Градската градина е едно от най-оживените места в София, независимо от сезона. Музиканти, шахматисти, деца, фонтани, читАлнЯта и произведения на изкуството са концентрирани в пространствoто заобиколено от едни от най-важните ни културни здания. Дворецът, Народният театър и Градската галерия на София са институциите, които сякаш допринасят за свободния дух, витаещ в парковата площ помежду им. И докато театърът с неокласическата си фасада, златни орнаменти и шест колони, поддържащи триъгълен фронтон, върху който е изобразен бог Аполон  обкръжен от музите на изкуствата, и дворецът с цялата си царственост респектират, то градската галерия сякаш е строена за бъдещето. За днес. Вероятно част от заслугата е на менящата се функция на зданието години наред. Замислена като съдебна палата при изкопните работи, функционираща като градско казино и временен театрален салон, претърпяла атентат непосредствено преди Първата световна война, разрушена почти изцяло по време на Втората, в крайна сметка е възстановена и разширена през 1948 г. когато на помощ за реновацията се включват десетки студенти и художници от Националната художествена академия. След това е предоставена на Съюза на българските художници за изложбена зала. След последното разширение и архитектурни промени от 1973 до 1976 г. там се помещава Софийска градска художествена галерия.

Не знам дали поради витаещия дух, приветлив подход и отвореност за публика, но това е един своеобразен център на изкуството в София. Приветстващ всички. Винаги когато посещавам пространството има хора, привлечени от отворените врати, без каквато и да е претенциозност, помпозност и грандиозност. Те се познават, общуват помежду си и обменят идеи. Сбирката от произведения на изкуството на СГХГ съдържа най-представителните за историята на българското изкуство творби от 20-те до 80-те години на 20-ти век, изложени по време на официалното откриване през 1977 г. В продължение на години тази експозиция единствено се обновява и допълва. От превръщането на картинната сбирка в значима колекция е изминат дълъг път. В средата на 70-те години тя вече наброява 2 607 произведения, разпределени в три фонда – живопис, графика и скулптура. Тези творби и в настоящия момент са основният стълб на музея. Софийска градска художествена галерия е и единствената за сега институция в България, която редовно откупува произведения за колекцията си и има отделна сбирка за съвременно изкуство и фотография. През 2006 г. открива своя филиал – галерия „Васка Емануилова”, която притежава колекция от 89 пластики, 38 рисунки и 48 акварела на известната българска скулпторка, част от които в постоянна експозиция. За години напред наред с произведенията на Васка Емануилова в пространството излагат свои работи и много млади художници, като галерията е едно от знаковите места на сцената на младо изкуство в страната. В последните години СГХГ се сдоби и с нов филиал – галерията „Дечко Узунов“.

Днес музеят е с четири отдела: живопис, скулптура, графика , съвременно изкуство и фотография. Колекцията наброява над 8 000 произведения на български художници от края на 19 век до наши дни. Създаденият в първото десетилетие на 21-ви век фонд “Съвременно изкуство и фотография” допринася за допълване класическото и модерно изкуство, на които се разчита изцяло преди това. От самото си създаване до днес фондът подпомага млади автори с дарения, откупки и покани.

Днес именно СГХГ ни гостува, превземайки профилът ни в Instagram. Благодарни сме от сърце за приетата покана и с нетърпение очакваме да споделят с нас и вас. #egoinstatakeover