Ако сте от хората, които твърдят, че ще ядат бургери, ако американците опитат пача, че ще гледат коронацията на Чарлз, ако англичаните гледат Джулая в Тутракан, или че ще четат Балзак ако французите четат Вазов, тази статия определено не е за вас.

Припомнете си дали сте имали такова смело твърдение за Норвегия. Ако отговорът е “да” – дано не сте обещали да опитате смалахове (традиционно норвежко ястие). Защото един викинг от далечния север познава по-добре ръченицата, отколкото повечето хора, които са я танцували пред Народния театър.

Името му е Бьорн, или както самият той казва: „Името ми означава „мечка“. И точно в този дух – мечка страх, Бьорн – не, той се впуска в неравноделните размери на българската фолклорна музика. И то така, че изумява балканците, с които работи.

От Мьоре о Румсдал до Балканите

Викингите остават в историята с това, че са завоеватели, обиколили света още преди времето на Големите географски открития. Бьорн е доказателството, че кръвта вода не става. Въпреки всичко, неговата експанзия към Балканите се осъществява по един напълно различен, но безотказен начин –  с музика.

Бьорн-Петер Тосе е роден и израснал в западната част на Норвегия, в провинция Мьор о Румсдал. Семейството му е една интересна смесица от два различни типа мислене. Едните са стриктни протестанти, а другите – заклети бохеми. Докато тече борбата за младата му душа,  когато е на 5 години, Бьорн случайно открива в мазето на дома си един изоставен акордеон. Това, което за другите е излишна вещ, за него ще се окаже не съкровище, а ключ към целия му живот.

„Отначало не можех да свиря, просто се наслаждавах на извличането на звуци с часове“, разказва Бьорн. Няколко години по-късно той се записва на уроци при единствения учител по акордеон в градчето му. Разбира се, че преподавателят е сърбин.

„Той беше изключително строг. Не обичаше да си губи времето и затова един ден ми каза – ако не репетираш у дома, изобщо не си прави труда да идваш на уроци при мен.“

Така Бьорн разбира, че за музиката е необходима изключителна дисциплина. А след като доказва, че я има, учителят му започва да му показва някои балкански мелодии, в които момчето постепенно се влюбва. „Харесвам балканската музика, защото е толкова жива и неочаквана“, казва той.

Следващата голяма крачка за музикалния път на Бьорн е едно незабравимо македонско лято. Тогава един съученик го кани на гости при баба му в Северна Македония. Именно там за първи път норвежецът присъства на македонска сватба, която се запечатва в съзнанието му. „Гостите бяха няколко стотин, свиреше се само народна музика и всички танцуваха хоро“.

Така, донякъде на шега, едва на 16-годишна възраст, Бьорн решава да си опита късмета като… сватбарски музикант. И за изненада на всички – се получава доста добре. Тогава той вече е сигурен, че иска да се занимава с музика, при това балканска, за цял живот.

Това обаче не е особено добре прието в семейството му.

Течно злато, което минава покрай ушите ти

„Много хора от моето семейство искаха да работя на нефтена платформа, като тях. Или да имам някаква сериозна професия, защото всеобщото мнение беше, че е невъзможно с музика. При това такава, да изкарвам пари, за да се издържам.“ Питам го как е успял да ги убеди. „О, не съм се и опитвал“, казва Бьорн. „Всички в нашата култура са много независими. Когато станеш на 18-годишна възраст поемаш по пътя си, така че това се случи и с мен. Просто се изнасяш от дома си и започваш да живееш собствен живот.“

И започва да изучава специалност „Тракийска сватбена музика“ в Музикалната академия на Осло. Печели четири национални конкурса и вече става ясно, че неговото течно злато е музиката.

Паралелно с това, пътува до Северна Македония, където близо 10 години продължава да свири по сватби. „Отначало където и да отида – ме гледаха с недоверие. След като обаче са ме чули как свиря, на следващия ден всички ме поздравяват.“

Бьорн често пътува и до България, където най-често изпълнява тракийски хора.

Викингска копаница

На въпроса дали има любима фолклорна мелодия, отговорът е категоричен.

Копаницата.

На мен ми отнема време да се сетя какво беше това, но за Бьорн не е никакъв проблем да ми изсвири няколко различни вариации. „Знаеш ли защо харесвам копаницата толкова много? Заради ритъма. Ритъмът е толкова специфичен, но и универсален, че на практика няма мелодия на света, която да не може да бъде превърната в копаница.“ Не след дълго Бьорн се заема да ми покаже как превръща викингски напев в копаница. При това без грам притеснение, че някой е посегнал на традиционните норвежки ценности.

На един от фестивалите в България, където той е специален гост, свири импровизирано с местен ромски оркестър. За себе си знам, че високият рус мъж с голямата обувка от Норвегия със сигурност е добър етно джазмен. Решавам обаче да видя какво е мнението на колегите му от България, с които преди минути са репетирали. „Добър е. Момчето свири много благо“, казва без колебание тромпетистът от локалната банда.

След като Бьорн приключва със сценичните си изяви на близо 40 градусовото българско лято, се връща за серия концерти в страната си. „После ще композирам нов албум с фолклорни български мотиви. Ако не мога да композирам и да видя какво още мога да изкарам от акордеона си, предпочитам животът ми да приключи“, казва той.

Предишната нощ по време на един от концертите му, много близо до града, в който Бьорн свири право хоро и десетки хора танцуват, пада метеорит.

Ясен знак, че за викинга – копаницата трябва да продължи.