Запознай се с 10 интересни факта за Жаклин Кенеди Онасис:

1. Работила е като репортер и фотограф

След завършване на образованието си преминавайки през Университета Васар, Сорбоната и Универститета Джордж Вашингтон, първата работа на Онасис е била като репортер за Washington Times-Herald през 1952. Като “Интригуващ фотограф” на вестника, тя е интервюирала хора по улиците, задавайки им всевъзможни въпроси на политическа, семейна и лична тематика. За същото издание е правила и интервю с Ричард Никсън, който през 1960-та губи изборите от Джон Ф. Кенеди. 

2. Имала е краткотраен годеж преди брака си с Дж. Ф. Кенеди. 

През 1952-а Washington Times-Herald публикува известие за годежа на Джаки със завършилия Йеил ветеран от Втората световна война и банкер от Уол Стрийт – Джон Хюстед. Едва 22-годишна тогава, тя е имала колебания в решението си да премине на ниво домакиня и скоро след обявата, през март същата година отменя сватбата. Само няколко месеца по-късно започва да се среща с Щатския конгресмен тогава Дж. Ф. Кенеди, за когото не се двоуми и се омъжва през септември. 

3. Считана за модна икона и до днес, тя не еднократно е била и критикувана за избора си на тоалети 

Онасис и до днес се свърза с безупречен моден стил, класифицирана като икона на 60-те. Американките с нетърпение очаквали появата ѝ с нов тоалет, а големите вериги магазини бързали да направят достъпни имитации на изисканите и класически рокли. По време на президентската надпревара през 1960-а обаче, нейното залитане по висшата френска мода било критикувано остро. След влизането на двойката в Белия дом, бащата Джоузеф Кенеди помага за “национализирането” на външния ѝ вид, с помощта на базирания в САЩ дизайнер Олег Кассини, който прави повече от 300 от най-незабравимите модели за Онасис, след което се провъзгласява за “Секретар на Стила”.  

4. Тя прави масивна реновация на Белия дом 

Малко след избора на Кенеди за президент на САЩ през 1960-та година, Онасис се заема с осъвременяване и реновиране на Белия дом. След като бюджетът от 50 000 долара достига едва за няколко дни, създава Фонд “Изящни Изкуства” за Белия дом, където частни дарители и музеи дарявали мебели с историческа стойност, произведения на изкуството и други средства. Скоро президентската обител придобила по-елегантен вид и помещавала предмети принадлежели на Джордж Вашингтон и Ейбрахам Линкълн. През февруари 1962-а прави телевизионнo предаване с Чарлз Колингууд за CBS -TV, представяйки обновения дом. 

5. Отваря училище в Белия дом

Въпреки собственото си минало на репортер, Онасис се опитва всячески да защити децата си от медиите, по време на мандата на съпруга ѝ. Под натиска на пресата и постоянното присъствие в живота на семейството, ходенето на училище на дъщеря ѝ Каролин ставало все по-трудно. В следствие на това Онасис превръща зоната за почивка и релакс на третия етаж в училище, където кани и други деца – някои от тях на служители от Администрацията на Президентството. По-късно училището се превръща в детска градина за около 10 деца, учители и дори малка колекция от зайци, прасета и други животни. 

6. Говорила е множество езици

Онасис е била доживотен привърженик на изучаването на чужди култури, с перфектен френски, италиански и испански език. Тези нейни знания са били безценни в ролята и на Първа дама. Превеждала е книги от френски за съпруга си и му е помагала по време на речи да говори съответно на френски в Луизиана и испански в Тексас. По време на визита на Първата двойка във Франция, тя впечатлила с безупречните си умения, а съпругът ѝ се шегувал, че е в “ролята на придружител на Джаки Кенеди в Париж”. Президентът Линдон Джонсън по-късно е обмислял да и предложи поста на американски посланик в Мексико.  

7. Отказва да смени окървавената си розова рокля в деня на атентата срещу президента Кенеди

На 22-ри ноември 1963, Онасис стои до съпруга си в движещ се кабриолет, където той намира смъртта си по време на обиколка в Далас. Нейната незабравима рокля от розова вълна е изцапана с кръвта му, след като куршум улучва Дж. Ф. Кенеди смъртоносно. Въпреки това, Първата дама продължава да я носи дори по време на церемонията за обявяване на новия президент -Линдон Джонсън. Лейди Джонсън предлага свеж тоалет на Онасис, но тя отказва с димите: “О, не. Нека виждат какво направиха на Джак.” Тоалетът е за пазен в Националния архив, но придружаващата го шапка бива завинаги изгубена в онзи черен ден.

8. Тя за пръв път наименова администрацията на Кенеди – “Камелот”

В интервю за Life Magazine седмица след убийството на съпруга ѝ, Джаки описва любовта му към мюзикъла “Камелот” по пиесата “Бъдещият и Предшестващ Крал”. Кенеди е обичал и песента към мюзикъла, пеейки често част от нея: “Не оставяй да бъде забравено, че някога и имало място, за кратък, блестящ момент, което е било познато като Камелот.”. След като изрича текста от песента, Онасис добавя: “Отново ще има велик президент, но никога няма да има друг Камелот”. Интервюто добива широка известност и скоро “Камелот” става наименование за мита и славата на Администрацията на Кенеди.

9. Печели дело срещу папараци, добило голяма известност

След брака си с гръцкия милиардер Аристотел Онасис, Джаки се превръща в любима цел за папараците. Неин най-ревностен последовател е Рон Галелла, прословут фотограф, който прекарал няколко години в следенето ѝ по улиците на Ню Йорк, за да направи невиждани кадри от ежедневието ѝ. През 1973-а Онасис започва съдебен процес срещу него за постоянен тормоз и нарушаване на личното пространство. След не лека борба, той получава  забрана да пристъпва по-близо от 15 метра до нея и 9 метра от децата ѝ. Галелла не обръща много внимание на санкциите и дори носи със себе си метър за измерване на дистанцията. Едва след повторно дело срещу него през 1980-та той я оставя намира. 

10. Била е успешен редактор на книги

След смъртта на втория ѝ съпруг през 1975-а, Джаки се завръща в Ню Йорк, където започва кариера като редактор на книги. В началото е консултант в Viking magazine, след което се премества в Doubleday като главен редактор до смъртта си през 1994-та. По време на работата си в издателския бизнес тя работи по множество книги, по-известните от които са автобиографията на Майкъл Джаксън “Moonwalk”, трилогията „Кайро“ на Нобеловия лауреат Нагиб Махфуз и “Анимационна история на вселената” от Лари Гоник.