Той е от тези хора, за които ще чуеш история, чийто сценарий може да напомня по-скоро филм, но когато го срещнеш на живо, всичко си идва на мястото. Силно енергичен и обикновено между няколко проекта с повече от една граница. Зад гърба си има безкраен списък с участия от галерии до биеналета. Никога не знаеш какво да очакваш, а често и как да реагираш след поредната му провокация. Освен артистичния си път през пърформанса, инсталациите и визуалното изкуство, от юли 2016 г. ръководи независимото арт пространство в София “Æther”, което от скоро има и филиал в Хага, Холандия. Винаги с мнение, обикновено критично. Затова реших да забъркам първия за годината коктейл с него. Столицата кипи от изложби. Извадихме тези, които ни се сториха най-интересни и подходящи да понесат обзорния анализ.
“Картини за хотели и музика за асансьори”, Иван Мудов, галерия Структура, 19 декември 2019 – 25 януари 2020)
Концептуалният художник Иван Мудов с новата си изложба предизвиква стереотипите, опитвайки се да осмее масовото влечение към леките жанрове, стойността на изкуството и фалша в обществото. Как ти се стори изложбата и, според теб, като концептуална такава, разбра ли се от публиката?
Задавам си въпроса, дали това е курирана изложба или инициатива на самия артист? Финалната цялостна подредба напомня образователна програма за концептуално изкуство. От една страна интересно, но от друга, мисля, че изложбата губи с това какво е Мудов или какво е концептуалното изкуство от един действащ и много силен артист. Има пренасищане. Такъв тип работа не трябва да изневерява в собствения си подход – да бъде неразбрана или да предизвика неудовлетворение в публиката.
Би било интересно да се направи селекция от старите работи, които говорят на сходни теми. Например, видеото, което ни посреща и, в което той стои и 24 часа сменя стрелките на часовника по свое време, пясъчният часовник в коридора и т.н. Тези елементи говорят за времето, съвремието, не за безвремието или вечното, в което търсят някакъв баланс. В концептуалното изкуство няма място за компромиси. Такъв тип изкуство почти никога не би било разбрано от широката публика. Но отвъд това, изложбата беше наредена добре като за една професионална галерия с професионален артист.
Следващата изложба, която ще бъде в галерия “Структура” е на Калин Серапионов, който ще представи видеоинсталацията си “Десертът”, в която част от български художници и куратори споделят, чрез ритуално поглъщане на различни видове торти и сладкиши, идеята си за общност и художествен живот. Апетитно, да видим.(28 януари – 1 февруари 2020)
“Линии в 8МИН”, Мериан Николова, галерия DOZA, 7-18 януари 2020
Логически, някак заради пространството и простора на залите, ми се струва подходящо да продължим именно с DOZA. В София липсват такива. Усещането е като да си някъде отвъд океана. Как ти се стори изложбата на младата фотографка, търсеща паралели в архитектурата и човешкото тяло? Автор, непознат за широката публика, но със смело начало.
Войн де Войн: Поздравления към екипа и новото пространство за свежия полъх. Има толкова много таланти в България и може би точно това имат на ум, да ги извадят.
Впечатли ме, че художничката е само на 24 години, но с перфектна фотографска грамотност. В изложбата й има много детайлни автопортрети. Това е една много интимна връзка със себе си и разстоянието, в което авторката предлага да свърже зрителя, създавайки тънка линия между естетика, светлина и баланс. Хареса ми, защото има отношение към тялото и тялото като пространство, симетрия, пейзаж. Хареса ми как е успяла да впише в образа мекото и твърдото. Мекото на тялото и неговата гъвкавост и твърдите и остри черти на архитектурата и градската среда, създавайки комуникация помежду им. Отдавна не съм виждал български артист, доближаващ се до идеята за Баухаус. Тя създава усещането на дълбочина, форма, цвят и композиция.
За разлика от изложбата на Иван Мудов, тук има ли усещането, че изложбата говори със зрителя директно?
(25 януари – 8 февруари 2020)
Обикаляме пространствата и виждаме изложби с локални или гостуващи български или чуждестранни автори. Така, например, галерията на ИСИ (Института за съвременно изкуство) представя пловдивската художничка Мартина Вачева и нейната изкусителна изложба “Сексът и градът” с много хумор и до някъде критична. Как я видя ти?
Войн де Войн: Не бих казал хумор, а по-скоро гротеска. Гротеската често носи в себе си и тъжното, изкривеното и не те кара често да се смееш. Най-силното в изложбата за мен беше, макар и да не съм експерт по живопис, книгата, която създава за изложбата, съдържаща сбирки от различни тържества когато Мартина започва да танцува и става “Miss Belly Dance Varna”. Към нея и пърформативната част с видеото, където с този танц поздравява хората в Ню Йорк. Колкото до картините, харесват ми и я наблюдавам как се развива като артист. Но имаше нещо, което остана недоизказано за мен. Липсваше ми моментът, в който те отиват отвъд портретното и може би проговарят. Тази гротескна експресия остава на едно ниво без продължение. Талантът на художничката е много по-голям и тези познати от поп-културата фамилиарни персонажи могат да бъдат още по-развити. По този начин ако тя се стреми към хумор и сатира или някакъв вид гротескност, то би било още по-силно. Чудя се какво ново биха ни казали, за да ни изненадат? Това е и въпрос към автора.
“Мъжът, жената и помежду им”, Валентина Шарра, галерия Васка Емануилова, 14 януари – 14 февруари 2020
Един чуждестранен автор, когото следя последните години и смятам безспорно за интересен. Живеещата в България италианка Валентита Шарра работи, както тя казва, с камъка и намерения такъв като скулптура. Сега тя откри самостоятелната си изложба сред стените и статуите в галерия Васка Емануилова. Какво е твоето впечатление?
Войн де Войн: Подобно на Структура и тук изложбата е преизпълнила съдържателно пространството. Този автор ме е впечатлявал с неговата минималност и жестове на формалност, изчистеност. Тук обаче буквално ударихме на камък. Валентина предлага една свръх изобилие от материали и изказ.
Започвам с факта, че преводът на заглавието, което вероятно артистът е измислил, в изложбата на български не беше коректен. “Man, woman and in-between” – “Мъжът, жената и нещото между тях”, тоест не става въпрос помежду им. Тя не говори за обединението и това, което е помежду им “between”. Тя говори за разделеност “in-between”, поради което според мен нямаше завършеност. Имаше много представени работи, но авторът или кураторът са избрали факта да оставят отворено това, до което искат да стигнат. Това, което е помежду им е една връзка, свързаност, но в изложбата видях много разделеност и доминиране на женското. Може би и за това, че изложбата е именно в галерия Васка Емануилова, която е имала култ към женския образ. Всеки един обект сам по себе си е прекрасен. Но имаше проблем с инсталирането и комуникирането на старото с новото, на фалическото с това, което остава.
В текста е споменат паралел на изложбата на Валентина с Васка Емануилова. В началото на 20-ти век българката чупи стереотипи, бидейки от една страна жена скулптор в това време, което е доста смело, от друга с действията си като личност и социален статут. Но на мен ми се струва, че Васка излъчва женското по друг начин. Къде влиза тук Валентина?
Войн де Войн: Защо Васка е важна? Защо е още там? Защото успява да влияе чрез изкуството си. Дори влияе на съвременни артисти като Валентина Шарра. Но с какво? Макар и леко банална, тя печели с присъствие, с образност, чистотата, фиксацията на женското тяло в един абсолютно изчистен от детайли контекст.
Валентина влиза с идеята си за връзка и взаимоотношение. Много е смел подходът да се използва това, което Васка генерира в контекста на новия материал, нов тип скулптора или обект. Скулпторите на Васка заедно с тези на Валентина задушаваха пространството, но образуват диалог. Той не винаги е позитивен, където има конфликт, диалог има. Връзката не е задължително да бъде едно плавно взаимно съществуване.
Факт е, че тя се опитва да изтласка на преден план женското като по-силно или по-чувствително тяло – това е вечната борба между половете до момента, в който стават безсилни в двете си крайности и така, вероятно, навлиза третият пол. Може би семето или това, каквото се ражда от авокадото сред творбите на Валентина. Преди един плод да се развие в утробата той е без пол, полът се развива последен.
“Това място е било тук и преди”, Радина Стоименова, галерия Espace PORT.A, 14-24 януари 2020
До скоро ново, но вече познато място. Живеещата от години във Франция Радина говори за средата и взаимодействието на град в Япония, презастроен квартал в София и строителните площадки като обекти и скулптори. Как ти се стори?
Войн де Войн: Много свежа изложба. Хареса ми, че имаше нещо повече и в самата техника на рисуване, усещане за смесването на културите. Направи ми добро впечатление, че изложбата беше толкова семпла по отношение на идеята, но пък ми проговори доста. Харесах използването на прозрачни строителни найлони, сякаш всичко е в ремонт, а може би и да не бъде изцапано. Върху тях авторката описва всички тези места, които са били там или ще бъдат винаги. Заема позиция отвъд социалното и базираното на икономиката в съвремието. Тоест създава памет за тези дори и деградиращи пространства, градски или пейзажни места, които рисува.
Сценографията ни вкарва постепенно в идеята. Дали за разлика от Васка Емануилова тук се е получила хармонията?
Войн де Войн: Валентина Шарра се е заела с много сложна и трудна задача. За някои тя ще работи, за други не, там ще има конфронтация. Тук обаче политическото идва само от себе си. От свободата, от исказа. Да бъдеш политически в час, а не обременен в днешно време означава да си свободен, въпреки че то може да бъде смъртоносно, да приемеш смъртта като част от живота и паметта като част от нуждата на субекта или обекта, да вкараш дух в обекта. Това е, което Радина прави. То е много семпло, но се е получило по един фин начин. Може би изложбата можеше да бъде по-раздвижена, имаше нотка на конвенционалност. Можеше да има повече игра с инсталацията, но дори в този си вид се е получила.
“В кръга на линията”, Татяна Харизанова, Галерия Сан-Стефано, 14 януари -14 февруари 2020
Знам, че живописта не е твоята страст, но те забелязах да гледаш особено дълго тази изложба. Абстрактна с много скрити детайли, какво ти видя в нея?
Войн де Войн: Впечатлен съм от дързостта на този артист, заел се със страхотната задача да създаде графична репрезентация с масло.
За мен изложбата беше като един вид себеизцеление, завръщане към сензитивността, която липсва в ежедневието и живота. Фигурите със затворени очи, като че ли са слепи, предизвикващи да отворим другите си сетива, не през кожата и очите. Призраци на сантимент, които живеят в една утопична свързаност, леко издълбани в полезрението. Трябва да затвориш очите си, да не им повярваш, да търсиш не толкова визуалното, колкото да отвориш сърцето си към нещо много повече. Нещо, което идва от друга материя или информация, която вече не ни принадлежи. Направи ми впечатление идеята за кръга като при аборигенското рисуване, периодът на съня. Така и при нея всичко се случва в момента на сън: точките, кръговете, всичко. Имаше връзка към нещо по-първично чрез опростяване на формата и в същото време толкова наситено, нарязано, нацепено. Усещаше се болезнена нужда от разцепване на тези слоеве, които тя налага на платното преди да приемат нова форма и образност.
Изложбата е много поетична с абсолютно психосоматичен елемент. Картини, които лекуват и цветове, които биват манипулирани до такава степен, че губят целия си крясък. Това е предизвикателство на един артист, как от тази хипер-реалност на изказа и израза да достигне до една абстрактност по собствен елегантен начин.
Татяна създава едно ново пространство. Изложбата има друг кръг в линиите. Всички тези линии завършват с откриването на едно ново съзнание или по-скоро самоосъзнаване, което започва да излъчва друга сила отвътре. Тези картини от тази хипер чувствителност започват да имат някакъв лечебен характер.
В изложбата се виждат много стадии на развитие, така че това е един изпълнен кръг. Не само черти и линии, но кръгът се заформя изцяло до това себеосъзнаване, преминаващо през емоционалното и завръщащо се отново към реалното, към чувствителността и отново в изкуството.
“Имагинерни конструкции”, Калия Калъчева, галерия Ракурси, 14 януари – 4 февруари 2020
Да си поговорим за една друга живописна изложба, тази на Калия Калъчева в галерия Ракурси. Артист със замах и точност в конструкциите.
“Graffiti”, Давид Йоан, галерия ONE, 20 януари – 14 февруари 2020
Към момента на излизането на “коктейла” вече бяхме се разделили с моя гост Войн де Войн, когато се откри още една изложба, за която ми се иска да спомена. До скоро често се повдигаше въпросът до колко градското изкуство и графитите са изобщо изкуство и имат ли място в галерията. Мисля, че Banksy финално отговори на този въпрос, въпреки че много артисти като Кийт Харинг и Баския са имали точно същия бекграунд. На фокус е уличният артист Давид Йоан. Този път няма да го преследва полицията, защото влиза напълно легално в галерията. И му отива.
***
“Експертен коктейл” e културна рубрика с различен виртуален гид – експерт, който Мартина Стефанова кани всеки месец, за да разкаже и представи своята оценка, критично мнение относно актуалните изложби и събития по света, и у нас. Какво да гледаме и как? Световни тенденции. На какво да обръщаме внимание и как да си върнем удоволствието от изкуството?