Почти всеки филм и приказка разказват как търсенето на истинската любов е всичко, от което имаме нужда в живота. Едва след заветния момент на намирането, на половинката (за да си цяла), всички заживяват щастливо. Завинаги, при това. Може би освен баба, която забързана в последния етап от живота започва да копнее за правнуци. Само така съществуването е пълноценно и всичко преди това са просто случки и събития, водещи до въпросното окомплектоване.
Така обществото реално ти казва, че си получовек, ако не си намерила т.нар. сродна душа. А, ако си със статус “необвързана” над 30-годишна възраст, те жалва като на опело. Събират се приятелки и една да не спец на темата памперси или да си няма “тоя моя”, се почва: Миличката… Кога? Хайде, дано! Ясни са и пожеланията за новата година, смятам… А, всъщност множество проучвания показват, че необвързаните жени са много по-щастливи, отколкото си мислят хората. Как е възможно ли?
Да започнем с това, че според доклад за проучване на потребителския пазар в Обединеното кралство от тази година, да бъдеш жена в хетеросексуална връзка е всъщност доста трудоемко, сравнено с енергията и силата вложени от страна на мъжката половинка. Да, дори след вековните борби за равенство. Това, само по себе си, ограничава свободите, защото реално връзката се крепи на онзи, който работи повече за нея.
Според същото проучване, жените имат плюса по-лесно да поддържат отношения с различни социални и приятелски кръгове, т.е. дори когато не са във връзка могат да се радват на здравословна такава извън пределите на интимното и споделения бит, да разчитат на подкрепа, да я получават, и да задоволяват социалните си потребности. Самотна, когато не си във връзка е мит.
По-независима и по-решителна когато не си във връзка – това е реалност. Необвързаната жена не концентрира очакванията си 0т приходи на щастие само в едно направление – заветната връзка. Сравнена с обвързана жена, тя е по-уверена когато прави нещата сама и се стреми към растеж, и знания, според Харвардския психолог д-р Бела ДеПауло. Хората често пренебрегват “креативния, интелектуален и емоционален потенциал на самотата“, твърди тя.
“Липсващо, от купищата статии в списанията, е вниманието към риска от интензивно влизане във връзка” пише тя, “както и разнообразието, предлагано от кръговете приятели и семейство, поддържани от множество необвързани хора.”
И, докато никой не се усъмнява в хората със здравословна връзка, изпълнена с любов, че са отчаяни, то онези свободни, уверени духове са подложени на това по презумпция. Д-р ДеПауло е убедена, че не връзката прави човек щастлив, а състоянието на самия индивид.
“Ако вече не си щастлив човек, не разчитай на брака да те трансформира в такъв. Ако пък си вече щастлив човек, не очаквай брака да те направи още по-щастлив… накрая, ако не си във връзка и си щастлив, не се притеснявай, че ще те обземе отчаянието, в случай че останеш необвързан. Това също не е така.”
И накрая, не би трябвало да отнема всичките тези проучвания и теории за да е ясно, че “самотните” хора не са нещастни. Просто това е начинът, по който обществото ни е вменило да мислим за тях. Крайно време е тази стигма да бъде заличена и баба да се радва на внучето си, въпреки “недъга” на самотата.