Последния път, когато се видяхме подхванахме една вечна, неизчерпваща се откъм аргументи тема – фотографията дали е изкуство или не е. Тези, които са се срещали с Димитри Стефанов на живо знаят, че той носи една вдъхновяваща увереност, която обаче не е скрита зад сдържан и обран образ, а по-скоро около нея са вплетени силни емоции, които винаги успяват да те въвлекат в случващото се и да ангажират вниманието ти.

Димитри Стефанов, Фотография: Христо Лазаров

Димитри се появи на фотографската сцена у нас също толкова категорично и също толкова емоционално, защото неговите кадри бъркат в рани, ровят в тъмното, заснемат сенки, после откриват любовта, показват лицето й, показват очите й, разказват историята й. От затворите и призраците там до павираните улици на есенна София фотографската история на Димитри извървява дълъг път, който му носи множество награди за фотография и много теми за размисъл като автор.

Днес той е основател на BECA | Before Creating Academy – може би дълго чакана и появяваща се точно на време, частна Академия по фотография и единствена у нас с международно сътрудничество.

Пътят и досега беше дълъг, след 1 Окт 2020, когато е откриването ще стане и още по-вълнуващ. Аз отново разговарям с Димитри, този път обаче говорим за вдъхновението, за наученото в Испания, за мотивацията и за началото.

Димитри Стефанов, Фотография: Христо Лазаров

Спомняш ли си първия път в живота ти, когато изобщо се докосна до фотоапарат и какво поиска да заснемеш?

Колкото и странно да звучи, една сутрин хванах камерата и снимах мидички вкъщи, хахаха. Но знаех, че това е началото.

Ти лично как разви своята визуална култура?

Отношението към фотографията идва от визуалната култура. За да изградиш такава, е нужно да четеш много качествена литература, да анализираш фотографски книги и преди всичко изключително много практика. Тази основа е гръбнакът на визуалната култура, която трябва да има всеки притежател на камера, наричащ себе си фотограф.

На това ли ще заложите и в Академията по фотография?

Да, в нашата академия ще покажем на студентите пътя към изграждането на визуална култура. Това е основна цел на всички лектори и гост-лектори.

Венко (Балчик, България, 2020), Фотография: Валери Пощаров

Завършил си образованието си EFTI – Centro Internacional de Fotografia y Cine в Мадрид. Кои са големите уроци, които ти преподадоха там? Какво научи?

Уроци много и най-вече житейски. Моите учители “отвориха пред мен едно ветрило” на възможности. Но стъпките, които сам направиш, очертават пътят, по който да тръгнеш. В EFTI подкрепят усилията на студентите в тяхната професионална, творческа и техническа кариера.

Как се поддържа нивото и на какво се дължи успехът на факултета?

Успехът се основава на постоянното търсене на иновативни методи на обучение, които поддържат имиджа му за съвременно училище, адаптирано към променящите се нужди и профили на учениците. BECA | Before Creating Academy е основана точно на този европейски модел на обучение.

Как подбра лекторите за стартиращата академия у нас? Какво ще дадат те на студентите като опит и знания?

Създаването на академията беше един много дълъг процес, който тепърва ще градира. Но, за да предприемеш тази стъпка, се изисква смелост и подкрепата на много хора, които да повярват силно и безрезервно в теб и в идеята ти. Хора, които да застанат зад гърба ти и да живеят твоята мечта, дори по-силно от теб. Това са лекторите, с които стартираме BECA. Изключителни хора, приятели и най-вече професионалисти, в чиито знания, опит и творчество вярвам безмерно. Смятам, че заедно ще предоставим на младите автори възможността да получат от първо лице знания и най-вече пряка връзка с нас, която е изключително ценна. Затова и методиката на обучение е основана на работа в малки групи, за да има лекторът индивидуален подход към всеки ученик.

Фотография: Свилен Начев

Какво най-често е пред обектива ти сега?

Преди 13 години, когато избрах своя път на фотографиране, работих единствено и само по социално-документални проекти, които отразяваха, както проблеми на обществото, така и моите лични вътрешни борби.

Да, ти всъщност започваш като документален фотограф, което не всички знаят. Повечето хора днес те познават през друга светлина.

Да, но да работиш по един дългосрочен документален проект от този жанр се оказа доста голямо бреме в психологически аспект, което разбрах години след като работата ми беше световно призната и публикувана във водещи печатни и дигитални издания.

Тази емоционална тежест не понесе на 24-годишното тогава момче и не дълго след като взех решение да се прибера в България и да продължа да се занимавам само и единствено с фотография.  Осъзнах, че имам нужда от почивка.

Фотография: Валери Пощаров

Тогава ли реши да се отдадеш на друго?

Тогава пред обектива ми застана любовта. Пет години по-късно, може би съм заснел над 200 любовни истории и това беше “нужната ми глътка въздух” от документалната фотография. Сега, обаче, почувствах силата и осмислената отговорност отново да се потопя в нейните води, там откъдето съм тръгнал и където търся вдъхновение и начин на изразяване като автор. Какво ще фотографирам оттук нататък, предстои да разберем…

Кои са били твоите големи вдъхновители и вярваше ли, че един ден ти самият можеш да се превърнеш в такъв?

Никога не съм претендирал да бъда “вдъхновител”. Вътрешно желание да предам опита и знанията си на хора, които искат да тръгнат по пътя на фотографията, е водещата причина пред основаването на BECA | Before Creating Academy. Преди да реша да се върна в България получих предложение да остана да преподавам във факултета в Мадрид, но на тези години, единственото, което исках да правя, е да фотографирам. И може би е било нужно време, за да изживея фотографията. Може би е било нужно време, за да се почувствам готов да застана сега пред млади автори и да им предавам знанията и вдъхновението си. А него търся постоянно. Мога да го открия във всичко и да, губя го доста често. Смятам, че има автори, които са поставили основи и са оставили непреходна следа в историята на фотографията. Те вдъхновяват съвременната фотография и ще анализираме тяхната работа по време на обучението в BECA.

Димитри Стефанов, Фотография: Христо Лазаров