Един миг в устата и цял живот на бедрата
Гладен си. Изпитваш ненаситен апетит. И така нонстоп.
Гладът е утилитарен физиологичен сигнал, че е време за ядене- каквото и да е. Гладът, от друга страна, предизвиква сензорно желание, което може да бъде изпълненосамо с конкретна храна. То сезадейства в съзнанието, а не в стомаха – непреодолимото желание за нещо приятно, което може да те задоволи. Трудно е да му се устои, а в противен случай остава чувството на безпокойство и разочарование, което те кара да ядеш много по-бързо, отколкото трябва, пише Гаури Сарин от Mic.
И мъжете, ижените копнеят за храна, макар и понякога тя да е различно вкусна, според пола. В Северна Америка и Европа, жените са склонни да залитат към сладки храни, като шоколад или сладолед,докато мъжете предпочитат пикантни храни, като пържени картофи или барбекю. Мястото,на което живееш също влияе върху вкусовите ти предпочитания – например, шоколадъте #1 храна за американските жени, докато пълнените патладжани с месооглавяват списъка на египетските жени.
Но докатоапетитът може да се дели по културни, емоционални или ситуационни обстоятелства,има научни обяснения за това защо ние предпочитаме точно определена храна. Сарин обобщава шест от тях:
1. Ловуването
Някоиизследователи твърдят, че хората са програмирани да търсят съдържание намазнини и захар. Това произтича от механизъм за потомствено оцеляване. Обратнов дните, в които човечеството осигурявало вечерята с голи ръце, вида на калориите съдържащи се в храните, коитои днес обичаме, давали достатъчнорезервна енергия, за да стигне на предшествениците ни до следващото хранене. Но в днешния свят наизобилие от преработени и рафинирани храни, биологичното желание се превръща впристрастяване, което трудно се контролира.
“Като хора,ние сме еволюирали да предпочитаме захар, сол и мазнини като механизъм заоцеляване”, казва диетологът Ванеса Беренстейн. “Когатохраната е оскъдна, този механизъм ни помогна да останем нахранени. Въпрекитова, след индустриализацията на селското стопанство в началото на 20 век, ниесме намерили начини да правим такава храна в изобилие и на постоянноразположение.”
Преработени хранис високо съдържание на калории от мазнини и захар вече са евтини и лесни занамиране, а ние все още ги предпочитаме, защото ни е биологично заложено.
2. Стрес иудоволствие
Когато крайниятсрок те притиска или си в напрегнати отношения с любим човек, тялото ти превключвана режим автопилот и изведнъж откриваш колко много ти се хапва сочен бургер илипарче пица. А защо не мислиш за зелева салата или вегетарианско смути? Отговорът се крие вхимията на мозъка. “Изследванията показват, че когато високо-калорични храни се приемат,особено захар и мазнини, центровете на удоволствието в мозъка се активират,освобождават химикали като допамин, серотонин и други опиати,” казва Беренстейн. “Опиатите се свързват с рецептори в мозъка и ни дават чувствона удоволствие и дори лека еуфория.”
Сиренето в парчепица, например, съдържа тирамин и холин, стимуланти, които предизвикватхимически вещества, като серотонина, който носи приятно усещане. Захар и преработени въглехидрати същостимулират нашите нива на серотонин, което осигурява успокояващ ефект по цялототяло,
Шоколадът съдържаполифеноли, които повишават настроението и могат да бъдат афродизиак – проучваниятапоказват, че само един поглед на шоколадово блокче може да активира центъра на удоволствиев мозъка. Така че не е изненадващо да осъмваме в бара, когато сме тъжни и самотни, или по време на менструалния цикъл при хормонален дисбаланс, течниятшоколад да оправя настроението.
3. Диета иограничения
Поставянето наограничения върху това, което ядеш може да предизвика огромно желание даконсумираш точно тези висококалорични или мазни храни. Треньорите за отслабванеса категорични, че диетите не просто не работят – те обричат хората, които селишават, да страдат от повече глад.
“Срещам сепостоянно с пациенти, които пропускат закуската или обяда, а след това изведнъжим се приискват преработени храни, сладкиши или други високо калоричнихрани”, казва Беренстейн. Лишаването води до порочен емоционален и химиченцикъл, който осмисля лишаването от преработени въглехидрати като бонбони,сладкиши, плодови сокове, сода, бял хляб и бял ориз. “Тези храни бързо сеабсорбират в кръвния поток и предизвикват скок на кръвната захар, последвано отспад, което води до симптоми на отнемане като умора и раздразнителност,”добавя Беренстейн. “Яденето на прости захари също изостря апетита – колкотоповече захар ядеш, толкова повече глад изпитваш!”
4. Кодиран апетит
Ако си човек,който не може да остави вилицата, докато не омете и последното парче торта вчинията, обяснението може да лежи в гените ти.
“Генетиците са открили, чевъздействието на CD36 генни създава способността ни да възприемаме мазнини.Някои хора са” супер-дегустатори”, които лесно могат да се наситят на мазнини, докато други имат по-малко сетивното възприятие на мазнини. Установеное, че експозиции в околната среда на определени храни могат да повлияят на глада и как някои гени се изразяват.”, казва Беренстейн
С други думи, необвинявай себе си – виновни са родителите!
5. Захарен глад
Съвсем малко санаучните изследвания на науката относно глада за захар. Според диетолога Абра Паппа еустановено, че “когато консумираме храни, които съдържат захар, в центърана мозъка “свети” лампичка. Захар и други подобни храни, засягат награднитецентрове на мозъка по същия начин, както правят кокаина, хероина или никотина.” И точно като с наркотиците – колкото повече те се консумират, толкова по-неудовлетворенсе чувстваш.
“С течениена времето и със свръхконсумацията на захар, допаминовите рецептори започват дарегулират надолу, така че има по-малко рецептори за допамин. Това означава, чеследващия път, когато хапваш нещо сладко ще изпиташ още по-голяма нужда от повече и повече захар, за да получиш същото високо засищане. По същество ние ще продължим да приемаме все повече иповече сладки храни или силно преработени въглехидрати и никога няма да сепочувстваме удовлетворени.”, твърди Паппа.
Благодарение наналичието на евтина и високо калорично преработена храна в нашите магазини,днес сме оставени на милостта на подвеждащи етикети и неясни предупреждения, коитоводят до неясни рискове за здравето.
6. Проектиран апетит
Пакетиранитехрани може да осигуряват съвременен комфорт, но според носителя на Пулицър -Майкъл Мос, те са научно разработени да водят до пристрастяване и да нинакарат да преяждаме. Разследващ журналист с Ню Йорк Таймс и автор на Sugar,Salt, Fat: How the Food Giants Hooked Us, в който Мос описва стратегиите, коитохранителните компании използват за стимулиране на нашите стремления.
“Хранителнитекомпании манипулират нашите биологични желания, чрез храни, които предизвикватглад и водят до преяждане, като използват специално разработено усещане в устата на мазнинии блаженство от захари с формулировки”, казва Мос.
Така че,следващия път, когато се почувстваш безсилен да контролираш собственото ситяло и мощния си апетит, не се обвинявай толкова. Дали това евъпрос на химия, генетика или мотив печалба, изглежда сандвичът отново е в ръцете ти.