В рамките на няколко дни мога да намеря почти всяка книга, която ми е необходима. Никога не ми се е налагало да си мисля какво би било, ако не бяхизраснала на една ръка разстояние от книгите на Джеймс Клавел, ВладимирНабоков, Джордж Оруел, Димитър Димов или Георги Марков. Няма как да ви разкажакак съм родена във време, когато четенето на Шопенхауер е било сакралнозанимание, което означавало, че контрабандно си намерил немски философи и гивъртиш скришно с приятелите си. Не могада си представя какво е било в началото на 90-те, когато започва масовотоиздаване на западни романи в България, защото по това време съм била прекаленозаета да си бъркам в носа и да ходя права под масата.

Но във всеки учебник по книгоиздаване иликнига, свързана с история на четенето, намирам тлъста глава, свързана сцензурата и забраните за издаване или превеждане на книги. И чета за тезимрачни, почти средновековни времена, в които автори като Хенри Милър, Ивлин Уо,Франсоа Мориак, Емилио Салгари или Съмърсет Моам са били в черния списък на Главлит (Главна дирекция на издателствата, полиграфическатапромишленост и търговия с печатни произведения).

Преди известно време (разбирай преди еднаседмица) в История на четенето на Алберто Мангелпопаднах на историята на английския крал Чарлс II. Той искрено вярвал, че всички негови поданици трябва да бъдат грамотни и започнал постъпленияза осъществяването на идеята си. Това обаче не се понравило на британскитеробовладелци, които били съвсем наясно с факта, че неграмотни и нечетящи хорасе управляват много по-лесно, отколкото такива, които са склонни към формиране нааргументирано мнение. Изглежда бащите на всички догматични режими, независиморелигиозни или политически, са съвсем наясно с това. Още в древен Китайцензурата е била задължителна част от механизмите на запазване на морала иценностите. Първият такъв закон е приложен още през 300 година пр.н.е.Ограничеността и неособената образованост на населението изглежда винаги сабили приоритет за държавниците. И доста дълго време са се справяли многоприлично с тази задача.

И макар първите да са важни (като Сократ например,който е един от първите, платили цената на плуването срещу течението), по-важни са онези,които са забранени най-много, защото най-малкото, те говорят повече.

1984,Джордж Оруел

Романът е публикуван за пръв път през 1949година в Лондон и е един от брилянтните примери за литературни антиутопии.Макар Оруел да не е онзи, който открива топлата вода на този тип книги, 1984 е може би е една от най-емблематичнатасред тях. Идеята за Големия брат, който наблюдава с всички възможни очи и слушас всички възможни уши (включително и твоите собствени) очевидно не се струва симпатична на никоя откомунистическите страни. Изненада. Романът е забранен официално от Сталин през1950 година, а в САЩ и Великобритания едва в началото на 60-те. 1984 вижда бялсвят през 89-а.

Тропика на Рака, Хенри Милър

Написана през 1932 година, тази книга може данакара и най-върлата читателка на съвременните садо-мазо романи да се изчерви като бяло дупе, грубо напляскано от груба мъжка ръка. Почти веднага следизлизането на романа той е забранен в САЩ за близо 30 години, зарадивулгарността, пошлостта и цинизма си. Това важи и за останалите творби наМилър. Във Великобритания съдбата му не е по-розова от тази на Разпятието му врозово. У нас то вижда бял свят след 90-те години.

Сатанински строфи, Салман Рушди

Публикувана през 1988 година и костваща наРушди обявяването му за вероотстъпник, а иранският аятолах Рухола Хомейниопределя за главата му награда от 3 милиона долара. До настоящия моментписателят е все още жив и непокътнат, но романът му е забранен в Египет, Индия,Бангладеш, Иран, Кения, Кувейт, Папуа Нова Гвинея, Сенегал, Пакистан, Сингапур,Шри Ланка, Танзания и Тайланд. Сигурно има и още, най-малкото у нас е възможнода си намерите книгата, но на старо в замяна на доста на брой нови банкноти.

Да четеш за Мохамед, пречупен през призмата намагическия реализъм, все още е лукс.

Метаморфозата,Франц Кафка

Едназаран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че епревъплътен в огромно насекомо.

Това се случва през 1915 година и оттамзапочва веселбата. Тази, а и останалите творби на Кафка, са били забранени внацистка Германия, както и от съветския режим. Втората поява на Метаморфозата ечак пред 1970 година. В България пълзенето на Грегор протича без явниограничения.

Лолита,Владимир Набоков

Става ли дума за секс преди и около средата наминалия век – лошо. Става ли дума за секс с непълнолетно, дори малолетнодевойче, което си го проси- още по-лошо. Издадена през 1955 година, книгатапредизвика редакторът на SundayExpress да я определи катонай-мръсното нещо, което някога е чел. 5 години по-късно всички копия наромана в САЩ са иззети, заради порнографско съдържание. Франзуците я забраняватна следващата година (порадвали са се цели няколко години на съдържанието). Лолита стъпва набългарска земя пред 1991 година.

Моята борба, Адолф Хитлер

Книгата е издадена през 1925 година, аизлизането ѝ е преустановено през 1945-а в Германия. Останалите копия там не секонфискуват или унищожават, което оставя вариантите за разпространението накнигата на старо, каквато дълги години е и ситуацията в България. От повече отгодина Моята борба може да бъденамерена във всяка българска книжарница срещу не повече от 20 лева.

ПРОИЗВЕДЕНОВ БЪЛГАРИЯ

По съветски образец в България по соц време есъздаден модел, който да упражнява необходимата цензура. През 1944 е сформиранотдел Пропаганда и агитации, който да държи ситуацията с печатните издания нажеланото от партията ниво. За няколко години в действие влиза и Главнадирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговия с печатнипроизведения (Главлит), която осъществява цензурата в областта налитературата и издателската дейност. Макар на документи Главлит да прекратявадейността си пред 1956 година, заветът и действието му остават непокътнати.Създаден е списък с вредна литература, който е в постоянен процес на обновяванеи допълване.

Най-популярнитебългарски забранени книги, разбира се, са ясни на всеки. И все пак ще гиповторя в името на каузата, която е да припомня, че нещо е било табу, за даможе да се възроди интереса към него.

Задочни репортажи за България,Георги Марков

Допреди няколко години репортажите на Марков можеха да бъдат открити само поантикварните книжарници, а първото им издание се поява след 90-а година. Вмомента те са преиздадени от Сиела в два тома. А Задочните репортажи са важни. Наистина важни.

Социалистическиятстрой е описан, критикуван и изстрадан от Марков. С отблъскващата си честност ихроникьорския си нюх той прави снимка на обществото и света, в който живее. Ацената на истината заплаща с живота си.

Тютюн, Димитър Димов

Безспорноедин от българските романи с най-турболентна съдба. След като още в първите симесеци живот той предизвиква масов интерес и излиза дори на части в периодичнияпечат, но след това е върнат за преработване и съответно – преработен,така че да е партиоуогоден. Новата редакция преминава в компанията на държавнолице и през 1954-та година Тютюн се появява в нов вид. Оригиналният щесе завърне чак през 1992-ра.

Днесобаче пълното и непреработено издание на романа вълнува немного хора. Онези,които трябва да го четат в училище, упорито предпочитат съкратени версии илипросто филма. Шанс. Мал.

Люти чушки, Радой Ралин

ДРУГАРИ,

Преди известно време излезе от печат книгата”Люти чушки” от Радой Ралин, в която са събрани епиграми на автора силюстрации от художника Борис Димовски. В нея се съдържат художествено и идейнонесъстоятелни обобщения и груби клевети по адрес на нашата социалистическадействителност, срещу политиката на Българската комунистическа партия.

(ДОКЛАДНА ЗАПИСКА от комисия всъстав: Ст. Белчев, Л. Лазаров, Р. Карарусинов, Д. Ананиев и Ю. Емилова)

Какво да кажа повече?