Продължението на най-продаваната поредица книги за момчето-магьосник от Дж.К. Роулинг е вечетук. Книгата беше издадена на английски език в неделя – 19 години следпубликуването на първата история Хари Потър и философският камък. На български ще се появи на пазара на 13 октомври.

Хари Потър и прокълнатото дете трудно би могла да се сравни по обем с предшественицитеси – книжни тухли, които – признай си – понякогаизползваш, за да подпираш вратата.

Прокълнатото дете е пиеса, написана от Роулинг, съвместно сДжон Тифани и Джак Торн. Понастоящем може да бъде видяна на сцена в Лондон.

На прокълнатотодете никак не му е лесно обаче. То е натоварено със задачата да оправдаеносталгията и най-съкровените юношески мечти на поколение, израснало с идеятаза света на магията.

Пиесата очарова состроумие и изобретателност и, въпреки че вероятно няма да отговори докрай навъпросите на взискателните читатели, тя ще ги докосне по начин, по който дорине са очаквали.

Ако не искашспойлер, време е да спреш тук.

Хари Потър не еособено добър в избирането на име на дете.

Детето на Хари, обречено да носи името Албус Сивиръс, се измъчва от мисълта, че може да бъдеразпределено в Слидерин – Дома на лукавството и амбицията. В книгата това емомент на сближаване между баща и син, придружено  с бащинското уверение, че където и да бъде дадено детето – той ще го обича. Идеята на Хари за възприеманетона Слидерин по различен начин е свързана с промяната на ограниченото схващане засъперничеството между домовете, която е водеща, когато Хари Потър е учи в Хогуортс.

В пиесата обачеАлбус и Хари не са близки. Трудно намират общ език. Нещата се влошават,когато Албус е разпределен в Слидерин – точно това, от което се е страхувалнай-много. Останалите в училището бързо се настройват срещу него. Единствениятприятел на Албус е синът на врага на неговия баща от училище – Скорпиъс Малфой (явно бащите и на дваматаса ги прецакали с имената и неслучайно се откриват един друг).

Унил и мрачен, Албусне е много далеч  от образа на един друг синна известен баща – Кайло – Не съм избирал да бъда негов син – Рен. Албус е далеч по-достоен за харесване. Спасениетона Албус се крие в  неговото приятелствосъс Скорпиъс – развеселяващо задръстен, неловък и чаровен.

Заедно, Албус иСкорпиъс предприемат пътуване във времето, в опит да спасят Седрик Дигъри,чиято смърт в края на четвъртата част е знамение за наличието за перманентниямрачен оттенък в предстоящите серии. Има една уловка, както винаги – всеки път,когато променят времето, те променят и настоящето.

Двете момчета сепотапят отвъд времевата линия, катосъздават Вселена след Вселена. В крайна сметка създават една, където Волдеморуправлява цяла Великобритания, но това не е и наполовина мрачно исърцераздирателно, колкото моментът, в който Рон и Хърмаяни едва си говорятедин с друг.

Книгите за ХариПотър винаги са проектирали грешките и неволите на миналото върху децата си в настоящето. Трагедията на Хари се състои в това,че възрастните в неговия живот го виждат като инструмент, който могат даизползват, за да поправят грешките, които са допуснали като деца.

Прокълнатото дете е възможност за катарзис
Прокълнатото дете не е перфектната пиеса, поне не и на хартия. Но на кого му пука? Забавна е.Усещането да се срещнеш отново с малко посмачкания от живота, но все така опасногероичен Хари. Интригуващо е да видиш Хърмаяни като министър намагията и непрестанните таткови шеги на Рон. Не по-малко вълнуващо е да сезапознаеш с навъсения Албус и чаровния Скорпиъс.

Особено пречистващое когато тези герои – до чиято болка и страдание сме се докоснали – започнат даоткриват начини да развалят собствения си порочен кръг и да гледат на нещата от друг ъгъл.

В края на пиесатаХари и неговото поколение започват да достигат до прозрението как да спрат порочнотоотражение на миналото върху децата си. Този момент носи заряда на дълбока надежда иоптимизъм.

Прокълнатото дете се нагърбва с невъзможна задача. Не успява изцяло. Но пък за сметка на това сезабавлява опитвайки.