Помня, че научих за The Modernist от списание Wallpaper и мигновено реших, че е време да се върна в Солун, въпреки ограниченията. Въпросните ограничения изискват една по-специална логистика и изключват тъй чаровната възможност следобедното кафе в София да прерастна във вечерно питие в Солун, става дума наистина за 4 часа път, какво пък.

Този път тръгването беше доста късно в сряда вечер, казах си – вероятно точно тогава едва ли ще има наплив на границата, така и се оказа.

Независимо дали пътувате за някои далечен остров или просто за най-близкото морско кътче в северна Гърция, междинна спирка в Солун е задължителна, препоръчителна, ала уви – често пренебрегвана. В този град има толкова душа, колкото е трудно човек да побере и усети само с едно пътуване. Моят съвет – опитвайте Солун по-често.

Обратно към сряда вечер, пътят е спокоен, малко коли и изведнъж, тъй като мигновено си представих къде е на картата The Modernist, точно, ама точно в центъра, се озовах пред сграда на около 100 години, ясно запазила духа на Солун от 20-те години на миналия век. Човек има усещането, че до хотела се стига бързо – просто влизаш в Солун, караш към центъра и той е пред теб. Така е.

Донякъде знаех какво да очаквам, пък и материалът беше в Wallpaper – изчистен, бутиков, елегантен хотел от новото поколение хотели, които хем са на отлични локации, хем нямат онова всепоглъщащо усещане на големите бизнес хотели. Прави впечатление, че в тази сграда, сгушена между останалите, тясна, на малка уличка, е работено много, за да бъде светлината налична по онзи едва забележим момент, на всяко място – високите прозорци, огледалата и тесните коридори в умно съчетание работят чудесно за постигане на целта.

Не бих казал, че минималистичните хотели са любимите ми, но този не е такъв – точно напротив, изчистените форми всъщност дават всичко, от което имаш нужда, без да е повече. А топлото отношение, вълшебната закуска, малките детайли са онова, което превръщат престоя в удоволствие. Разбира се, в такива случаи планираните две нощи не стигат, налага се добавяне на трета. И как иначе – мястото за закуска на покрива винаги те кара да останеш по-дълго, да “загубиш” част от деня си, наслаждавайки се на Солун от няколко етажа височина, докато кроиш планове за градско или извънградско бягство.

На вторият ден откривам онова, което ужасно много ми харесва в хотела – някак ефирно е попил грацията на старата сграда, съчетавайки онова усещане с днешния ненатрапчив лукс. Нещо повече – хотелът те предразполага да пътуваш с малко багаж, да се впуснеш мигом в атмосферата на града, а връщайки се в стаята – да включиш телефона към отличната Bluetooth колонка и да “превключиш” на домашна вълна. Стаите са такива – място за живеене на модерния човек. В резервационната система ще ги видите – пристигат до вас в различни размери – S, M, L и XL. Ще се ориентирате по снимките, всяка е със своите малки кътчета, характер, отношение към гостите.

И след това, когато дойде време за сън. Винаги съм се възхищавал на хотелите, които създават леглата си така, извънземно удобни, някак недостижимо е това да се случи у дома. Странно.

The Modernist e тук: www.themodernisthotels.com