Знаех много добре какво ни очаква, дори когато бях само на осем години. Знаех, че предстоят трудни времена за нас.” Едгар Фойхтвангер за първи път вижда Адолф Хитлер на своята улица в Мюнхен през 1932 г., година преди Хитлер да бъде обявен за канцлер.

“Бях на разходка с моята бавачка”, спомня си той, “Минахме през входната му врата, точно когато той излезе. И двамата се спогледахме – даже ме погледна доста доброжелателно. Разбира се на улицата имаше хора, които веднага извикаха: “Хайл Хитлер!”, допълва 91-годишният евреин Едгар Фойхтвангер.

Едгар и неговата бавачка

“Ако той е знаел кой съм, сега нямаше да съм тук, за да говоря с вас,” разказва в интервю за CNN. Фойхтвангер е автор на мемоари събрани в книгата му Аз бях съсед на Хитлер, която бе публикувана миналата година във Великобритания. Той е евреин, както и чичо му – Лион Фойхтвангер – изтъкнат писател и “личен враг” на Хитлер. “Ако те някога бяха открили, че имаме дори най-малка връзка с Лион, нямаше да съм тук със сигурност.”

Хитлер се мести в квартала през 1929, когато пътят му е във възход. Той и малкият Едгар ще бъдат съседи девет години. Като евреин, Фойхтвангер не трябвало да се записва в Хитлеровата младеж. Но в училище разказва, нацистката идеология била неизбежна. “Имах един учител, който бе повече от 150% нацист. Беше ми казано, че трябва да правя това, което учителът ми казва.” Така че, когато в час по рисуване трябвало да скицират нацистки пропагандни символи, младият Едгар не можел да се противи, макар че знаел какво рисува върху бележника си.

Бележника на Едгар

Големите промени настъпили с Кристалната нощ през ноември 1938. Бащата на Едгар – виден издател, е бил отведен в Дахау, първият концентрационен лагер на нацистите. Властите са конфискували голяма част от богатата колекция на семейството – за “съхранение”, им е било казано. “Не знаехме дали ще можем някога да го видим отново”, спомня си с ужас Фойхтвангер.

Бащата Фойхтвангер

Забележително е, че по-големият Фойхтвангер бил освободен от лагера само след шест седмици. “Мисля, че цялото това предприятие бе проектирано не да пази хората там, а да ги плаши да напуснат Германия. В края на краищата, места като Аушвиц тогава все още не съществували. Но и без това беше много страшно.”

След това семейството се мести в Англия, където Едгар ще се превърне в уважаван професор по история. Той живее там и до ден днешен.