Красимира Шуманова: Аз съм Красимира Шуманова, преподавам български език и литература в Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография, от дълги години.

Нели Прокопиева: Аз съм Нели Прокопиева, бивша възпитаничка на гимназията до преди три-четири години, понастоящем – също учител по български език и литература, в гимназията.

Константин Вълков: А помните ли номера, които вие сте правили, за да изкарате по-висока оценка?

Н.П.: Аз съм страшна паника по принцип и не умея да преписвам и до ден днешен е така. По време на часовете се чуваше „Нели, първи въпрос, Нели, втори?“. Винаги съм била отличничка, не смятам че мога да измислям различни начини да преписвам.

К.В.: Какво не се е променило в учениците от преди петнадесет години и сега, нещо, което независимо от поколенията – остава?

К.Ш.: Предметът, който преподавам дава възможност да се свържеш с автентичната човешка природа и мисля, че тя е една и съща, колкото и да се променя формата, стилът и начинът на взаимоотношенията, това е нещото, което осмисля връзката с децата и изобщо – преподаването.

К.В.: Създавайки този проект ние искахме да отличим един ученик и един учител, съзнавайки, че в някакъв смисъл това не е коректно, но от друга гледна точка – всеки има любим учител или ученик. Става дума за различни хора и характери все пак. Как вие се справяте с това, някой да ви е по-симпатичен?

К.Ш.: Да, ще бъда напълно откровена. Може би моят майчински инстинкт винаги ме е насочвал към така наречените аутсайдери или към онези, на които им е доста трудно да се справят – дали с дисциплина, дали с учене и дори моите ученици са ми казвали „Вие сте като магнит за тези хора“. Някак винаги съм обкръжена от деца, които са като всички други, но сякаш имат потребност повече да общуват, да говорят за себе си, за връзката. И да – мога да кажа, че този тип деца сякаш са ми слабост. В професионалното ми израстване се породи потребност да доразвия уменията си и се насочих към образование, което много добре се вписа – завърших семейно консултиране, дипломирах се като семеен терапевт. Това някак много добре се вписа в цялостния, как да кажа – формат е скучна дума, по-скоро в това „свързване учител-ученик“, общуване и разбиране. Това е думата „разбиране“ между двамата.

К.В.: Това щях да ви попитам – какво правихте през годините, за да не ви стане професията скучна, защото това е възможно – колкото и да я обичате. Какви нови неща въвеждахте в преподаването  – било то иновации?

К.Ш.: Мога да ви кажа, че това се случваше сякаш по-скоро от страна на децата. Те имаха различни изисквания. От себе си съм изисквала винаги да бъда максимално сензитивна, да уловя каква е тяхната потребност. А естествено се смени езикът, това може би е предизвикателството на времето, в което живеем. Но, когато стане дума за човешката природа, независимо чрез по-архаичната лексика, по-старите текстове, това пали децата, вдъхновява ги, пишат, интересуват се. Като иновация – да, използват понякога телефони, естествено.

Предизвикателството на нашата работа в момента е, че това са деца, поколение, което разполага със страшно много информация и готови отговори – отговорът е в джоба, в телефона, във всеки един момент, а предизвикателството по-скоро е да породиш у тях потребността да мислят.

Да мислят върху тази информация, да направят връзка. Защото, когато зададе въпрос учителят, първата реакция е да потърсиш готовия отговор. Моята идея, изобщо идеята на литературата е да се случи така щото, ума на това дете да намери отговора, да роди интерпретацията. Тъй като нашето училище е към Министерство на културата, децата са доста артистични, изразяват себе си през творчеството, това което съм правила например е, когато преподавам някакъв текст, който носи в себе си щрихи, визуализации, съм им давала възможност да рисуват на дъската.

К.В.: Имаше ли, когато вие бяхте ученик, така наречените „трудни паралелки“, проблени с повече хулигани, на които е трудно да привлечеш вниманието. Какво се случваше тогава, как реагираха учителите и как сега реагирате Вие като учител?

Н.П.: Тези паралелки, така наречените хулигани ги е имало винаги и ще продължава да ги има. Основната функция на учителя, освен да преподаде и да осмисли материала, е най-вече да достигне до децата и да привлече вниманието, за мен успехът на учителя не е проектиран върху отличните ученици, скромните, тези, които с лекота вървят през учебния процес – а точно обратното – върху калпазаните, трудните деца, на които да привлечеш вниманието, да ги заинтригуваш. Но разковничето за мен е да ги научиш да преживяват – успеят ли да преживеят това, за което им говориш, под каквато и да е форма, нещо лично за тях, разбира се – нещата се случват.

К.В.: Вие какъв ученик бяхте и сега какъв учител сте?

Н.П.: Смея да кажа, че бях старателна. Обичах училището и продължавам да го обичам. Често с директора на нашата гимназия, г-жа Цветанка Апостолова, се шегуваме, че това е семейната гимназия. Аз, съпругът ми, сестра ми сме завършили тук и някакси  – имам изключителен сантимент към него. Като се замисля – как съм минала през това училище, какво съм дала, какво съм взела, категорично  – повече съм взела, но някак – искам да дам, да върна жеста!

К.В.: Струва ми се, че много от управниците днес се страхуват хората около тях да са по-умни. Вие как превеждате фразата „Ученикът надмина учителя си“?

К.Ш.: Това е прекрасно, дай Боже да се случва все повече и повече. Ами – учителят е есента. Ученикът е пролетта. Дървото е едно, обаче – то е знанието. И някак те са свързани. На мен най-много ми хареса това във вашия проект – думата „връзка“ – това е акцентът, истината. Колкото една есен е по-щедра, плодородна, изобилна, и пролетта ще бъде по-красива, обещаваща. Това е връзката учител-ученик. Едно дърво, два сезона.

К.В.: Ако може с магическа пръчка да промените нещо в училището сега, дори да се касае до финанси, какво би било то?

Н.П.: От финансова гледна точка нашата база е доста добре оборудвана, работим с най-новите софтуери, с най-новите програми и компютри имаме модерно фотостудио. Аз по-скоро бих инвестирала в културното развитие на учениците, имам предвид ренесансова творба, ренесансова литература и изкуство – да могат да го видят, докоснат и съпреживеят, както аз съм го преживяла.

***

„Star & Млад” е поредица на Дарик и VIVACOM за връзката ученик-учител. Представяме интересни „двойки“, които винаги изкарват шестици.