***Please, scroll down and enjoy the English version of the interview. 

…Разговорът ни с инж. Трифон Стефанов продължава, както и вярата му в човека като Творец и център на света. За разлика от моята – прогресивно намаляваща. Или поне преди разговора ни. Помолих го да ме убеди в тезата си…

Ти си толкова млад, а от теб научавам за т.нар. ТНТМ, които са съществували в България преди 1990 г. Би ли възродил тази традиция, ако зависеше от теб?

Абревиатурата „ТНТМ“ означава Техническо и Научно Творчество на Младежта. Това движение за „ТНТМ“ се е зародило през 1966-1968г. На практика това движение е било световно уникална дългосрочна стратегическа държавна програма за многостранно развитие и творческа изява на младото поколение в областта на научно-техническия прогрес, която е била прекратена през 1990г.

Основните позиции за развитие на „ТНТМ“ са били:

„

–        По-пълно да се използват възможностите на „ТНТМ“ като школа за възпитание и многостранно развитие на младото поколение;

–        Да се засилва приносът на движението за „ТНТМ“ за формиране, у младежите и децата, на интерес към науката и техниката, творческото мислене и подхода, за повишаване на тяхната научна, техническа и професионална подготовка на равнището на съвременната научно-техническа революция, за създаване на научни дейци и висши специалисти от най-висока международна класа;

–        Непрекъснато да нараства младежкият творчески принос за постигане на висока ефективност и качество, за интелектуализация на производството и другите дейности в обществото чрез разработване и внедряване в практиката на ефективни научни, технически, технологични и организационни решения;

–        Осигуряване на необходими условия за масово и ефективно участие на младежта в научно-техническия прогрес.

„

Целите, задачите, постоянството, отговорността и ценностите, които са били заложени в движението за „ТНТМ“, са това, което са държали България на „гребена на вълната“ на иновациите и развитието. Не само това, но и днешната висока позиция на България в IT индустрията, според мен, се дължи именно на сериозните основи, поставени в тази насока от „ТНТМ“ и създадените, чрез това движение, кадри.

Ако зависеше от мен, бих възродил движението за „ТНТМ“, следвайки бившата системна структура, защото както тогава това движение е допринесло за развитието на младежта и технологията в България до 1990 година, така и сега би имало значим принос при правилното и целенасочено развитие на младежта.

AI vs. ERP? Моля, за твоята съпоставка в контекста на Smart city.

Както споменах, във връзка с „IIOT“, AI има задачата да сортира и оптимизира процесите, базирайки се на събраните данните от „IIOT“ устройствата, но тези оптимизации и решения са на много локално ниво и не могат да решават глобалните проблеми в една компания. За сметка на това, една „дииновативна“ ERP система е предназначена да управлява системно всички елементи в едно предприятие. Тази система, дори и без “IIOT” може да оптимизира процеси, защото в нея са вградени принципи от типа на “Lean management – Toyota”. Това е система, която има за цел намаляване на излишъците (на японски език – „муда“, 無駄), чрез оптимизация на дейностите, траектории, складови запаси и всички други фрагменти от знанието за управление на предприятия, които наистина имат стойност. „Дииновативната“ ERP система борави с изискуемите данни, събрани от персонала, но при наличие на „IIOT“, безпроблемно могат да се интегрират и техните данни да се управляват в пъти по-ефикасно в глобален план от възможностите на AI.

Реално за сравнение „AI vs. ERP“ не може да става и дума. Това са две неща, които съществуват заедно, а не едното или другото. Но разглеждайки ги през парадигмата на йерархията на системите за управление на едно предприятие – ERP системите са на върха, управлявайки всички процеси и елементи в синхрон. AI, както вече казах, е просто набор от алгоритми, оптимизиращи събраните данни от множеството сензори в предприятието.

„Смарт сити“ е доста популярна тема в момента, има много интересни идеи за това на какво би била способна тази технология, но много от идеите са все още на ниво „визия“. Докато бях на изложение в „Huawei“ видях тяхната визия за система „Смарт сити“, която е предназначена да  следи трафика и публичния транспорт, да засича произшествия, или например пожари, и отново автоматично, да изпраща най-близката бърза помощ до определеното място. Имат визия системата и да следи икономическия резултат на целия град по райони и още много други функции.

Визиите са много и отново се разчита на „IOT“ и AI за събиране на данни за градската ситуация и тяхното управление. Това със сигурност ще допринесе много за един „по-умен“ и по-добре организиран град. Но тук можем да се разгърнем много повече, ако комбинираме всички модерни технологии за управлението на един град. Тоест отново се връщам към разглеждането в цялост, но този път структурата е градът като геополитическо стопанство, в което управляваме множеството му елементи по начин, по който качеството на живот на жителите му да се покачва.

Комбинирайки цялостното управление на отделните елементи на града, плюс цялостното управление на познанията (най-различни необходими документи и т.н), заедно с дигитализиране на огромна част от процесите, които в момента се извършват „на хартия“, и комбинирайки всичко това с „IoT“, ние наистина можем да живеем в едни далеч по-умни градове. Същото се отнася и за държавата като цяло.

Вярата ти в човека като Творец и център на света е голяма. Моята не толкова. Убеди ме, моля. И как технологиите помагат?

За да те убедя е нужно да разясня малко по-подробно какво означава понятието „Субектност“. Понятието „Субектност“ характеризира клас Обекти от глобалния свят, притежаващи свойството да бъдат активни и самостоятелни, да могат да съзнават своята природна същност и смисъл на собствено съществуване и на основата на това разбиране, да си поставят и да постигат стратегически и текущи цели, чрез които да реализират по конкретен начин своята жизнена същност и смисъл. Единствените системни Обекти от естествен произход, които се явяват носители на свойството Субектност това са хората. Според християнското учение личната Субектност произтича от идеален Обект, който обитава физическото тяло на всеки човек от раждането до смъртта. Този Обект е от Божествен произход и се определя чрез понятията дух и душа.

Възможно най-високо качествено ниво на личната Субектност се постига чрез системно моделиране на личното съществуване в три духовни измерения: на Амбициите, на Възможностите и на Текущата реалност.

Тоест ние Хората, като единствените носители на свойството Субектност на планетата Земя, по своята същност се явяваме уникални. Единствено ние сме способни да поставяме и да постигаме цели за нашето развитие. Това стои и в основата на нашата същност на Творци. Човек дори и неосъзнато твори, когато планира собствения си живот.

Обединявайки нашата субектност в общности, ние сме постигнали много.

Това се наблюдава още от Аграрната революция, когато сме преминали към осмислено, и предварително планирано отглеждане на полезни растения, и обединяване на възможностите на животните с усилията на хората за целите на производство, транспорт и т.н. От втората половина на 18ти век последват цяла поредица от индустриални революции, които бележат прехода от мускулната сила към механичната енергия.

Технологиите неотменно усилват и подпомагат човека, защото развитието на технологиите и подобрената от машините познавателна мощ подсилва производителността на човечеството, като му позволява да се концентрира на проблемите, изискващи воля и разум за решаването им (творчески решения). Остави ли се човекът просто да битува и да разчита на технологиите без да ги разбира, ще ни превърне в животни, нещо което за съжаление се наблюдава в днешно време в Западния свят.

Съзидание и единение, две думи, които използваш много. Говориш за единение на хората и си противник на днешното масово разединение. Каква морална ценност и как придоби отвъд граница?

Според мен съзидание и единение имат много важна роля в това светът да прогресира и дори несъзнателно всеки човек ги практикува.

Съзиданието е чисто човешко качество. Това е възможността и необходимостта човекът да твори, да преобразува заобикалящия го свят, съгласно дадените му способности за воля и разум.

Човек, съзнателно или не, съзидава, за да придобие нещо и за да си осигури разширяване на потенциала за живот. Например, когато отиваме на работа, за да получим трябва да дадем. По този начин, макар и несъзнателно, се включваме в съзидателния процес.

Единението е възможността и необходимостта на хората да се обединяват и чрез обединяване на труда си да надвишават ефективността, и резултатността от простата сума от човешки способности, а източник на труда е само човекът. В последствие това единение предвижда управление, което да се случва по определен начин, организацията да бъде умно измислена, така че да се получи една работеща система.

Що се отнася до разделението, което се пропагандира навсякъде и дори в науката икономика под формата на „разделение на труда“, веднага бих дал един пример, от който става ясно как разделението няма място в нашия живот (човешкия свят).

Дейността по изстрелване на ракета в космоса – може ли да бъде успешна една такава задача при разделение на труда, или трябва да се практикува единение (единен труд)? Ако се практикува разделение на труда и хората работят разделено, това е предпоставка за липса на сътрудничество и координация между хората, тъй като хората са разделени и посоката се губи в това разделение, което ще доведе до неуспех в изстрелването на ракетата. Задача като „изстрелване на ракета в космоса“ е възможна само с единение на труда, всички трябва да работят обединено и в една посока, за да бъде успешна тази сложна мисия. Разделението е идея, която е хрумнала на някого и я е разпространил не гледайки реалността. Реалността е, че носител на труда е единицата „човек“. Той няма как да разделя своя труд, той може само да се обединява с други хора. Всички трябва да се обединят в името на цялото.

Тези морални ценности не съм ги придобил отвъд граница, те са много български ценности, които съм получил от семейството ми. Израснах с моралните ценности, че трябва да живеем съзидателно и че единението прави силата (под малко по-различна итерация, е и девизът на нашата държава). Също така и с добродетелите на християнската вяра, които са в основата на нашата култура – Умереност, Мъдрост, Мъжество, Справедливост, Вяра, Надежда и Любов.

Естествено ми повлия доста и периода ми в Япония. Там всеки човек е готов да загърби себе си и собственото си щастие в името на общото благо. Това е изключително възвишено и нещо, което по мое мнение липсва на нашия – западен – свят.

Твърдиш, че учиш Управленски умения, но не си съгласен с начина, по който се представя темата за това как да управляваме хората. Защо?

Това е една част от науката за мениджмънт, която по мое мнение е изключително хаотична като теория, или липса на такава, въпреки че й се отдава голямо значение, което е нормално. Все пак говорим за хора, а хората са най-ценният актив на всяка една организация. Всички познаваме специалисти по „човешки ресурси“, но какво значи управление на човешки ресурси? В днешно време се набляга на т.нар „гъвкав подход“, където управлението се основава на човешките отношения, стъпили на комуникации, мотивации и лидерство. Прието е, че добра комуникация и добри отношения между директор и изпълнителен работник (нещо, което е много субективно и се разбира различно от всеки човек) са ключът, за да може да се управляват хората. Добрите отношения между хората безспорно са нещо чудесно. Но в реалната практика, поглеждайки едно предприятие в цялост, това е едва един фрагмент от цялостното управление на човешките ресурси. Тук отново се връщам на неразбирането на понятието „Субектност“. По-рано споменах за обектите от естествен произход, носители на свойството субектност – хората, но има и такива от изкуствен произход. Свойството Субектност е присъщо и на създадени от Човека системни физически Обекти, които неотменно съдържат в себе си множество от системно работещи човешки индивиди. Тези работещи хора, в качеството си на физически обособени източници на труд, воля и идеи, обезпечават единодействие на функционалните системи, на тези системни физически Обекти за реализиране на заложения в тях екзистенциален смисъл. Това са именно множеството индустриални, геополитически и семейни стопанства. Тоест, когато ние разглеждаме едно предприятие в цялост като носител на свойството субектност, ние всъщност разглеждаме една съвкупност от познания, които се съдържат в неговите рамки, така че то успешно да извършва своята дейност. Чак когато ние осмислим как е устроено и как функционира едно предприятие в цялост, ние можем да изведем всички необходими познания, нужни за неговото управление, а след това да разпределим различните познания по работните места в него, а от там и до служителите и така да се осъществи управлението на човешките ресурси. Разглеждайки управлението на предприятието през призмата, че то е един Субект, макар и изкуствен, ние можем да осъществим управление на човешките ресурси в него на порядък по-високо ниво. Обективирайки познанията в него, ние можем да съставяме длъжностни характеристики, които наистина да ни казват какво се очаква от нас (а не какво по принцип означава дадена длъжност), да създаваме програми за подготовка и преподготовка на кадри и т.н. Отделно от това, усвоявайки общото познание как функционира предприятието в цялост, мотивацията на персонала би се покачила неимоверно, тъй като всеки един ще разбере какъв е смисълът от неговата работа в рамките на цялото и как всички работят в синхрон, за постигането на една по-голяма цел. Ако забелязвате отново засягаме и темата за единението и съзиданието.

 

Коя е първата стъпка, която би предприел, ако от теб зависеше, по пътя към технологичното бъдеще на България? И защо?

Първата и най-сложна стъпка е вече направена в България от „Институт за Системно Икономическо Инженерство“ – „ИСИИ“, стъпка, която никой в света не е успял да направи досега. Това е формирането на теория за универсален модел на предприятието и на основата на тази теория, създаването на нов клас ERP система, „дииновативна“ ERP система (2in ERP), която след дългогодишно експериментално прилагане в български предприятия се е доказала като система, превъзхождаща многократно всички досегашни системи за управление на предприятия.

Това знание, формирано в България от български институт, има потенциала да създава ново качество ръководни кадри с холистично разбиране за процесите и наистина правилен и системен начин на управление. По тази причина, следващата стъпка е това да запознаем българските елити (политически, медийни, научни и стопански), че нашата държава разполага с едно уникално откритие, което може да изведе, както нашата индустрия на едно много по-високо ниво, така и да спечели огромен престиж за нас като българи.

А тук в България има способни хора, които ще разберат значимостта от едно подобно откритие и е важно да се обединим като българи и да инвестираме ресурси – било то идеи или финанси, в развитието и разпространението на това уникално знание, което е способно отново да сплоти нашия свят и да ни върне по пътя на съзиданието, отклонявайки ни от пътя на самоунищожението, на който се намираме в момента.

В края на първия ни разговор ти каза „Най-важното е младежта да се развива и да планират напред, а не от днес за утре!“. Ти си добър пример за следване. Моля те, за твоят по-обширен край на интервюто ни в този ред на мисли.

Следствие на изключително изостаналата ни образователна система и налаганите парадигми за живота – разделение, потребление и преследване на щастието, младите сме все по-разединени и все по-погълнати в себе си. По-възрастните от нас поколения са дали доста на този свят, но и доста са взели. Казват, че трудните времена раждат силни личности, които донасят добри времена, които раждат слаби личности. Близо 80 години след края на втората световна война, нашият свят не се е сблъсквал с толкова страшни събития. Но от прекомерното потребление и това постоянно преследване на щастие именно чрез потребление, нашият свят се разяжда и подкопава собствените си основи от вътре. Време е да погледнем на нас като хора творци и съзидатели, а не потребители и да осъзнаем, че единственият път напред е в развитието ни като общество и развитието на човечеството като цяло. Да се завърнем към онези времена, когато единението, съзиданието и системната работа са движили нашата западна цивилизация.

Ние имаме огромна нужда от това! Цитирайки по спомен Арнълд Тойнби, в своя научен труд – „Изследване на историята“ – в човешката история елитите, предвождащи обществото са два типа – съзидателни и паразитиращи, и който елит е в превес, обществото копира и действа като него. За съжаление, в Западния свят, паразитиращият елит доминира през последните 40 години и ефектите от това се виждат навсякъде. Инфраструктурните проблеми са безкрайни, средното образование е изцяло неадекватно за целите на съзиданието, системите ни за здравеопазване са на предела на силите си. Тези и още редица проблеми се наблюдават не само в България, но и в Западна Европа, и в САЩ.

Стъпвайки отново на съзидателните устои, нашето общество ще излезе от този порочен кръг, в който е изпаднало в момента, следствие липсата от смисъл в живота. Защото смисълът на живота на всеки един човек е да създава и твори с цел да остане в паметта на хората, било то чрез създаване на деца, които да продължат семейната линия или пък чрез трудът си, с който да докосне по-широк кръг от хора.

Тази промяна трябва да дойде именно от нас младите и тя няма да стане от днес за утре. Това е продължителен процес, който трябва да се инициира днес, за да може идните поколения да имат едно достойно бъдеще.

***

My conversation with eng. Trifon Stefanov continues and so does his belief in the Human as creator and center of everything. Unlike mine – progressively lowering one, at least before that conversation. I asked him to convince me…

You are so young and yet I am hearing from you about “ТНТМ“ (“ТНТМ“ is written in Bulgarian), a movement that existed in Bulgaria before the year 1990. Would you revive this tradition if it were up to you?

The abbreviation “ТНТМ“, written in Bulgarian , stands for Technical and Scientific Creativity of the Youth (Техническо и Научно Творчество на Младежта – “ТНТМ“). This movement for Technical and Scientific Creativity of the Youth was initiated in 1966-1968. This movement, unique in the entire world, was a long-term strategic government program for multilateral development and creative expression of the young generation in the field of scientific and technological progress, which was terminated in 1990.

The main direction for the development of Technical and Scientific Creativity of the Youth were:

„

–       To make fuller use of the capabilities of Technical and Scientific Creativity of the Youth as a school for education and multilateral development of the young generation;

–       To strengthen the contribution of the Technical and Scientific Creativity of the Youth movement in order to form, among the young people and children, interest in science and technology, creative thinking and the approach of increasing their scientific, technical and professional training at the level of the modern scientific and technological revolution, to create scientists and senior specialists of the highest international class;

–       To constantly increase the youth creative contribution to achieve high efficiency and quality for intellectualization of the production and other activities in society by developing and implementing in practice effective scientific, technical, technological and organizational solutions;

–       Providing the necessary conditions for mass and effective participation of young people in scientific and technological progress.

„

The goals, tasks, perseverance, responsibility and values that were set in the Technical and Scientific Creativity of the Youth movement are what kept Bulgaria on the “crest of the wave” of innovation and development. In addition to this, today’s high standing success of Bulgaria in the IT industry, in my opinion, is due to the serious foundations laid in this direction by Technical and Scientific Creativity of the Youth and the capable human resources created through this movement.

If it were up to me, I would definitely revive the movement for Technical and Scientific Creativity of the Youth, following the former system structure, because just as this movement contributed to the development of youth and technology in Bulgaria until 1990, now as well it would make a significant contribution to the progressive and purposeful development of young people.

 

AI vs ERP? Please elaborate on this in the context of Smart City.

 

As I mentioned, in relation to “IIOT”, AI has the task of sorting and optimizing processes based on the data collected from “IIOT” devices, but these optimizations and solutions are on a very local level and cannot solve global problems in a company.  On the other hand, a “diinnovative” ERP system is designed to systematically manage all the elements in an enterprise. This system, even without “IIOT” can optimize processes, because it incorporates principles such as “Lean management – Toyota”. Lean management is a system that aims to reduce waste (in Japanese – “muda”, 無駄), by optimizing activities, trajectories, inventory and all other fragments of business management knowledge that add value. The “diinnovative” ERP system handles the data collected by the staff, but in the presence of “IIOT”, this data can be seamlessly integrated and managed much more efficiently on a global level than the capabilities of AI.

Regarding “AI vs. ERP “, to be accurate, they should not be compared. These are two things that exist together, not one or the other, but if we look at them through the paradigm of the hierarchy of management systems of an enterprise – ERP systems are at the top, managing all processes and elements in sync while AI, as I already said, is just a set of algorithms that optimize the data collected by the many sensors in the enterprise.

“Smart City” is a very popular topic nowadays and there are many interesting ideas about what this technology would be capable of, but many of the ideas are still at a concept level. While I attended an exhibition at “Huawei”, I saw their vision for “Smart City” system designed to monitor traffic and public transportation, detect accidents or fires, and again automatically, send the nearest emergency services to a designated location. They also envision that the system would be able to monitor the economic performance of the entire city by regions as well as many other functions.

There are many future concepts and again they are relying on IOT and AI for collection of data for the urban situation and management and this will certainly contribute a lot to a “smarter” and more organized city. However, here we can expand the possibilities a lot more if we combine all modern technologies for the management of a city. I am thinking here about the holistic understanding and management, but this time our “enterprise – industrial economy” is a city as a geopolitical economy, in which we manage its multitude of elements in a way that the quality of life of its inhabitants rises.

Combining the holistic management of the individual elements of a city, plus the holistic management of cognition (various necessary documents, etc.), together with the digitization of a large part of the processes that are currently carried out “on paper”, and combining all this with “IoT”, we can really live in far smarter cities. The same can also be applied on a country level as well.

 

Your faith in the human as a Creator and the center of the world is huge, mine not that much. Could you please convince me? And how do technologies support, or maybe obstruct that?

In order to convince you, I need to explain in a little more in detail what the term “Subjectivity” means. The term “Subjectivity” characterizes a class of Objects of the global world, Objects which have the ability to be active and independent, to be able to realize their vital essence and meaning of their existence and on the basis of this understanding, to set and achieve strategic and current goals through which to realize in a specific way their vital essence and meaning. The only systematic Objects of natural origin that also carry the characteristics of “Subjectivity” are humans. According to Christian teaching, personal Subjectivity derives from an ideal Object that inhabits the physical body of every person from birth to death. This Object is of Divine origin and is defined by the concepts of spirit and soul.

The highest possible qualitative level of personal Subjectivity is achieved through systematic modeling of the personal existence in three spiritual dimensions: of Ambition, of Opportunity and of the Current Reality.

That is to say, we humans, as the only carrier of the characteristic “Subjectivity” on the planet Earth, are inherently unique. Only we are able to set and achieve goals for our development. This is also the basis of our essence of Creators. One even unconsciously creates when planning one’s own life.

By uniting our subjectivity in communities, we have achieved a lot.

This has been observed ever since the Agrarian Revolution, when we have transitioned to a meaningful and pre-planned cultivation of useful plants and combined the efforts of animals with those of humans for the purpose of production, transportation and communication. During the second half of the 18th century followed a series of industrial revolutions that marked the transition from muscle power to mechanical power.

Technology invariably strengthens and supports man, because the development of technology and machine-enhanced cognitive power enhances human productivity by allowing us to concentrate on problems that require willpower and reason to solve them (creative solutions). If man is left to simply live and rely on technology without understanding it, this will turn us into animals, something that is unfortunately observed today in the Western world.

 

Creation and Unity, two words that you use a lot. You talk about unity of people and you are opposed to the current mass division (separation). What are your moral values and how did you acquire them across boarders?

In my opinion, “creation” and unity play a very important role in the progress of the world, and even unconsciously everyone practices them.

“Creation” is a purely human quality. This is the possibility and the need for man to create, to transform the world around him, according to his given abilities for will and reason.

Man, consciously or not, creates in order to acquire something and to ensure the expansion of his potential for life. For example, when we go to work, in order to receive, we have to give. In this way, albeit unconsciously, we engage in the “creative” process.

“Unity” is the ability and necessity of people to unite and by uniting their work to exceed the efficiency and effectiveness of the simple sum of human abilities, and the source of labor can only be the human. Subsequently, this “Unity” requires management, which is done in a certain way, the command should be cleverly designed so that we can obtain an effective working system.

As for the division (separation) that is being promoted everywhere and even in the science of economics in the form of “division of labor,” I would immediately give an example that shows how division should have no place in our lives (the human world).

The activity of launching a rocket into space – can such a task be successful if we follow division of labor, or should “Unity” (unified labor) be practiced? If “division of labor” is practiced and people work separately, this is a premise for lack of cooperation and coordination between people, because people are divided and the direction is lost in this division, which will lead to failure to launch the rocket. A task such as “launching a rocket into space” is possible only with the “Unity” of labor, all must work together and in one direction for this complex mission to be successful. The division is an idea that came to someone and was spread without considering the reality. The reality is that the bearer of labor is the “man”. He cannot divide his work, he can only unite with other people. All must unite in the name of the whole.

I have not acquired these moral values abroad, they are very Bulgarian values that I have received from my family. I grew up with the moral values that we must live “creatively” and that “unity” makes strength (under a slightly different iteration, is the motto of our country). Also with the virtues of the Christian faith, which form the basis of our culture – Temperance, Prudence, Courage, Justice, Faith, Hope and Charity.

Naturally, my period in Japan also affected me a lot. There, everyone is ready to turn their back on themselves and their own happiness in the name of the common good. This is extremely sublime and something that in my opinion is missing in our – the Western-world.

You are learning Management skills, but you do not agree with the way in which the topic about the management of people is being presented. Why?

This is a part of the science of management, which in my opinion is extremely chaotic as a theory, or lack thereof, although it is given great importance, which is understandable. After all, we are talking about management of people, and people are the most valuable asset of any organization. We all know human resources professionals, but what does human resource management mean? Nowadays, the emphasis is on the so-called “agile management”, where management is based on human relationships that are based on communication, motivation and leadership. It is accepted that good communication and a good relationship between a director and an employee (something that is very subjective and understood differently depending on the person) are the key to being able to manage people. Those good relationships between people are undoubtedly a wonderful thing, but in practice, when looking at an enterprise as a whole, those relationships are only one fragment of the whole management of human resources. And here again the incomprehension of the concept of “Subjectivity” plays a role. Earlier I mentioned that objects of natural origin who also carry the “Subjectivity” characteristic, are the humans, but there are also those of artificial origin. The characteristic “Subjectivity” is also inherent in man-made systematic physical Objects, which invariably contain in themselves a multitude of systematically working human individuals. These working people, in their capacity of physical sources of labor, willpower and ideas, ensure the interaction of the functional systems of these systematic physical Objects for the realization of the existential meaning embedded in them. These are precisely the many industrial, geopolitical and family economies. That is to say, when we consider an enterprise as a whole – as a carrier of the characteristic “Subjectivity”, we are in fact considering a set of cognitions contained in its framework so that it can successfully carry out its activity. Only when we understand how an enterprise is structured and how it functions as a holistic system, we can derive all the necessary cognition needed for its management, and then distribute the various cognition to all the workspaces, and from there to the individual employees and in this way carry out the management of human resources. Looking at the management of the enterprise through the prism that it is one subject, although artificial, we can manage the human resources in it at a level that is an order of magnitude higher. By objectifying the cognition in it, we can compile job descriptions that really tell us what is expected of us (rather than what a job position generally means), create training and retraining programs, and so on. Apart from that, by acquiring the general knowledge of how an enterprise function as a holistic system, the motivation of the staff would increase enormously, as everyone will understand the meaning of their work within the whole enterprise and how everyone works in synchronization to achieve a larger objective. Here again the topic of “Unity” and “Creation” is touched upon.

If it was up to you, which is the first step that you would take on the way of the technological future of Bulgaria and why?

The first and most complicated step has already been taken by the Institute for System Economic Engineering – “ISEE”, a step that no one in the world has been able to take so far. This is the formation of a theory of a universal model of the enterprise and on the basis of this theory, the creation of a superior class of ERP system, the “diinnovative” ERP system (2in ERP), which after many years of experimental application in Bulgarian enterprises has proven to be superior to all existing enterprise management systems.

This knowledge, formed in Bulgaria by a Bulgarian institute, has the potential to create a new quality of staff and managers with a holistic understanding of the processes and a truly correct and systematic way of management. For this reason, the next step is to familiarize all the elites (political, media, scientific and economic) that Bulgaria has a unique discovery that can develop all industries to an order of magnitude higher and earn prestige for us as Bulgarians.

I am certain there are capable people who will understand the significance of such a discovery. It is important to unite and invest resources, be it ideas or finances, in the further development and dissemination of this unique knowledge, which is able to reunite our world and to take us back on the path of creativity, diverting us from the path of self-destruction we are currently on.

At the end of our preliminary talk, you said “The most important thing is for the youth to progress and plan ahead, and not live on a day-to-day basis!”. You are a good example of this. Could you conclude with your broader view along this line of thought?”.

As a consequence of our extremely backward educational system and the imposed paradigms of life – division, consumption and pursuit of happiness, we young people are more and more divided and more and more absorbed in ourselves. The older generations have given a lot to this world, but they have also taken a lot. It is said that hard times create strong men, strong men create good times, good times create weak men and weak men create hard times. Nearly 80 years after the end of World War II, our world has not faced such terrible events, but from excessive consumption and this constant pursuit of happiness through consumption, our world is being eaten away and undermining its own foundations from within. It is time to look at ourselves as creators, not consumers, and to realize that the only way forward is with our development as a society and the development of humanity as a whole. Let’s go back to the times when unity, creation and systematic work drove our Western civilization.

We desperately need this! Quoting from memory Arnold Toynbee, in his scientific work – “A Study of History” – in human history, the elites leading society are of two types – creative and parasitic, and whichever elite is predominant, society copies and acts like them. Unfortunately, in the Western world, the parasitic elite has dominated for the past 40 years, and the effects are visible everywhere. Infrastructure problems are endless, secondary education is completely inadequate for the purposes of cultivating creative minds, our health care systems are at their limit. These, and a number of other problems, can be observed not only in Bulgaria but also in Western Europe and the United States.

By stepping back on the creative foundations, our society will emerge from this vicious cycle in which it has now fallen, as a result of the lack of meaning in life. Because the meaning of every person’s life is to create in order to remain in people’s memory – either by creating children to continue the family line or through work that reaches a wider circle of people.

This change must come from us, the young generation, and it will not happen overnight. This is a long process that must be initiated today so that future generations can have a dignified future.

 

Човекът като творец в центъра на всичко Част I