Италианският режисьор, Бернардо Бертолучи почина в дома си, в Рим, изгубвайки борбата с рака на 77-годишна възраст, потвърди съпругата му Клеър Пепло. Той беше прикован на инвалиден стол от близо десетилетие след неуспешна операция на дискова херния, което е и причината да не твори в последните години.

Работата на Бертолучи в киното започва, в началото на 60-те години, на миналия век, отразявайки революционния дух на времето с фокус към променящите се социални и сексуални нрави. Някои от лентите му разказват за травмите на пост-военна Италия, но той се възприема за неореалист и световен автор, повлиян от ню уейв течението на френското кино. Пионер в политическото кино и революционер за следващото поколение създава шедьоври като Конформистът, Последно танго в Париж, Мечтателите, Изгубена красота и пр.

“Това, което винаги ме е карало да се гордея до изчервяване е, че Франсис Копола, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг – всички са ми казвали, че “Конформистът” е тяхното първо модерно влияние.”  Бернардо Бертолучи

 

В адаптираната новела на Алберто Моравия Конформистът, 30-годишният италианец Марчело Клеричи (изигран от Жан-Луис Трантинян) е репресиран интелектуалец, който по време на управлението, на Мусолини е нает от фашистите за да убие в Париж дисидент, който е всъщност бившия му учител по философия. Политическият сюжет е допълнен с много трилър моменти – преследвания с коли, убийства, секс и революционен подход в заснемането, което прави Бертолучи ключова фигура в ню уейв вълната на италианското кино, редом до имена като Антонини, Фелини и Пасолини.

Бертолучи е роден в Парма през 1940 година в семейството на поет и майка учител. Баща му Атило е бил и филмов критик, приятел с Пиер-Паоло Пазолини, новелист и поет по това време, който наема Бертолучи като асистент за филмовия си дебют със Скитник (Accattone, 1961 г.). След този пробив, Пазолини помага на Бертолучи с препоръка за проекта La Commare Secca (The Skinny Gossip познат като The Grim Reaper, 1962 г.) или Сухата кумица, който става режисьорския му дебют едва на 22-годишна възраст.

Бертолучи продължава да помага с идеи и сценарий на Серджо Леоне, конкретно за уестърна Имало едно време на запад, но режисьорската му кариера продължава с Преди революцията, 1964 г. и Конформистът от 1970 г., утвърждавайки левите политически убеждения на Бертолучи.

“Живях в някаква мечта за комунизъм.” по-късно споделя той.

Конформистът, признат за шедьовър в световното кино, бележи и началото на работата му с синематоргафа Виторио Стораро, който е оператор на Преди революцията. Знаменитото дуо създават визуални шедьоври като Стратегията на паяка (La Strategia del Ragno, 1970 по Борхес), Последно танго в Париж (1972) и 1900 (1976).

Марлон Брандо и Мария Шнайдер изиграват главните роли в противоречивия и до днес сюжет на Последно танго в Париж (1972), а филмът поставя Бертолучи на световната сцена. Именно това води до следващото съзвездие от актьори – Робърт Де Ниро, Жерар Депардийо и Бърт Ланкастър, в 300-минутния епос 1900.

Най-награждаваната му работа, съвместно с продуцента Джеръми Томас е Последният император, за снимките на който им е предоставен безпрецедентен достъп до Забранения град в Пекин. Удостоен е с девет награди „Оскар“, в това число за най-добър филм и режисура. След огромния успех на лентата, двамата създават Чай в пустинята (1990), Открадната красота (1996) и Мечтатели (2003), в които режисьорът прави завръщане към амалгамата от радикална политика и еротика, с която бележи дебюта си десетки години по-рано.

Последната работа на Бертолучи, адаптация на новелата от Николо Аманити, е филмът Аз и ти от 2012-та година, който разказва за брат и сестра в тинейджърските си години. Фокусът е към процеса на себепознание и съпътстващите го мечти, борби, разочарования и стремежи.

„Струва ми се, че е много интересно да насочвам камерата към млади хора, опитвайки се да уловя жизнената им енергия и тяхното любопитство“, коментира Бертолучи.