Даяш Шаер е млада българска писателка от сирийски произход. През 2015 година е публикуван нейниятпърви роман Има ли места в рая?.Действието в него отвежда читателя в Сирия и го завърта в любовната историямежду Сарая и Хайдар, които са притиснати от железните ръце на войната.

Даян, книгата Ви Имали места в рая? е на българския книжен пазар от миналата година. Много хоравече я познават и харесват, но как бихте я представили на онези, които сегачуват за нея за първи път?
Има ли места в Рая? е книга заисториите, които ни променят завинаги. Това е роман, който те кара да живеешистински след последната прелистена страница, защото осъзнаваш, че не за всекиима утре. Книгата е билет до Сирия и обратно към България през очите и съдбатана бежанците. Има ли места в Рая? еколекционер на истински истории и всеки, който се потопи в него ще усети това.Книга, която се чете на един дъх!

Колко време ви отне писането на романа? В България ли гописахте?
Имах записки поромана, разхвърляни навсякъде, в обем на стотина страници. След като се срещнахс художествения редактор Радослав Гизгинджиев и решихме да работим по книгата,я дописах за десет дни. Всичко беше вече в главата ми, назряло и готово да бъдеразказано. Пишех по цели дни и нощи, вкъщи, навън, по кафенета, в парка. Най-голямотоми желание беше да довърша книгата в Сирия, но поради обстоятелствата там,нямаше как да замина. Дописах я на българска земя.

Имате ли наблюдения върху читателските реакции?
Да. За моенай-голямо щастие, не спирам да получавам съобщения от хора, докоснали се докнигата. Много от тях ми казват, че тази книга им е дала сили да променятживота си, други ми казват, че след всичко прочетено много биха искали да видятСирия – романът ми бил променил представите им за тази държава. Веднъж едномомиче ми каза, че след като прочела Имали места в Рая?, ѝ се върнало желанието да чете отново книги, тъй катоотдавна не била попадала на толкова стойностна книга като история и красивакато език, с който е написана.

Много съм щастлива,че хората възприемат по този начин книгата и че си позволяват да я четат сдушата си, а не с очите си. Тогава се случва истинската магия.

Има ли места в рая? е емоционален, искрен и личенроман. Как се роди идеята за неговото написване? Разкажете ми за сблъсъка натези две крайности – безусловната любов и ужаса на войната.
Романът се роди,докато прелиствах старите си спомени от Сирия, за моята платонична любов.Тогава за няколко седмици успях да намеря координати на момчето, за което стававъпрос, тъй като не бяхме контактували от десет години. Успяхме да се чуем потелефона една вечер, докато седях на дивана в стаята и пишех книгата.Реалността му ме вдъхнови да изградя неговия образ. За първи път го виждах суниформа и оръжие в ръка. С мъка в очите, въпреки разказа му, че е женен иочаква дете. Хайдар е прототипът на тази моя сирийска любов. Затова и Хайдар в Има ли места в Рая? става войник и неуспява да сподели любовта си със Сарая. Всичко в романа е вдъхновено отистинските истории, на хората около мен, както и на мен самата.

Книгата е посветена на баща Ви. Той знаеше ли за това, чея пишете? Даде ли Ви някакви идеи или го изненадахте с готовия роман?
Баща ми ми помагашепрез цялото време, докато пишех романа, като споделяше спомените си от Сирия.Много от историите в книгата са истински и това се усеща – те са животите намои роднини, приятели, но също така и на много непознати, загинали във войната.

До последно обачене знаеше, че е посветена на него. Денят, в който я разлисти, за първи път,беше един от най-щастливите в живота му.

Кои са първите картини, които изникват в съзнанието Ви,когато чуете Сирия? Какви савпечатленията Ви за начина, по който българите гледат на нея?
Сирия – детство,падащи звезди, щастие. Това са трите думи, с които мога да я опиша. Българите,които не са изцяло повлияни от медиите и новините, са запазили добрия облик за нея. Спомнят си каквабеше преди и каква е сега. Могат да оценят историята и настоящето ѝ. Другите,които са силно манипулирани от всичко, което се случва около нас, са си изградилинегативен образ за нея – Сирия в руини, Сирия в размирици, но всъщност, когатопрочетат книгата, се потапят в една толкова магична Сирия, че мигом искат да япосетят.

Посещава ли ли сте бежански лагери в България? Поддържатели контакт със сирийски бежанци?
Посещавала съм бежанскиялагер на Военна Рампа. Той остави доста силни емоции у мен, които описах вразказа си Детелини за деца. Можетеда го прочетете в интернет. Той е огледално изображение на това, което усетих,когато прекрачих прага на бежанския лагер.

Говорите ли често с баща си за неговите корени и семейство?Какви са спомените му за Сирия?
С баща минепрекъснато говорим за много неща. Той е един от най-близките хора в живота мии с радост се връщаме в спомените ни за Сирия, докато слушаме любими песни ипушим наргиле.

Той е бил голямбандит като малък и винаги ми разказва разни забавни истории: как мамил братята и сестрите си и им е взималпарите от общата касичка, как веднъж взел мотора на дядо и се блъснал малкопо-надолу на главната улица, защото не можел да кара. После се прибрал целиятранен и се чудел как да прикрие белята, а и счупения мотор… Как пръв отсемейството си, когато бил на двадесет и нещо, решил че иска да види повече отсвета и заминал за България. Тогава още нямало връзка като днешната и рядкочувал семейството си. Било му много трудно, но успял да издържи. Винаги ми давасили и воля да градя живота си, така както си го представям, да съм смела и дагоня мечтите си. Той е моята муза за живот.

Смятате ли, че добрината и човечността имат различниобрази в различните култури?
Смятам, чедобрината е универсален език във всяка култура и той се разпознава безпогрешно.

Според Вас къде се намира Рая? Какво представлява той?Как се влиза там?
Раят за мен е едноабстрактно място, на което вярвам, душата отива да почива преди да се прероди иотново да се върне на Земята.

И има ли Ад? Създаваме ли го сами?
Тук също не мога дакажа нищо, освен абстрактните ми представи за Ада. Но, че ние хората, можемсами да си създадем ад на земята – това е напълно вярно. Всеки сам е ковач на своятасъдба.