Да, знам, че това е викът на последния мохикан. Наясно съм, че високите технологии движат света. Признавам, че изглеждам като досадна бабичка, която се оплаква, че са пуснали газта и водата на село. Не, не съм дебил и разбирам, че това е бъдещето, но все пак съм твърдо убедена, че е супер секси мъжът ти да не е регистриран в социалка. За мен това не означава, че той не е модерен. Означава, че той просто няма време за фейсбук. И докато малкият ни приятел Джъстин Бийбър се прави на истински мъж и изтрива акаунта си в Инстаграм (за кратко) заради нападките към приятелката му, аз ще се опитам да изброя предимствата на истинското общуване без социалки. От гледна точка на жена, разбира се.

В отношенията без социални мрежи има повече реални действия: той се обажда, а не пише съобщение; кани те на среща, за да те види отново, а не лайква новата ти снимка; ти наистина отслабваш, а не изтегляш бузите си за поредното селфи. Когато се срещате, ти искрено се учудваш на думите му (а не статусите), че две години е учил в Чикаго, бил е на концерта на Джош Гробан и обича американските комици. За това че той преди малко е посетил класическа бръснарница, ще разбереш не от чекина му, а като случайно докоснеш бузата му. За това, че той доста добре приготвя любимата ти сьомга с розмарин, ще разбереш, гледайки го, как готви в кухнята си, а не от лентата му в Инстаграм. С вълнение очакваш той да се обади, вместо публично да лайкваш сериозните политически статии, все едно наистина ги четеш.

Ако той няма Инстаграм, веднага е ясно: той не прави селфита и дори не снима храната си, а след това не се опитва тихомълком да преброи лайковете под снимката. Съгласете се, че това струва много. Ако няма Туитър, може би никога няма да разбереш, че той има проблем с правописа и ретуитва Кание Уест. 

Честно казано, по-добре от мъжа, който не е регистриран в социалка, може да бъде само едно – да си изгубиш айфона, а заедно с него и телефона на този мъж. Така със сигурност ще знаеш, че няма да му правиш идиотско селфи от парти, на което той така и не дойде. Дори най-невинен, уж небрежен, смс няма да можеш да изпратиш – и по-добре, нека той пръв ти напише.

В крайна сметка, най-готините мъже в Холивуд нямат профили във Фейсбук. Брад Пит, Брадли Купър, Джордж Клуни, Джейк Джилленхол. Преди време списание Vanity Fair публикува изказванията на най-влиятелните холивудски звезди за отношението им към социалните мрежи. Джордж Клуни например казва: “Представете, че съм пийнал. Прибирам се вкъщи, пия още, гледам телевизия и някой ме дразни, ама много. Казвам си: “Чакай малко! – и започвам да отговарям онлайн. Лягам си, събуждам се, и кариера ми приключва, защото всичко, което съм си мислил през тихата пиянска вечер, стана достояние на всички”. Надали кариерата на обикновения човек ще приключи заради една пиянска вечер, но пък ще ти направи неизгладимо лошо впечатление.

Според изследването на датския Институт по изучение на щастието, отказът от социалните мрежи ни прави по-щастливи, решителни и фокусирани. Все хубави качества за партньор в живота. “Фейсбук постоянно ни бомбардира с чуждите добри новини, докато много от нас гледат през прозореца и виждат сивото дъждовно небе. Това превръща Фейсбук в мир, където всички показват най-добрите събития от живота си, които изглеждат още по-ярки в сравнение с реалността”, казва главата на института Мейк Викинг в разговор с The Guardian.

Всички създаваме витрини – “най-доброто в мен”, активно ги оцветяваме с филтри и приложения. Но когато цялото внимание е на витрината, е толкова трудно да си спомним, че опаковката е важна, но ако в красивата опаковка е празно, на кого му е притрябвала.Струва ми се, че истинската популярност на социалните мрежи идва от самотата на хората, които ги използват. Глобална самота. Желание да намериш близък човек и невъзможност да направиш нещо повече от това да натиснеш няколко копчета на клавиатурата. Всичко истинско обаче идва с труд. С търсене. С грешки. Няма нищо по-прекрасно от най-важната среща в кафе или театър, или дори на улицата. Срещата, която задължително ще се случи в живота ти. И повярвай ми, да я дочакаш е много по-хубаво, отколкото след това да разказваш на внуците: “Баба ви е пуснала снимката си по вайбъра и след това си туитвахме с дядо”.