Скейтърите на Кейп Таун са намерили своята идентичност и принадлежат към нова среда, към изцяло нова субкултурна скейтборд среда. Вдъхновени от уменията и възможностите си, те напускат гетата, за да открият своята пътна карта в живота. Намират изход от проблемите, тъй като социалната интеграция е един от най-големите мандати, които скейтбордът им предоставя.

В поредица от интервюта ви представяме някои от тях, сред които е и Шарл Йенсен, 35-годишен южноафриканец, който разказва как скейбордът е променил живота му към по-добро.

Кое му е особеното на скейтборда, че помага за създаване на приятелства по един особен начин, непривичен за другите спортове.

Ако говорим за социалната интеграция и връзката, всички идват от различни места, културата и образованието са много разнообразни, всеки допринася по уникален начин със своята идентичност на тази култура. И това прави всичко специално, защото ние сме си интересни един на друг. Учим един от друг.

Какъв е тогава културния контекст на това, което имате сега като скейтборд-сцена в Кейп Таун?

Много е хип, готино е. Разнообразно е, както ви казах. В музикално отношение е всякакво — от пънк рок до хип хоп, инди музика, всичко. Как да бъдем интересна култура, ако всичко е едно и също, ако няма разнообразие? Мисля, че именно разнообразието ни прави специални по един особен начин. Каквато и да погледнете, виждате различни цветове, различни аспекти. Всеки от нас поставя на масата различен талант, различно образование, произход. И така се учим един от друг. В същото време целите ни са едни и същи, възгледите ни са едни, а през скейтборда се събираме на една обща платформа. И като общност се опитваме да бъде наистина различни от кодовете на другите спортове.

Ти как започна да караш скейтборд?

Като повечето млади хора в моята общност, където бях израсъл, аз бях загубен, не намирах смисъл. Търсих някакъв смисъл, усещане за идентичност, на принадлежност. Точно това е — смисъл на принадлежност.

На колко години си бил?

На 14 години мисля.

Обясни ми какво имаш предвид под “загубен”.

Нямаш стремежи, както му казваме, изпадаш в тази гето настройка на ума, в която не виждаш по-далеч от гетото, от мястото, където си. Не виждаш извън гетото. Ти живееш само в тази околна среда. И точно тази околна среда започва да оформя и да влияе на възприятието ти към света. И за мен, както и за някои от приятелите ми, с които израснах, не можех да понасям да наблюдавам как състоянието се влошава, не правим нищо. Имах трудно детство, правил съм лоши неща, несъмнено. Приятелите ми не ми помагаха да изляза от това състояние. Виждах как се движим надолу по спиралата. А аз исках да изляза от това положение. Но нямаше светлина в този тунел за мен. В онзи конкретен момент.

Какви лоши неща си правил?

Наркотици, лоши постъпки.

И всички около теб правеха същото.

Да, всички бяха същите. Имаше някои хора, членове и на моето семейство, които успяха да се отскубнат от квартала, получиха добро образование, отидоха до университета. Те бяха моите модели за подражание. Но цялата околна среда беше друга. Аз, разбира се, ходих на училище там. И всичко, което правех, някак ме превръщаше в сляп за голямата картинка. И не можех да я видя преди да видя едни момчета на улицата, които караха скейтборд. И знаеш ли, аз съм ги виждал и преди с крайчеца на очите си, но не проявявах интерес към тях. И един от тях, беше ми приятел, започнах да се движа с него, той имаше скейтборд. После и с неговите приятели, които също караха скейтборд и някак се чувствах добре с тях. Приятно ми беше. Бяха всякакви — хип хоп артисти, графити артисти, рапъри, диджеи. Усетих културата, беше някакво “уау” възклицание за мен. Чувствах се много по-добре от това да взимам наркотици и на следващия ден да ми е ужасно. Да преследвам каква поредна глупост да направя, това нямаше абсолютно никакъв смисъл.

В този момент откри посока, така ли?

Да, видях посока.

Но как става така, интересно е. Ако попитаме някой, който не се занимава със скейтборд, то именно скейтборда носи със себе си онези стереотипи на хулиганство, дрога, лоши улични неща, а ти говориш, че именно скейтборда те е извадил от тях. Как става така?

За мен беше точно начин да избягам от това. Има точно такава негативна стигма около скейтборда, съвършено точно, но от нас зависи да променим това.

И какво направихте, за да промените това?

Когато караш скейтборд, случва се така, че се фокусираш, нищо друго няма значение около теб. Оставаме само аз и това парче дърво. И е важно какво се опитвам да постигна сам с това парче дърво. По този начин всеки ден възприятието ни за света се променя, защото имаме нова цел и се опитваме да я постигнем. Това ме кара да се опитвам да бъда и по-добър човек. Изведнъж се събуждам и искам да направя нещо различно от вчера. Нещо ново. Всеки ден искам да науча нещо. Падам, после ставам. Скейтбордът ме научи на всичко това. Интересно е, защото не го осъзнаваш това подсъзнателно, ала то се случва. Но лека-полека цялото ти същество се трансформира, всичко в теб става друго.

Каква е дефиницията ти за болката, за физическата болка. Тя не допринася ли също за това?

Точно така, ето какво се получи — в онези години аз дори отпаднах от училище, приятелите ми не ходеха, аз също и така. В един момент 60-70 дни отсъствах. И всичко това беше, защото се занимавах с лоши неща. А през скейтборда се превърнах в човек, който гони целите си. Започнах да искам да стана по-добър. От друга страна, когато виждах и членовете на семейството ми, които имаха образование, изведнъж сам поисках и усетих необходимост да се върна отново в училище. И така, върнах се в училище. Завърших училище. Започнах да работя и спестявах парите си само за скейтборд и за обувки. И карах, и карах. Всичко това ме тренира и не мога да погледна назад. Започнаха да се отварят врати. Започнах да се занимавам с организации, които помагат на деца в отдалечени райони да намират смисъл през скейтборда, да правим скейтпаркове, обучения. И аз сам минах през сериозна трансформация, за да се науча да се жертвам, да не гледам себе си, научих се на много неща. Осъзнах къде се намирам, какво мога аз да допринеса, да помогна, да дам. Къде е моята роля в развитието на скейтборда в Южна Африка.

Добре дошли в Кейп Таун: новото горещо скейт място в Южна Африка