Според Библията, Бог създава Ева от реброто на Адам. В този ред на мисли – все още не знаем дали първата жена е генно инженерство, или по-скоро драг кралица. Но без колебание аз казвам, че Елза Парини, с която разговарям днес, е мъжко момиче. Но преди всичко, тя може да напише „Практически наръчник по себеприемане“. Защото всички се нуждаем да чуем какво казва човек, който знае как да живее себе си, при това – без да напада другите.

„ГЕЙ С ГОЛЯМ КЪСМЕТ“

Елза расте във време, в което за гей-тематика не е ставало дума. „Не помня да са ми промивали мозъка и някой да ми е говорил, че да харесваш собствения си пол е лошо, грешно или т.н., но при мен ролите на възпитател и възпитаващ бяха малко разменени. Сякаш аз възпитавах родителите си да ме приемат такъв човек какъвто съм, а не те да ме „моделират“ според някакви общоприети норми. Всъщност, ако трябва да направя равносметка, може би ще се наложи да призная, че съм гей с голям късмет. Не, че по принцип като цяло не съм си късметлийка, но това да се родиш в семейство на природно интелигентни хора, които да те обичат и разбират такъв какъвто си – и тогава, и сега си е голям късмет.
Никога, ама никога, не ми е натяквано, не съм бил гледан с лошо око за това какво правя още от дете в семейството ми.

Никой не си е позволявал да ме съди, че съм такъв какъвто съм, или пък за начина ми на държание, живота, който избрах да живея. Напротив, срещнах само подкрепа и нито грам укор. Помня, че нашите имаха семеен приятел, който понякога идваше на честите сбирки с приятели, които се правеха от родителите ми в голямата ни къща. Той беше доста префинен и елегантен, говореше със странни високопарни за мен изрази. Тогава много ми напомняше на Георги Парцалев. Да съм била на 3-4 годинки, но помня, че ми се струваше малко странен, леко префърцунен, не беше от типичните мъжкари – приятели на тате. Попитах веднъж защо така говори и се държи, явно човекът си е бил гей, тогава не го осъзнавах. А нашите вместо да ме предупредят да се пазя от него или да не комуникирам с него, или да кажат нещо обидно за него, просто ми обясниха, че той е по-артистичен и изтънчен от останалите. Че това не е странно, че има и такива хора… Mисля, че тази случка e доста красноречивa.“

Животът в училище е бил точно такъв, какъвто Елза е искала да бъде. Независимо от система или норма. „Козирожкият непукизъм, подсолен с малко високомерие, което може и да е било защитна реакция (все пак напълно осъзнавах, какво чудо на природата съм), накара съучениците ми да ме имат за фактор. Не знам дали са ме уважавали, но със сигурност искаха да ми се харесват, защото бях изключителен индивидуалист от дете и никога не се натисках да съм сред другите. Аз се дръпвах, сякаш не са ми на нивото и така изпъквах, а те ме молеха да съм в тяхната компания, защото около мен винаги е весело и забавно.“

Елза минава през казармата със същия чар. И с танк, по разпределение. „Управлявах машина, която тежи 41 тона, има 12 цилиндров многогоривен двигател и 125 мм оръдие. По-просто казано: в казармата бях разпределена за „кемаф“ на танк Т72. „Кемаф“ наричат механик водача, демек шофьора, а думата е наименование на важен маслен филтър от системата на танка. И там се оправях както в училище, карах всички да желаят да са около мен, да са ми приятели и да бъдат в моята компания. А вроденият ми интелект се оценяваше от командирите ми и те ме занимаваха основно с канцеларска работа. Така че и казармата не беше нещo кой знае какво, преживях го.

 „ПОЛУЧОВЕК, ПОЛУБОГ, ДРАГИ!“

Годината е 92‘. Започват първите изяви на сцена. Първият артистичен псевдоним е Терез Орловски, но този образ еволюира до Елза Парини. А случките с нея не са една и две. Елза си спомня: „Тогава ни приемаха като артисти. С първото травестит шоу в България (тогава не знаехме, че му викат „драг“), казваше се „Тамара Найт Шоу“, работехме в хетеродискотеки. То нямаше други и тези заведения се управляваха основно от т.нар. мутри – борци и подобни. Те ни носеха на ръце, за тях бяхме артисти и никой не ни е нагрубявал. Веднъж, една любовница на Васил Илиев от ВИС, малко преди да го гръмнат, ни направи много долен номер. По време на наше шоу в неговата дискотека в Слънчев Бряг, тя измрънкала нещо, че й писнало да ни гледа и че искала да танцува. Васко спря шоуто ни заради нея, усетихме напрежение и се изнесохме „по терлици“, даже не си изчакахме хонорара. Най-вероятно селянчето не можа да преглътне факта, че 5-6 мъже в рокли могат да са по-интересни и красиви от нея, а тя не може да е център на внимание.“

Това не е бил единственият хейт. „Преди 15 или повече години, един подпийнал отворко се опита да ме провокира докато правя нещо като съвременното стендъп комеди. Това аз си го практикувам в моите шоута от ден първи през далечната 1993 (да, вече 30 години съм на сцената), без въобще да предполагам, за съществуването на подобен жанр. Трябваше да запълвам времето, докато другите драг кралици от шоуто ни се преобличат. Освен да се джафкам и закачам с публиката, нищо друго не ми дойде на ум, а и това ми се отдаваше много добре. Въпросният господин си помисли, че ще ме притесни с въпроса: „Абе ти сега, мъж ли си, жена ли си, какво си?“ Отговорът ми беше светкавичен и го сложи на място, освен че цялата дискотека избухна в смях… „Аз съм получовек, полубог, драги!“  Както се казва – „тушè“.

КОГА НЕЩАТА СЕ ОБЪРКВАТ?

Елза споделя, че преди тя и целият кралски драг-двор са били носени на ръце. След началото на миналото десетилетие, това се променя. Медии, които преди се надпреварват за интервюта от нея, започват да говорят за  „гей-педофили“, за „проституиращи, крадливи травестити“, за „безразборен секс и заплаха за морала, децата, семейните ценности“… „Някъде след 2002, та досега консервативните изместиха свободомислещите и демократични настроения и започнаха да плашат обществото с нас, като ни превърнаха едва ли не в чудовища и ни демонизираха.“, споделя тя. И отново, говорейки за флага на ценностите, Елза казва нещо, което е любима тема на обществото ни, най-вече за замитане под килима.  „Какви традиционни ценности, в какво се изразяват? Мъжът като се прибере, жена му да го чака с готова салата и ракия, да е изпрала и закърпила гащите му, а той като се напие да я набие? Такива са ценностите, които се определят като традиционни, че семейството е от мъж и жена и че мъжът има жена си, има и любовница; да я контролира, да я заплашва и в крайна сметка, както често става, да я убива… Основната човешка ценност трябва да е правото на щастие. Ако човек е щастлив, то той е работоспособен, креативен и отдаден на обществото. Ако това общество го кара да се чувства зле, не знам какво очаква от този индивид!“

И допълва: „Знам едно: че лошото отношение на родителите в детството, домашното насилие, тормозът, прекомерните родителски амбиции, прехвърлянето на личностните провали, хейтът и униженията в училище, могат да превърнат едно дете вместо в гений – в чудовище, вместо в гей – в женомразец. И мисля, че децата трябва да бъдат пазени от това, а не от гей тематиката в книгите, учебниците, филмите, сериалите или билбордовете.“

И в този ред на мисли, някак не можем да подминем темата, че в последно време ходенето на кино в България е престъпление, което се наказва със саморазправа. Елза казва: „Като знам, че има лумпени, честно казано, да, понякога ми настръхва мъха в ушите. Ясно е, че това са младежи, изгубили пътя си, контролирани и манипулирани от консервативните и националистически сили.  Лошото, е че те не осъзнават, че са употребени за чужди каузи, в които вероятно дори не вярват.“

А има ли нещо, на което Елза няма право в държавата ни? Тя казва, че за себе си има всичко. Но уточнява: „Но съм съгласна, че правата на ЛГБТИК+ хората трябва да са равни на всички останали. Да имат право да се омъжат/оженят за любимия човек, да се грижат за него ако нещо лошо се случи, да го посещават в болницата като съпруг/а, да го наследяват, да отглеждат деца, да се самоопределят, правото да са щастливи и пълноценни!“

NON, JE NE REGRETTE RIEN!

От разговора с Елза e ясно едно. В живота универсална рецепта за щастие – няма. Но всички ние имаме свободата да определяме поведението си, с което да сме приети от обществото, независимо какви сме. „Моята философия е, че околните те приемат така, както им се представиш. Много е важно да умееш да печелиш симпатиите на хората, да им показваш силните си качества и добрата си страна, тогава преобръщаш предразсъдъците им. Напоследък много често ми се случва различни хора, дори непознати да ми казват „Елза, ти си добър човек…“, това ми стига!“ И добавя, че живее живота си точно така, както иска: „Нямаше момент, в който да съм се усъмнила, че не трябва да съм това, което съм. Че трябва да съм нещо друго. Наново да се родя, пак бих избрала да съм това, което съм и пак бих изживяла годините по същия начин.“

Дано Елза реши да направи наръчника по себеприемане. Защото в него, сигурна съм, омразата няма да бъде спомената нито ведъж. А това е нещо, от което всички се нуждаем, при това, повече от всякога.