В петък правителството официално обяви кончината на първия президент на Узбекистан и несменяем държавник 78-годишния ИсламКаримов. Той повежда републиката още докато тя е част от СССР преди 27 години.След разпада на Съветския съюз Каримов не само запазва властта, но извършваневъзможното – извежда държавата от трудните времена на преход и се бетониравъв властта.

Вземайки предвид географскотоположение, размер и численост на ислямско население, следващият лидер наУзбекистан ще е главно действащо лице в регионалната политика.

Кой еКаримов?

Биографиятана Каримов е противоречива като самия него. Роден през 1938г. в бедно семейство, без да е официално потвърдена националността му, имадискусии дали е таджик, перс или евреин. Израства в сиропиталище. Биографите муи до днес спорят дали е бил отличник или двойкаджия. Безспорно е обаче, чеизключително бързо успява да се изкачи по стълбата на властта. Кариерата му започвас бригадир в завод, типично за успешните съветски лидери. Възпитаник на Политехническияуниверситет на Централна Азия, Каримов влиза в политиката през 1966 г., когато е назначен вДържавния комитет по планиране (Госплан). Успешно завършва икономика и защитавадокторска степен. През 1989 г. е назначен за първи секретар на Централниякомитет на Узбекистан.

Каримов винаги е имал блестящнюх и е предугаждал политическите събития в аванс, за да успее да ги използва всвой интерес. Той е един от малкото лидери, управляващи непрестанно още от съветсковреме. Така както през март 1991 г. под негово ръководство Узбекистан гласува93,7% за оставане в СССР, през лятото на същата година Каримов първи заговаряза независимост на републиката и организира референдум, на който 98% отнаселението го подкрепя. На 31 август 2011 г. Узбекистан е провъзгласена за независимадържава, а през декември същата година Каримов печели президентските избори с86% от гласовете.

В последствие е преизбиран за президент с 91,9% през 2000г., 88,1% през 2007 г.  и 90,39% през2015 г. Стара шега гласеше, че през 2005 г. единственият му опонент запрезидентските избори обявява, че самият той е гласувал за Каримов.

През 2000 г. по време на свояреч Каримов заявява: “Работя за това всеки млад човек, който живее в Узбекистан,да се гордее от нашата земя, нашата нация и от това, което днес градим забъдещето”.

ООН и редица други общественифигури и организации системно обвиняват управлението на Каримов в“институционализиране, систематично насилие”, отявлено нарушаване на човешкитеправа, корупция, задкулисие, мафия, контрол върху медии, фалшифициране наизбори и какво ли още не. Въпреки неспиращите критики няма водеща държава илиорганизация, която официално да е преустановила отношенията си с Узбекистан,или да е отказала да се договаря с Каримов, когато е имало нужда. Отричан,обвиняван и мразен, той винаги е бил желан и ухажван партньор.

Представителите на Узбекистан, Киргизстан, Русия, Китай, Казахстан и Таджикистан позират за снимка по време на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, 6 юни 2012 г. Пекин, Китай/ Снимка: Mark Ralston – Pool/Getty Images

Узбекистан е най-голямата държава в ЦентралнаАзия.

Узбекистане изключително богата на ресурси. Тя се нарежда на 4-томясто в света по отношение на златните резерви и на 9-то по добив на злато.Страната е богата на нeфт, газ, петрол, минерали и изключително плодороднапочва. Сред най-големите памукопроизводители в света е.

ИсламКаримов управлява бившата съветска средноазиатска република от 1989 г. и почти половината от 32-тамилиона граждани на Узбекистан са родени, след като той идва на власт,отбелязва Ройтерс.

Странатаразполага с най-мощните армия и специални служби за региона.

В същото време икономикатавсе по-осезаемо се задъхва. Десетки големи предприятия са ликвидирани. Поикономически показатели страната е сред най-бедните бивши съветски републики.По данни на Световната банка Узбекистан е на 125-то място в света по показателяБВП на глава от населението. Ако през 1992 г. БВП на глава от населението наУзбекистан и Казахстан бе почти еднакъв, днес Казахстан имат близо 5 пътипо-висок показател.

В страната все още есъхранено високотехнологичното производство и работната сила е грамотна иподготвена. Узбекистан е един от най-големите износители на евтина работна силаза Русия. По официални данни презянуари 2016 г. на територията на Русия се намират около 1,88 милиона узбекскиграждани.

Най-важният икономическипартньор е Русия, с която отношенията невинаги са леки. Узбекистан е 4-тиятнай-голям партньор на Русия от страните от СНГ-региона. За първото полугодие на2016 г. търговският обмен между двете страни е в размер на $1,27 млрд (с 29% по-малко от първото полугодиена 2015 г.). През последните години износът на Русия за Узбекистан постояннонамалява. За първото шестмесечие на тази година той е в размер на $929,1 млн.,от които най-голяма част (в стойност) заема гориво и нефтопродукти ($181,9млн), черни метали и изделия от тях ($160,6 млн) и дървесина ($118,7 млн).Износът от Узбекистан за Русия също намалява, за първото полугодие на 2016 г. ев размер на $340,1 млн., от които близо $96 млн за платове и $64,8млн — за дрехи. Официални доклади на руското правителство описватикономиката в Узбекистан като особена, разпределяна от клановете, несигурна,зависеща от лични контакти, обвита в корупция…

Традиционна керамична изработка/ Снимка: Uriel Sinai/Getty Images

Премълчанатасмърт

Съществуват сериозниобвинения, че официалната информация за смъртта на узбекския президент се езабавила с няколко дни.

В последния ден на август Ройтерс първи съобщиха засмъртта на Каримов, но новината мигновено бе опровергана от Ташкент. След товаруската Интерфакс пое щафетата, като дори излъчи видеорепортаж как катафалкаизнася тялото на президента. И тази новина бе свалена мигновено. До официалнотообявление за кончината на Каримов се стигна едва на третия ден от смъртта му.Междувременно президентите на Казахстан и Таджикистан и премиерът на Киргизиявече бяха потвърдили, че ще пътуват за Ташкент.

Реакцията на официалнитевласти в Узбекистан по повод смъртта на техния лидер е отражение за начина, покойто държавата функционира. На първо място 1 септември е национален празник –ден на независимост, на който държавният глава следва да присъства. По всякавероятност през тези 3 дни политическият елит е водил дискусии кой да еприемникът на Каримов и да присъства на официалните мероприятия в страната.

На 3 септември Ислам Абдуганиевич Каримов бе погребан висторическото гробище в родния си град Шахи-Зинда в Самарканд (името на града впревод означава жив цар).  Редица коментари през последната седмица породи фактът, че наофициалната церемония за погребението на президента Каримов присъстваха представители на почти всички бившисъветски републики, но сред тях само президентът на Таджикистан ЕмомалиРахмонов. Президентите на Руската федерация и Казахстан Владимир Путин иНурсултан Назарбаев пътуваха за срещата на Г-20. Армения изпративице-говорителят на Парламента Хермин Нагдалян, Турция – вицепремиерът ТургулТюркеш, а Иран – външния си министър Мохамед Джавад Зариф. На церемониятаприсъства и премиерът на Русия Димитрий Медведев, който поднесесъболезнованията си на съпругата и дъщерята на Каримов.

Всъщностняма нищо чудно в липсата на държавните глави на съседни държави напогребението на Каримов. Изминалата седмица за републиките от бившия Съветскисъюз е белязана от честванията на 25-години независимост иза местните елити те се оказаха по-важни от почитта към лидера на съседнадържава, с която не са развивани икономически и политически връзки. Узбекистанне е част от Организацията на Договор за колективна сигурност (ОДКБ),Евроазийския икономически съюз, а само в агонизиращата организация СНГ. Всъщото време в мюсюлманския свят Каримов не е бил особено почитан порадиналожения от него светски модел на управление и позицията му, че Узбекистантрябва да е бариера за проникващите религиозни течения от Близкия изток.


Среща на високо равнище – Каримов и Путин/ Снимка: Ria Novosti via Getty Images

Койще замени Ислам Каримов?

Съгласно законодателството иКонституцията на Узбекистан в случай на преждевременна смърт на държавния главадо датата на провеждане на нови избори неговите функции следва да бъдат поетиот председателя на Сената Олий Мажлис. Сенатът Олий Мажлис егорната камара на парламента в Узбекистан, който притежава законодателнатавласт в страната и се състои от 100 сенатора, 84 от които са избрани, а 16 саназначени от Президента за мандат от 5 години. През януари миналата годинаНигмасул Юлдашев оглави Сената след дългогодишна служба в органите наПрокуратурата.

Изключителнотрудно е да се направят сериозни прогнози в какви нюанси ще се развиват събитиятав Узбекистан оттук насетне, доколкото авторитарната система предполага, че тясе основава на един авторитет, който държи в себе сивсички лостове на държавата. Ето защо когато този безспорен авторитет загине, емного вероятно в политическия елит да настане суматоха  как да реагира и какви действия да предприеме.Често в подобни ситуации възниква спор между по-изявените лидери от екипа надържавния глава кой да поеме неговата роля, което още повече ще се усложни отособения характер на държавната уредба в Узбекистан, която очертава няколкоосновни силни източника за излъчване на новия претендент.

СпоредИкономиката днес сред фаворитите за наследник на Каримов са премиерът ШавкатМирзияев, вицепремиерът Рустам Азимов и председателят на службите за национална сигурност Рустам Иноятов.

Заредица експерти е възможен тюркменският вариант, когато през 2006-2007 г.елитът в Тюркмения се разбра помежду си и предаването на властта се извършигладко и плавно, без ексцесии и обществени сътресения. И сега има очаквания замирно предаване на властта.

Узбекистанобединява няколко различни териториални единици. Отделните райони не сеотличават само с административно деление, но преди всичко със своя историческа,културна, религиозна и икономическа идентичност. Домомента водещите позиции в държавата са се решавали между основните кланове. Разбирасе, имало е противоречия, но в рамките на нормалното. Няма причини сега да сестигне до ексцесии, при положение, че държавният механизъм е добре смазан иработи по установени правила.

Предизвикателствапред новия лидер на Узбекистан

Най-вероятное новоизбраният президент да е човек от близкото обкръжение на Каримов, откойто ще се очаква да продължи неговата политика. В същотовреме за Узбекистан Каримов бе синоним на независимост. Всеки негов наследникняма да има този ореол, което означава, че ще му е много по-лесно ако желае, давъзстанови диалогът с Москва, а защо не и да се върне в ОДКБ, Евроазийскияикономически съюз

Няма основания да се очакварязка смяна на политическия курс. Наследникът на Каримов по всяка вероятност щепродължи да следва принципите на тясно придържане към прагматичните интереси наУзбекистан, приоритет на двустранните пред многостранните дипломатически иикономически отношения, равноотдалеченост от САЩ, Русия, ЕС и Китай.

Без значение кой ще бъдеизбран, ще трябва да посрещне едно от основните предизвикателства предУзбекистан – стабилност пред заплахата на ислямски екстремизъм на входа наАфганистан – страна, затънала в безкрайни войни. Новият президент ще трябва даположи усилия и да не допусне повтаряне на протестите в Андижан от 2005 г.,каквито опасения вече прозвучаха от няколко анализатора.

Но тези процеси следва да сеслучват плавно и бавно. На Изток не обичат резките промени, особено когатоправителството не държи ситуацията подконтрол. Ето защо и да има реформи в Узбекистан, те ще бъдат плавни, меки и последователни.Държавните и силовите структури най-вероятно ще съхранят своя контрол, тъй катосистемата все още е жизненоспособна и силна.