус за наличието на криза втрадиционните политически партии. Криза на идеи, на лидери, на визия иидеология.

Когато премиери залагат управлението на изхода от един референдум (Камеръни Ренци), или на избор от друг тип избори (Борисов), това е сигурен знак, че нени управляват държавници, а политици без разбиране за същността на властта иуправлението, без визия и без умения да водят народа.