Не е лесно да те въведа в това интервю без емоция на удовлетвореност и оптимизъм, но ми се иска да оставя това на рицарите – Ванеса Гуджова (17 г.), ученичка в 11-ти клас и г-жа Йоланта Бурева, преподавател по Български език и Литература от “101-во средно училище Бачо Киро” в столичния квартал “Надежда”, предвождани от директора г-жа Весела Иванова. Затова ще опитам да предам само фактите, относно първите ни разговори.

Ванеса ни писа във Facebook със следната молба:

Пиша Ви, тъй като имаме желанието да отбележим факта, че изявени артисти на България работят съвместно със столичното “101-во Средно училище” и се провеждат часове, в които учениците се срещат с творци. До момента се отзоваваха Стефан Вълдобрев, Снежина Петрова, Лили Гелева, Василена Винченцо, Весела Бабинова, Неда Спасова и ни подкрепят в начинанието.
Образованието и културата си подават ръка и това е нашият успех, свързан с изграждането на морално, духовно поколение.
Ще сме щастливи, ако имате възможността, да отразите срещата на култура и образование и това да достигне до по-голям кръг от хора.

09.05.2019 г.

Всяка седмица в часа на класния ръководител там гостуват изявени български актьори, като за посещенията отговаря именно Ванеса. Напускала училището, считайки че то не ѝ дава достатъчно, в един момент това дете осъзнава нуждата да събужда с изкуство навсякъде и след като се връща в отново там, в 101-во, решава да започне мисията си. А, както виждаш от думите ѝ, тя далеч надминава границите на “Надежда”-та. Съмишленици не липсват… и мечтата оживява.

Срещнах се с Ванеса и г-жа Бурева за да разбера повече и видя с очите си двете рицарски лица на оптимизма в образованието. Един тандем, от често противопоставящи се позиции (учител-ученик), който показва каква всъщност е силата на новото поколение. Стига да им вярваме.

 

Какво е театърът за теб?

Ванеса: Театърът за мен е свобода! Свободата да избирам, да изживея нечия друга съдба, да се опитам да разбера защо хората постъпват по определен начин, да съзерцавам отвъд видимото. В него откривам смисъл и вярвам, че имам правото да съм на сцената само когато имам какво да кажа. Знам, че театърът е отговорност, но и удовлетворение, щастие, когато видиш очите на зрител, който е бил провокиран от видяното. Изкуството трябва да задава въпроси, а не да дава “лесносмилаеми” отговори. За да твориш е необходима и смелост, с която да отстояваш в името на стойностното изкуство, което е трудно, но в България виждам все повече такъв театър и съм щастлива, тъй като голяма част от публиката е научена да бъде “консуматор” и не е лесна задача да избягаме от ежедневието, защото тя търси това ниво и в изкуството. Театърът е път, чрез който можеш да променяш – себе си, околните, обществото, но първо трябва да си наясно със себе си, за да знаеш накъде вървиш и кой те следва. Театър се създава с любов, а за мен тя е най-важна във всичко! Обичам това изкуство! То е полет сред много, много любов!

Г-жа Бурева: За мен театърът е докосване. Докосване до най-съкровените струни на човешката душа. Защото, според мен, всеки човек може и трябва да открие в него нещо за себе си. Той е и моето училище, и моето вдъхновение! Училище за това как трябва или не трябва да постъпваме в определени ситуации, училище за мисълта, за разума, въобще училище за живота. От друга страна той е и моето вдъхновение, тъй като всеки ден, всеки учебен час ние учителите сме на сцената пред нашата критична публика – учениците.

Защо е важно децата да ходят на театър и познават това сценично изкуство, а и изкуството като цяло?

Ванеса: Важно е подрастващите да бъдат възпитавани с духовност, да им бъде създадена ценностна система с високи идеали, а изкуството е път към това. Чрез театъра те виждат по-различни, по-сериозни проблеми и това ги кара да се замислят, което вече е успех, защото в един момент ще изпитат потребността от качествена “храна” за душата, а това е изключително в днешното общество, което се привързва към бързината – да консумира бързо взаимоотношения, да живее бързо в своя собствен свят и да не се интересува от мястото си в социума. Изкуството ни прави по-сетивни – основно човешко качество, което, за съжаление, все по-често хората пренебрегват.

Г-жа Бурева: Изкуството трябва да присъства в живота на всеки един от нас. Самият живот е изкуство – да вярваш и да ти вярват, да се доверяваш и да ти се доверяват, да обичаш и да бъдеш обичан, да уважаваш и да бъдеш уважаван.

Често зрелите хора казваме:“Животът ще ги научи!“/младото поколение/. Да, така е, младите хора не обичат да ги поучаваме. Искат сами да се сблъскат с нещата от живота. Аз се опитвам чрез изкуството и по-точно чрез театъра да им покажа хубавото и грозното, правилното и неправилното. Избягвам изрази като „Не го прави! Не е правилно!“. Чрез постъпките на герои от постановките те сами си правят изводи за това кое е правилно и кое – не. Мненията са различни, стига се до спорове, но нали в спора се ражда истината…

 

Г-жо Бурева, споделихте в разговора ни, че в групата Ви е имало деца, които за пръв път отиват на театър. Какво видяхте в очите им след представлението? Разкажете ни.

Г-жа Бурева: И сега, за съжаление, има такива. Всяка година към нас, любителите на театъра, се присъединяват нови попълнения. У някои успяваме да разпалим искрата на любовта към театъра, при други – не се получава. Но това не ни обезсърчава – ние продължаваме да говорим за театър, да ги срещаме с хора отдали живота си на театралното изкуство. А що се отнася до очите, да, очите са огледало на душата. Те говорят, но понякога и мълчат, защото хората сме различни – едни могат, други не могат да изкажат нито с думи, нито с очи това, което чувстват. А децата са спонтанни – когато чуя въпроса „Кога пак ще ходим на театър?“ аз се чувствам удовлетворена от това, че съм посветила поредната вечер на изкуството и на учениците си.

 

Затова ли инициира и продължаваш с усилията ежедневно?

Ванеса: Продължавам да се боря, защото знам, че обществото има нужда от промяна, а тя е възможна, ако ние я пожелаем. Училището е най-доброто място, от което да започнем, тъй като всички тези мои съученици, които в момента седят на чиновете, ще са бъдещата ми публика, а ми се иска в салона да виждам едни по-будни и по-жадни за култура очи.

Г-жа Бурева: Усилията ни наистина са ежедневни, но те не са ни в тежест. Това е така, защото нашият директор, госпожа Весела Иванова, стои зад идеите и ни подкрепя безрезервно. Без нея, без нейната съпричастност и професионализъм нямаше да можем да постигнем нищо. А Ванеса е млад човек, който работи с много плам и желание. Тя е пълна с идеи, които отстоява докрай. Тя е човекът, чийто очи говорят за театъра с голяма любов и преклонение. Щастлива съм, че я има!

Кога започна всичко и как?

Ванеса: Любовта към театъра е водещата сила в тази инициатива. Започнах да каня български артисти, защото видях необходимостта от промяна в българското училище. Не съм съгласна с това, че образователната система не възпитава култура или поне уважение към нея, а оттук тръгва и упадъкът на ценностната ни система. Поканих актьори, за да разкажат, споделят своята гледна точка за живота, младите хора като мен да видят, че най-важно е да се чувстваме значими, поемащи морална отговорност. Г-жа Йоланта Бурева прегърна моята идея и е ръководител на тази часове. Преживява всичко заедно с нас, чувстваме я като приятел, което е сложно да изградиш в съвременното образование, защото системата налага правила, отдалечаващи учител и ученик, а ако го няма взаимодействието, тогава не говорим за образование, а за наизустяване на факти. Нашата директорка – г-жа Весела Иванова подходи с много разбиране и вълнение. Тя е директор, но и отговорен в обществото ни човек, изключително отдаден професионалист.

Г-жа Бурева: За мен началото е от преди 6 години. Учениците ми тогава бяха в 5 клас и съботните дни бяха посветени на Младежкия театър. Посетихме всички дневни представления. След това се ориентирахме към Народния театър и ТБА. Тук е мястото да отбележа, че родителите бяха много отзивчиви – те застанаха изцяло зад мен, довериха ми се и ме подкрепяха, защото вярваха, че това, което правя е полезно за децата им.

 

Колко актьора са ви посетили до сега?

Ванеса: Една от последните срещи беше с актрисата Мария Сотирова, която разказа за изборите, за решението да започне заниманията си с театър. На 14-ти май пък Неда Спасова разказа за това какво е да си идеалист, колко различни са образите в театъра и в киното. Ден след това Клас на Проф. д-р Атанас Атанасов посетиха Училището и обърнаха внимание върху индивидуалните планове и цели в живота на човека. С Василена Винченцо организираме срещи-разговори след представления с актьорите. Весела Бабинова също беше с нас дни след получаването на наградата ИКАР и разказа за пътя на артистите в България. Сред първите ни гости (заедно със Снежина Петрова) бяха Георги и Симона от екипа на No Blink (платформа за късометражно кино), които посветиха дискусия за създаването на кино в България, за процеса – от заснемането до киносалоните. Ева Данаилова проведе час свързан с духовното изграждане на всеки човек, което беше изключително ценно за нас. Имахме и учебен ден със Стефан Вълдобрев. С него предстои да организираме прожекция в „Дом на киното“, посветена на групата му „Обичайните заподозрени“ със среща-разговор с музикантите. Константин Еленков също се присъедини към инициативата ни и разказа за ролята си в мащабния спектакъл “Одисей” на Диана Добрева, част от официалната програма на Пловдив за тази година. Очакваме с вълнение следващите артисти, които ще ни гостуват.

 

Кой е любимият ти актьор/ актриса?

Ванеса: Адмирирам творчеството на Деян Донков. За мен той има брилянтни превъплъщения. Изключително искрен и отдаден на изкуството човек! Валентин Ганев също е сред идолите ми в театъра. Той е вдъхновяващ творец, а наскоро беше и премиерата на постановката “Теремин” от Петър Зеленка в Народния театър, на която той е постановчик. Екипът на пиесата е прекрасен! Такива хора ме вдъхновяват, защото след края в осветени салoн, започвам да се вълнувам отново. Въпросите, които ме провокират не излизат от мислите ми, а смисълът намирам в това – да се чувствам провокирана, будна за случващото се около мен.

Г-жа Бурева: За мен този въпрос е много труден! Нямам любим и нелюбим актьор. Всеки един, стъпил на сцената или застанал пред камерата, според мен, има за цел да стане любим. Има много млади  и талантливи български актьори. Посетихме няколко постановки на класа на проф. Атанас Атанасов, след това те ни гостуваха в училище. Те са едни талантливи, дисциплинирани и искрени млади хора, в чиито превъплъщения човек не може да не се влюби.

 

Това заразява и окрилява, каква е крайната ви цел или най-възвишена мечта?

Ванеса: Енергията, която получавам от процеса към промяната, е незаменима. Щастлива съм, че вече има хора, в чиито очи виждам любопитство. По-голямата ни цел е въвеждането на предмет “Театрознание” в учебната програма, което ще бъде удовлетворение, защото вече ще знаем, че мостът между културата и образованието е стабилно изграден. Пожелавам си да имам възможността да играя в представления, за които знам, че не съм направила компромиси със себе си. Това в личен план е една голяма моя цел!

Г-жа Бурева: Аз нямам крайна цел, защото не се състезавам. Основната ми цел е колкото се може повече деца да накарам да заобичат театър.

 

Как ви кара това да се чувствате?

Ванеса: От всичко, което се случва, от динамичността, от моментите, в които имам възможност да се вгледам навътре към себе си, се чувствам щастлива! Истински щастлива! (Не го казвам, защото “така трябва” или защото хората обичат да го казват.) Изпитвам любов! Любов към всичко в живота ми! Обичам и виждам любовта около себе си. Какво повече?! 😉

Г-жа Бурева: Сигурно трябва да съм горда. Не, аз се чувствам удовлетворена от това, което върша.От това, че съумявам чрез призванието си на учител да бъда поне малко полезна на тези деца и те да се чувстват уютно, общувайки с мен.

Какво предстои?

Ванеса: Предстои промяна, защото е процес. Тя не се случва за два-три месеца. Очакват ни още срещи с актьори, посещения на постановки, срещи-разговори след представленията с екипа, предмет “Театрознание” и едно по-одухотворено поколение.

А за мен и трупата, в която участвам, предстои премиерата на представлението “Вечния април” от Камен Донев, с режисьор Стефан Къшев. Участват: Бетина Маркова, Ванеса Гуджова, Калина Андреева, Яна Николова, Анита Иванова, Даниела Кичичлиева, Борис Върбанов, Антон Колев, Максимилан Димитров, Кръстьо Стоименов, Калоян Григоров.

Пиесата разглежда взаимоотношенията между три семейства, олицетворяващи съществуването. Това не е пиеса за бита. Смееш се, а ти се плаче. Странна. Магична. В нея действието не се развива на повърхността на ежедневието, а напротив – засяга човешките ценности и има смелостта да зададе важни за живота ни въпроси.

Създадохме я с много обич и сега тя ще даде на публиката, на нас – огромна любов. Постановката носи в себе си полет на духа! Носи ЛЮБОВ и СМИСЪЛ!

Г-жа Бурева: Предстоят нови срещи с изкуството, тъй като то трябва да присъства в живота с воля. В днешно време процесът на възпитание в култура не е лек. Аз имам много идеи и планове, но те са още в суров вид. Надявам се да успея да ги осъществя успешно.

**

“Вечния април” от Камен Донев, с режисьор Стефан Къшев можеш да гледаш на 30 юни РКИЦ, София, 14.30 часа. За повече информация и билети тук.

***

В „Съвременните рицари“ ти представяме хора успели да се освободят от ограниченията на наложеното. Авантюристи по дух, водени от свободната воля, извън ограниченията на работно време и учебна програма, сред облените от студена неонова светлина помещения. За тях извиненията да не бъдат себе си са непонятни оправдания на другите. За нас те са онзи осъществен израз на порива за свобода, който ни вдъхновява.