Фактите – Галина Милкова завършва УАСГ, специалност „Архитектура“, катедра „Обществени сгради“. Недко Николов завършва бакалавърска степен във Факултета по изящни изкуства, “Св.св. Кирил и Методии”, гр. Велико Търново, специалност „Педагогика на изобразителното изкуство, специализиран профил “Скулптура”.

Галина и Недко са “Think Forward” – иновативно студио за архитектура, независимо творческо обединение, създадено през 2013 година. И двамата се вълнуват от социални, етични, екологични проблеми, което в някакъв смисъл ги прави по-различни от конвенционалните архитектурни студия. Харесваме от доста време работите им и затова ги поканихме в рубриката ни “Новите оптимисти”, която осъществяваме заедно с “Теленор”.

КВ: Когато трябва да се вземе финално решение кое надделява – формата или функцията?

Недко Николов: Вървят ръка за ръка преди всичко. Когато започнем да градим даден проект, задача – каквото и да е – знаем, че винаги се търси съответно функциите, които трябва да присъстват в дадения обект, но знаем, че и формата е неизменна част от този проект и тя също води цветово като формоизграждане и няма как да ги отделим една от друга.

КВ: В този забързан свят оценката за работа на един архитект не е ли по-скоро първо върху формата?

Галина Милкова: Факт е, че в нашата професия визуалното е изключително важно, защото то се първовъзприема. Въпросът, на който Недко отговори е дали формата, или функцията е първостепенното; при нас, в нашата практика, концепцията е на първо място. След това подчиняваме функцията и формата на тази концепция. Важно е за нас да следваме този процес, защото в противен случай рискуваме да създаден нещо, в което да няма послание, да няма дух. За нас като творци, които държат на посланието, това е най-важното.

КВ: Под имената на единият от вас пише „архитект“, а на другия „дизайнер“. Бихте ли обяснили, дори като на малко дете, какво е архитект и какво е дизайнер?

Недко Николов: Аз бих обяснил така. Аз винаги съм се възприемал като „създател“. Не искам да се дефинирам като само архитект, дизайнер, артист или нещо подобно. Ние сме широкоскроени хора, работим мултидисциплинарно и винаги сме приемали всяка задача индивидуално. Искаме да се изразяваме. Дали ще бъде концептуално, дали ще измисляме всяка задача индивидуално, но човек трябва да бъде създател. Връзката между мозъка и ръката да не се прекъсва.

Галина Милкова: Аз мога да го обясня като на дете. Архитектът започва от общото към частното, а дизайнерът от частното към общото. Това е правило.

КВ: Докато сме на детска вълна, във вашето детство в кой момент се ражда онова осъзнаване, че може би „аз с това ще се занимавам“ и какви вътрешни таланти търси едно дете, за да стане ясно, че то може да бъде успешно в тази професия? Вие какво търсехте, защо бяхте сигурни, че ще се справяте с тази работа?

Недко Николов: Никога не сме били сигурни, то се е сформирало с времето. Аз от много малък се интересувах и се занимавах с изкуство. Така съм го чувствал, следвал съм сърцето си. Просто във времето то се модифицира, доизгражда и имаш усещане накъде духа вятърът и само избираш кой път да хванеш. Усещах винаги, че това да създавам, да проектирам и да придавам функция на нещата, да не е просто моята гледна точка като артист, а да служа на даден проблем, да остане за поколенията, но мисля, че с времето се създава това усещане в коя посока точно трябва да вървим.

КВ: Ти кога осъзна?

Галина Милкова: Аз го осъзнах много късно. Моята мечта никога не е била да бъда архитект. Моите родители са архитекти, от малка виждах колко трудна е тази професия, колко време и енергия отнема, не съм ги виждала толкова често, защото са оставали до нощите в офиса. Като малка имах усещането, че моето призвание е да се занимавам с музика и рисуване. Музиката продължава да е част от моя живот. Докато израствах се интересувах от всякакви изкуства като фотография, мода и точно преди кандидатстудентските изпити усетих, че може би архитектурата е това мултидисциплинарно изкуство, което може да ми позволи всички други мои желания да ги фокусирам в едно изкуство. Мисля, че това е причината ние да я практикуваме тази професия по малко по-различен начин от стандартните възприятия.

КВ: Като казваме „стандартно възприятие“ има едно негласно разбиране, че професията е престижна, да сложиш „архитект“ пред името си е престижно, в същото време има професии, които също са престижни, но не и финансово доходоносни, а тази е и финансово обезпечена, поне такова е мнението. Така ли е?

Недко Николов: Това е строго индивидуално. Ти сам трябва да създаваш параметрите дали да бъдеш успешен, или не. Ние винаги сме се стремяли да полагаме висок стандарт, висок професионализъм в работата си. Опитваме се и работата да бъде подплатена и финансово.

КВ: Как един архитект рекламира себе си?

Галина Милкова: Основно чрез работата си. Ние като хора въобще не мисля, че сме толкова интересни. По-скоро цялото тврочество и енергия го влагаме в работата, още повече в тези проекти, които имаме възможността сами да инициираме, тогава най-добре успяваме да се реализираме и да маркетираме, и рекламираме това, което създаваме. Когато има послание много по-лесно става самата реклама на един проект, защото той докосва хората.

Недко Николов: Именно това, което каза Галя за концепцията – тя е много важна. Много лесно разказва за един проект. Много по-лесно докосва човека, той го възприема.

КВ: От началото, от създаването на проекта, първата среща с клиент до финализирането на проекта, коя е най-скучната част?

Недко Николов: По-скоро няма скучна. Професията ни е много динамична, тя преминава през много идеи, отсяване, синтез на форма, на функция, но в един момент, по-скоро, когато се премине в техическа фаза, се изисква висока средоточеност, защото това трябва да бъде разбрано и възпроизведено от други хора. Така, че не бих казал, че има какъвто и да е скучен момент. Трябва да се жонглира във всеки един момент, защото професията ни преминава през много пера.

Галина Милкова: Аз също мисля, че в нашата професия няма скучна част. Може би най-интересните моменти са свързани с диалозите с клиентите, които дават идеята си, повеждат ни в някаква посока. По-скоро има много интересни моменти, но не и скучни.

КВ: Кой е лесен и кой труден клиент?

Недялко Николов: Аз мога да отговоря на този въпрос. Има клиенти, които са отворени към диалог. Диалогът е най-важната част от нашата работа. Смятаме, че най-добрите проекти се осъщестяват, когато има съвместна работа с клиента. Най-важен е диалогът. Ако има възприемане на идея, ако има и обратна връзка с клиента винаги една идея се модифицира и претърпява еволюция и накрая излиза най-добрия продукт. Ние вярваме, че най-добрите проекти се получават, когато има съвместна работа с клиента. Когато има има добър диалог.

Галина Милкова: Бих добавила, че лесните клиенти са онези, с които трептим на една честота.

Недко Николов: Мен най-много ме вълнуват нещата, когато докосват повече хора. Това са социалните ни проекти, особено тези, които са свързани с училища. Там се забелязва, след като открием обекта, как децата възприемат новата среда. Дизайнът и архитектурата възпитават деца, те откриват нови функции отвъд тези, за които ние сме ги създали и сме предполагали. Интересните проекти са тези, които докосват повече хора, остават за по-дълго време, не са преходни. Лично мен това ме вълнува.

Галина Милкова: И аз мисля, че нашето нещо си е социалните проекти. Още когато се запознахме с Недко и сформирахме Think Forward, идеята беше да реализираме проекти, които дават решение на социални проблеми чрез намесата на изкуство. Нашата професия е страшно разнородна.

***
(слушайте цялото интервю в предаването „Дарик кафе“ и след това като подкаст на darikradio.bg)

Поредицата „Новите оптимисти“ се случва с партньорство на Теленор.