През последните 15 години доктор Вейджаянти Периокойл е полагала всекидневни грижи и разговори с безброй пациенти, които са близо до края на живота си.Най-честата емоция, която те споделят с нея е съжалението: Съжалявам,че никога не отделих време, за да заздравя разбити приятелства ивзаимоотношения; Съжалявам, че никога не казах на приятелите исемейството си колко ме е грижа за тях; Съжалявам, че децата ми ще ме помняткато хиперкритична майка или взискателен и авторитарен татко.

Доктор Периокойл разбира колко е важно да насърчи тези хора да напишат последното сиписмо до най-близките им, в което да разкажат за всичко онова, което не са могли да изразят до сега. Така се ражда проектът Dear friends and family, разказва Вейджаянти за New York Times. 

Разбира се, можеш да напишеш последните си думи и когато си болен, нонаистина си струва да го направиш, когато си още здрав, преди да е станалотвърде късно. Това е урок, който д-р Периокойл научава преди години от умиращпациент. Ветеран от морските пехоти, живял скромно и в мълчание почти през целияси живот. Този горд и стоически мъж бил приет в болница с ужасяващи болки от огромни разсейки на рак. Всеки ден, жена му го посещавала и прекарвала часове до леглото му. Докторът наблюдавал как заедно гледат телевизия и симълчат. Съпругата на ветерана ѝ обяснила, че мъжът ѝ никога не е бил от най-бъбривите в техните 50-те години брак.

Когато станалоясно, че дните му са преброени, ветеранът започнал да разкрива душата си предлекуващата. Говорил с дълбоко съжаление, че не е прекарал достатъчно време сжена си, която обичал толкова много, а най-голямата му гордост бил синът му,който се присъединил към морските пехотинци по стъпките на баща си.

Един следобед Периокойлспоменала за този разговор на семейството на умиращия, които погледналинедоверчиво един към друг и след това невярващо в доктора. Благодарили ѝ задумите, но не могли да повярват, че нейният пациент е в състояние да изразитези чувства.

“Исках дадокажа моето доверието към него, а съпругата му да се довери, че вдействителност може да чуе мъжа си да говори така за тяхната любов. Знаех, че емалко вероятно да чуе това директно. Тогава взех семейната видеокамера с мен на следващата сутрин и със съгласието на пациента записах отворенописмо от него до семейството му. През сълзи написа и писмо за спомен към съпругатаи сина си”, разказва д-р Периокойл.

Този незабравимпациент я вдъхновява да създаде безплатен шаблон за писмо, в което нейнитетежко болни пациенти да напишат последни послания към най-важните хора в живота им, спомняйкиси за ценните моменти прекарани с тях; извинения към тези, които може да санаранени; прошка за онези, които са ги огорчили; и едно “благодаря”,”обичам те” и “довиждане”.

Шаблонът за прощално писмо се предлага в осем езика и позволява на умиращите писатели да изразятблагодарност, прошка и съжаление. В едно от тях, участник пише до жена си: “Иска ми се да съм те обичал повече.”

Много автори използват образците, за да изразят гордостта от децата си. Например, както баща е писал на сина си: “Ти си толковасмел, за да промениш своя начин на живот и направиш всичко, което бе необходимо за дадостигнеш мечтите си. Животът занас никога не е бил лесен, ноти преодоляпрепятствията.”

А някои се извиняват. Друг баща пише до дъщеря си: “Съжалявам,че не бях там, когато бяхтемалки. Ако мога да върна времетоназад, никога нямаше да оставя майка ти да те отнемеот мен. “

След като писмото е написано, можете да избереш да го споделиш с близките си хора веднага. Можеш да го съхраняваш на безопасно място или при доверен човек, който да го предаде на семейството ти в бъдеще. Някои хора предпочитат даизползват писмото като документ за живо наследство и го актуализират с течение на времето.

Изисква сеогромна смелост да напишешписмото на живота си. За някои хора това предизвиквадълбоки и тревожни емоции. Но всъщност това са най-важнитедуми, които някога ще напишеш.