Основните човешки права и свободи мнозина, особено милениълс, сме свикнали да приемаме за даденост, в т.ч. свободата на словото, себеизразяването, информацията, групиране по интереси. Всички те биха били ограничени днес обаче, ако част от хората имат достъп до интернет, а други не, според проучване на университета в Бирмингам. И дори да намираш това за твърде преувеличено и в полярно противоречие с онази “крайна културно-консервативната идея (вероятно неприложима, включително и защото противоречи на самата екстремно-либерална същност на Интернет)” на многоуважаемия Ивайло Нойзи Цветков (повече тук), то вероятно ще се съгласиш с резултатите от проучването, според което именно достъпа до World Wide Web може да е ключът към защита на живот, свобода, борба срещу различни форми на контрол и насилие. Спомни си как след един туит Алис Мари Джонсън се превърна от осъдена до живот, до свободна жена в Америка. Не без участието на вече студентката по право г-жа Ким Кардашиян Уест, that is. Авторът на проучването дава и други примери като Арабската пролет, #metoo, полицейско насилие над цветнокожи и пр. Д-р Мaртен Реглиц, преподавател по Глобална етика в университета в Бирмингам, твърди още в своя труд, наречен Журнал на приложната философия, че “„Достъпът до Интернет не е лукс, а напротив, той е морално човешко право и всеки трябва да има безконтролен и нецензуриран такъв до този глобален носител – предоставен безплатно за онези, които не могат да си го позволят“ и пояснява: “Без такъв достъп много хора нямат смислен начин да влияят и да заявяват своята позиция към наднационалните законодатели и институции. Тези хора просто нямат думата при създаването на законите, които трябва да спазват и формират начина им на живот.” Свободата на словото и достъпът до информация в момента са силно зависими от глобалната мрежа. Множество от политическите дебати дори се излъчват предимно онлайн, както и голяма част друга информация, свързана с обществено значими събития, в т.ч. организирането на шествия и протести.
Проучването на д-р Реглиц посочва няколко политически институции и проекти с конкретни действия към масовост на достъпа до интернет. Според него и екипа му примери за това са: Индийският щат Керала, където универсалния достъп до интернет е човешко право по закон и се работи по осигуряването на такъв за 35 милиона жители до края на тази година; Глобален интернет достъп като част от програмата на Обединените нации Sustainable Development Goals и Програмата WiFi4EU на ЕС за изграждане на точки с обществено достъпен безжичен интернет в районите с повишен публичен живот, във всяко населено място на съюза до края на 2020 г. Това включва паркове и площади, обществени сгради, библиотеки, здравни заведения и пр.
The #WiFi4EU initiative is reaching all participating countries, giving citizens the chance to benefit from free Wi-Fi connectivity where they live. Check out the map of the 7980 winning municipalities ➡️ https://t.co/kwLBtMKtYw pic.twitter.com/DhSkjdrFuO
— Connectivity EU (@connectivityEU) November 4, 2019
С бюджет от общо 120 милиона евро за периода 2018-2020 година ЕС подкрепи 7980 кандидатури на различни административно-териториални единици и общински институции в 3 кръга до момента. Всяка одобрена молба за участие получава ваучер на стойност 15 000 евро за изграждане или реновиране на съответната мрежа. В Гърция, Португалия, Хърватска, Ирландия, Словения, Литва и България одобрените молби са над 70% от общия брой общини. У нас броят на ваучерите е 227 (от 246 регистрирани заявления) по време на 3-те кръга, което покрива 86% от страната. До сега VIVACOM е изградила WiFi зони по проектите на 40 общини, а в момента работи по изпълнението на още 36 проекта. Спрямо броя получени ваучери в рамките на конкурса България се нарежда на 16 място, но одобрените 227 броя, ни поставят на първо място по дял на общините, обхванати от инициативата. Последната покана за участие от страна на ЕС беше отправена на 19 септември тази година и 41 български общини спечелиха ваучери от по 15 000 евро. 38 териториално-административни единици не са част от WiFi4EU, 19 от които не са заявили интерес и не са се регистрирали в портала. За всички неодобрени или не успели да заявят желание за участие ще има 4-ти кръг през 2020 г., според Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Every European should benefit from digital economy. That's why cities & villages will offer #wifi4eu https://t.co/5wUtpKoQ1N #ThisIsTheEU pic.twitter.com/cVPZju4wJC
— Roberto Viola (@ViolaRoberto) August 2, 2017
През последния 3-ти кръг от програмата в рамките само на ден са подадени 11 000 молби за участие, а спечелените ваучери са 1 780. Повече от 2000 общини и общински подразделения са подали заявленията си в рамките на първите 2 секунди след отварянето на портала съобщават от INEA, агенцията за иновации към европейската комисия, начело на имплементирането на WiFi4EU. Победителите са селектирани от една страна на база first-comes-first, а от друга, според географски критерии, като предимство имат туристическите дестинации. Всяка страна членка има гарантирани минимум 15 ваучера и се задължава да предоставя безплатен интернет достъп без реклами за поне 3 години.
През 2016-та година ЕС публикува визията си за дигитално развитие под заглавие Connectivity for a Competitive Digital Single Market – Towards a European Gigabit Society, според която целите за скорост на сваляне в Европа трябва да е поне 100 Mbps.
#WIFI4EU has been started by the #EU @DSMeu! RT and make sure that your place is amongst the 6000-8000 places to receive free #WIFI! 📳📶😀 pic.twitter.com/1yCUMlHRBt
— WhyEurope (@WhyEuropeORG) June 3, 2017