Ден след началото на учебната година.

Дворът на Национално музикално училище “Любомир Пипков” е така пълен сякаш откриването продължава. Родители, които водят деца. Деца, които са нарамили инструменти. И такива като нас, които носят просто диктофон и фотоапарат, озъртат се; търсим дете, което обича да свири на арфа и учител, влюбен в преподаването и инструмента.

Казват ни, че г-жа Кохар Андонян е на първия етаж, качваме се по така добре познатите ни стълби, неведнъж сме били в училището. След по-малко от минута се озоваваме в стая с няколко арфи. Там е и Лора Камбурова – притихнала и смирена, стои до своята си арфа, малката арфа. Слънцето се прокрадва през прозореца, арфите стоят някак гордо и необезпокоявано. Човек има страхопочитание към инструмента – гледа го, не го докосва. По-късно, когато малката Лора играе с пръстите си по струните, страхопочитанието се усилва.

Поредицата ни “STAR и МЛАД” започва и ще ви занимаваме всяка седмица със срещи “учител – ученик”. Вярваме, че има една особена връзка, тя не се къса, тя заздравява с времето, тя става силна. Няма друга такава. Именно връзката “учител – ученик”.

Понякога е трудна. Понякога се повишава тон. Друг път се слуша смирено. Връзката обаче продължава. Един ученик днес е учител утре. Ако не преподава в училище, преподава на собствените си деца.

Екипите на Дарик радио и VIVACOM ще представят десет вдъхновяващи връзки “учител – ученик” като част от поредицата “STAR и МЛАД”. Слушайте разговорите по Дарик, после като podcast на darikradio.bg; четете тук, също и на dnews.bg.

КВ: Как се спряхте на арфа, г-жо Андонян? Как решихте да свирите точно на арфа?

Кохар Андонян: От малка съм започнала да свиря на пиано, още от 4-годишна възраст. Тогава е имало един експеримент с малки деца, които са започвали от ранна възраст да учат музика и моите родители са ме включили. Това се случи до 11-годишна възраст, когато аз свирих на пиано. Тогава имаше много кандидати за музикалното училище, а аз исках точно там да кандидатствам. И моята преподавателка тогава реши, че не съм достатъчно подготвена, за да успея и предложи да помисля за друг инструмент.

Тогава ми предложиха арфа, заведоха ме при учителката по арфа, когато за първи път видях този инструмент се влюбих в него. Тази любов остана за цял живот. Така започнах – на 11-годишна възраст да свиря на арфа.

КВ: Има ли нещо, което да не ви харесва в арфата?

Кохар Андонян: Всичко ми харесва в арфата. Единственото трудно е пренасянето на инструмента. Много често се налага това да се случва за концерти, а арфата е деликатен инструмент, също така и много скъп. Винаги има проблем с това кой ще пренесе арфата. Трябва много внимателно да се подхожда към нея.

КВ: Казвате, че е това е много скъп инструмент. Има ли достатъчно арфи тук в училище, как изобщо децата успяват да репетират, да се учат на него?

Кохар Андонян: По този повод искам да спомена за една наша инициатива, защото нашите арфи тук в училище са много стари, руско производство, много са хубави, но са минали поколения деца през тях. Преди десет години имахме възможността да закупим една нова арфа. През училище минават страшно много арфисти. Инструментът е скъп, не може всеки да си го закупи, всички арфисти се упражняват в училище по даден график. Тази година родителите, учениците и с подкрепата на сдружение “Ранно пиле”, правим една кампания за нова арфа за музикалното училище. Искаме да закупим един нов инструмент. Няма да цитирам сумата.

КВ: Лора, ти колко години вече свириш на арфа?

Лора Камбурова: Трета година.

КВ: Имаше ли и ти друг инструмент, с който започна като г-жа Андонян, или арфата беше първата ти любов?

Лора Камбурова: Първо исках на китара, но бях на един концерт, на който дадоха на децата да свирят на арфа. Опитах там и много ми хареса.

КВ: Лора казва, че е искала да свири на китара. Може ли да се каже, че китарата е по-скоро мъжки инструмент, а арфата дамски?

Кохар Андонян: Не. В миналото, както и днес, много мъже свирят на арфа. Не може да се каже, че е предимно дамски. Вярно, инструментът се свързва с дамите по-често, но има и много представители на мъжкия пол, които свирят на арфа.

КВ: Как обяснявате от ваша гледна точка фразата, клишето, максимата “ученикът надмина учителя си”?

Кохар Андонян: Това е нещо много хубаво. Когато се постигне е удоволствие за учителя. Днес има достатъчно много информация. Имаме достъп до най-различен нотен материал. До световноизвестни арфисти чрез новите технологии. Също има мнозина арфисти, които идват тук и правят майсторски класове. Когато детето е амбицирано, това се случва. Всеки учител е горд, ако бъде надминат от ученика си.

КВ: В много от случаите това е свързано с т.нар. любим ученик. В кои моменти симпатията може да изиграе и лоша шега?

Кохар Андонян: Това наистина е естествен процес, ние сме човешки същества. Възможно е към някого да имаш малко по-голяма симпатия. Но съм абсолютно категорична, че в процеса на обучение, когато става дума за това да бъдат професионалисти, се отнасям към всички еднакво. От друга страна, зависи винаги и от самия ученик. Ако той полага достатъчно усилия, ако е талантлив, няма как да не работиш с него. Тогава няма никакво значение дали ти е по-малко или повече симпатичен. Зависи от детето – колко дава, колко е талантливо. Защото в музиката се изисква много, много усилия, много упражнения всеки ден. Трудът е огромен. Самата аз още свиря на концерти. Когато ме видят и казват, че всичко е много хубаво, че свиря за удоволствие, хората си мислят, че едва ли не сега сядаш и започваш да свириш. А никой не знае колко много труд се крие зад всичко това.

Истината е, че нашите деца полагат огромни усилия. Още повече, че не всички от тях имат инструменти в дома си. Всеки ден трябва да идват до училище по-рано, да се упражняват, не винаги стигат часовете. В действителност те правят чудеса от храброст.

КВ: Лора, гледаш ли на телефон или на таблет клипчета на музиканти, които свирят на арфа? Помага ли ти това в обучението?

Лора Камбурова: Да, гледам. Гледам клипчетата за удоволствие, харесва ми.

КВ: Ще продължиш ли и след десет години да бъдеш влюбена в арфата си, в този инструмент. Как се представяш след като завършиш училище?

Лора Камбурова: Представям си, че ще ходя по концерти. По големи концерти.

КВ: Как разбирате дали сте се справили добре с обучението на вашите ученици?

Кохар Андонян: При нас има конкурси, които децата посещават. Дори сега имаме невероятен успех на наша ученичка, казва се Виктория Маркова от осми клас, ще бъде девети, беше на един конкурс в Италия, на много високо ниво. Виктория спечели второ място. Двадесет и четири страни участват в този конкурс. Това беше голяма награда за моя труд, за българската школа, да пробием тази стена, защото в действителност е много трудно. Много са напористи децата, много са талантливи. Тогава си казваме, че сме свършили добре работата.

КВ: Ако имахте магическа пръчка…

Кохар Андонян: Ако имах магическа пръчка бих купила няколко различни арфи. Примерно да имаме електрическа арфа, защото децата е хубаво да видят и посвирят на такава. Имахме наскоро един майсторски клас на моя бивша ученичка, която в момента живее във Франция, занимава се с джаз, интересно е, защото се показват нови технологии към арфата, те правят звученето различно. Бих обновила нашите инструменти. Това действително е една моя мечта – да могат децата да се докоснат до всякакъв вид инструменти. Ето например Лора, която от малка свири, тя има възможността да свири на малка арфа, дарена на училището преди пет години. Така имаме възможността да започнем ранно обучение на нашите деца, което е много важно. Навсякъде по света има малки арфи. Там децата започват да свирят дори на 4 години, а сега вече имаме тази възможност и това е много хубаво.

КВ: За човек, който не е запознат – пръстите на ръцете играят най-важна роля в свиренето на арфа, така ли е?

Кохар Андонян: Знаете ли, цялото тяло участва особено, когато се свири на голяма, педална арфа. Арфата има седем педала. Както свирим с ръцете, така свирим и с краката си. Включени са наистина всички части на тялото – раменете, гърба, всичко трябва да бъде спокойно, да няма напрежение. Тогава се получава тази красота…

***

“СТАР и МЛАД” е поредица на Дарик и VIVACOM. Представяме различни поколения, които имат нещо общо – страст към знания.

За инициатива за закупуване на нова арфа прочетете ТУК.